Банкеръ Weekly

Управление и бизнес

НОВИТЕ ЛЕКАРСТВА НАМАЛЯВАТ РАЗХОДИТЕ ЗА ЛЕЧЕНИЕ

ЗДРАВНАТА КАСА ОБАЧЕ НЕ ИСКА ДА ПЛАЩА ЗА ТЯХОсновната дилема на всички държавни здравноосигурителни фондове е дали парите в тях да се използват за закупуването на оригинални, или на генерични медикаменти. Битката на фармацевтичния пазар се води между иновативните компании, които създават нови лекарствени продукти, и генеричните, които произвеждат аналози на вече съществуващите. Иновативната индустрия насочва усилията си към създаването на препарати, които имат по-добри терапевтични качества. Благодарение на тях в световен мащаб се увеличава продължителността на живота, а смъртността в резултат на заболявания е намаляла с 40% за последните 30 години. Статистиката на продажбите показва, че направените инвестиции за проучвания и тестване на нов медикамент се възвръщат най-рано на седемнайстата година след започването на масовото му производство, въпреки че продажната цена в тези случаи е доста висока. Но пък обществената полза от въведените нови лекарства е огромна. Много показателни са данните за лечението например на болните от СПИН. По данни на Световната здравна организация домашното лечение на един болен с лекарства струва между 10 и 15 хил. щ. долара годишно, а цената на престоя му в болница за същия период е около 100 хил. долара. Мениджърите на здравните фондове в държавите от ЕС са осъзнали ползата от иновативните лекарствени продукти и отпускат средства именно за тях, а не за лекарства, които не се толкова ефективни.В България обаче тези, които управляват Националната здравноосигурителна каса (НЗОК), недооценяват рентабилността на използването на иновативни медикаменти, твърдят от Асоциацията на научноизследователските фармацевтични производители. Заради високата цена касата отказва да плаща за голяма част от лекарствата, които иначе гарантират максимален терапевтичен ефект. Като доказателство на твърдението си представителите на чуждестранните фармацевтични производители посочиха, че след като НЗОК е спряла да плаща част от цената на медикамент за лечение на астма, броят на приетите асматици в болницата се е увеличил с близо 20 на сто. Така изразходените пари за хоспитализация са значително повече от тези, които касата би похарчила при частично заплащане (реинбурсация) на въпросното лекарство. По думите на изпълнителния директор на асоциацията Деян Денев държавата губи близо половин милион лева заради решението си да не плаща за определени препарати. А и освен финансовото измерение намаляването на процента на реинбурсация има и социално отражение. По информация на фармацевтичните производители, Министерството на здравеопазването и Националната здравноосигурителна каса около 400 хил. българи са напуснали системата на здравното осигуряване. Една част от тях са решили, че им е по-изгодно да не внасят здравни осигуровки и да заплащат пълната цена на лекарствата. Други пък са спрели лечението си с определени медикаменти, за които касата вече не плаща, защото не могат да си ги позволят. За последните три години цените на българските лекарства са скочили с близо 350%, а на вносните са поевтинели с 13.65 на сто. Според експертите четворното поскъпване на нашата продукция се дължи най-вече на сериозните инвестиции, направени от производителите. Те са предимно за закупуването на технологични линии, отговарящи на европейските стандарти за добра производствена практика. Друга основна причина е въведеният през 2002-ра ДДС върху всички лекарства на българския пазар. Колкото до поевтиняването на вносните медикаменти, то е резултат от административния натиск, оказван от страна на държавата. За да се заплаща от здравната каса едно лекарство, трябва да бъде вписано в позитивния и в реинбурсния лекарствен списък. Съответно пределната му цена се определя от специална комисия в Министерството на здравеопазването. Тя определя стойността на медикамента на базата на цената му в други 47 държави. Освен че така се ограничава действието на пазарните механизми, процедурите по включването в тези списъци са твърде дълги и траят между 470 и 830 дни, подчерта д-р Андрей Младенов, член на УС на Асоциацията на научноизследователските фармацевтични производители. През този период на практика не можем да продаваме и пропускаме доста ползи, допълва д-р Младенов. Неговото мнение е, че сроковете за издаване на отделните разрешителни е необходимо да се ускорят, а намесата на държавата при определянето на цената - да се ограничи. От асоциацията настояват да се изработят и точни параметри за определяне на процента на реинбурсация. В държавите от Европейския съюз частта от медикамента, която ще се заплаща от здравните фондове, се определя на базата на здравна статистика. Колкото по-често се среща едно заболяване, толкова по-голям процент от цената на лекарството за неговото лечение се плаща от здравноосигурителната институция. Но в България такава статистика няма.

Facebook logo
Бъдете с нас и във