Банкеръ Weekly

Управление и бизнес

НОВИЯТ ШЕФ НА СИМЕНС

Работниците в едно от поделенията на Сименс (Siemens), където се произвеждат рентгенови машини и друга диагностична апаратура, били шокирани, когато през 1998 г. напереният нов шеф поискал от тях да работят на по-гъвкави смени, за да ускорят производството. Новодошлият - 40-годишен нетърпящ възражения мъж на име Клаус Клайнфелд, дори заявил, че някои от хората ще работят и през уикендите - нещо нечувано дотогава. Въпреки учудването си обаче служителите били наясно, че поделението в баварския град Форхайм изостава критично от конкурента Дженеръл Илектрик (General Electric Co.) и акционерите притискат ръководството на Сименс да го продаде. Затова всички трябвало да запретнат ръкави.Въпреки че преговорите били трудни, Клайнфелд успял да се наложи над работниците. Обикалял из фабриката и задавал подробни въпроси, отговарял на имейлите от служители веднага щом ги получел, дори и късно през нощта. Той умееше да мобилизира хората, спомня си Вернер Мьониус - председател на съюза на работниците във въпросното поделение. Клайнфелд изпълнил замисъла си, в резултат на което времето за построяване на диагностичен скенер, който струва над 100 000 долара, било съкратено от шест седмици на една. Днес поделението за медицинска апаратура е най-доходоносното в структурата на компанията.Колкото до нахакания млад шеф, той вече вече е 47-годишен, а от януари 2005 г. е главен изпълнителен директор на мюнхенския гигант. С дейности в 190 държави, с 430 000 служители и 12 основни поделения Сименс е стълб на корпоративна Германия. А тя все още се учи да оцелява в свят, където обременените от данъци и бавно прогресиращи европейски компании работят на загуба. И ако Сименс успее да достигне нови нива на рентабилност, може би останалите германски компании също имат шанс.Избирайки Клаус Клайнфелд за главен изпълнителен директор, предшественикът му Хайнрих фон Пирер и надзорният съвет на Сименс, в който участват корпоративни светила като шефът на Дойче Банк (Deutsche Bank) Йозеф Акерман и бившият директор на Алианц Груп (Allianz Group) Хенинг Шулте-Ньоле, пренебрегнаха доста по-опитни мениджъри. Впечатляващият с енергичността си Клайнфелд е отличен пример за настъпващата нова порода германски мениджъри, които говорят перфектно английски и се чувстват еднакво удобно и в Токио, и в Толедо. Това поколение израсна в много по-силно интернационализирана среда от предишното - коментира Херман Симон, директор на консултанска фирма от Бон. - То осъзнава необходимостта от това да се действа глобално. Дали ще се смее гръмогласно, или ще разказва поредната увлекателна история, Клайнфелд знае как се създават глобални връзки. Той членува в управителните съвети на няколко корпоративни и благотворителни организации извън Германия, сред които са алуминиевият производител Алкоа (Alcoa) и нюйоркската Метрополитън Опера (Metropolitan Opera). Обичам го - той е щедър и забавен човек, казва Бевърли Силс - председател на директорския борд на Метрополитън, впечатлена, че Клайнфелд е в състояние да оцени оперните изпълнения.Подобни хвалебствия обаче не би трябвало да главозамайват германеца. Бързата кариера поражда яд у мнозина. Освен това ще му трябват години, за да се издигне до величието на предшественика си фон Пирер, който се превърна в нещо като национален герой, успявайки да настрои Сименс за бърза глобализация. Ако приложи прекалено силен натиск за промяна, Клайнфелд ще срещне съпротива у работниците, в правителството и дори у колегите си в управителния съвет.Ако не друго обаче, от него се очаква да помогне да бъде погребан досегашният стереотип на строгия германски ръководител. През ноември, по време на обяд с журналисти в Мюнхен, един италиански репортер размахал своя мобилен телефон Нокиа пред лицето му и поискал да знае как точно Сименс ще успее да се конкурира с лидера на пазара на мобилни телефони. Вместо отговор Клайнфелд грабнал апарата и го пуснал в чаша с вода. Посланието било ясно - Сименс ще удави конкуренцията. Като компенсация по-късно репортерът получил непромокаем телефон Сименс. Въпреки всичко въпросът дали Клаус Клайнфелд притежава необходимите качества да спаси положението в губещи сектори като производството на мобилни телефони е основателен. Едно от неговите преимущества е, че наследява компания, отбелязала забележителен прогрес под управлението на дипломатичния фон Пирер, който пое кормилото през 1992 година. Оттогава продажбите на Сименс скочиха почти двойно, а печалбата се утрои. У дома, където е съсредоточена 38% от работната сила на компанията, служителите демонстрират желание да работят по-дълго и да приемат скромни повишения в заплащането, за да предотвратят прехвърлянето на работни места зад граница. В чужбина обаче фирмата може да използва по-евтината работна ръка и бързия растеж на гигантски пазари като Китай и Индия. През декември 2004 г. например тя спечели поръчка на стойност 460 млн. щ. долара за доставка на локомотиви за китайските държавни железници. Проблемът е, че Сименс продължава да понася загуби в сравнение с дългогодишния си конкурент Дженеръл Илектрик, чиито акции регистрираха възвръщаемост от 423% за последните десет години (при едва 273% за германската компания). Самият Хайнрих фон Пирер признава, че невинаги е успявал да прокара желаните промени толкова бързо, колкото му се е искало. Въпросът не е единствено в съкращаването на разходите. Когато става дума за нововъведения, производителността и разработките имат по-голямо значение от структурата на разходите, обяснява Уилям Кастъл - главен изпълнителен директор на едно от поделенията на Дженеръл Илектрик. Сименс се гордее, че нейните инженери и учени правят по над 8000 изобретения на година, но компанията трябва да направи нещо повече, за да се превърнат тези нововъведения в търговски продукти.На фундаментално равнище задачата на Клаус Клайнфелд е да оправдае съществуването на Сименс. За разлика от Дженеръл Илектрик германският гигант не е убедил пазара да го оцени по-високо, отколкото биха стрували неговите 12 поделения поотделно. По изчисления на мюнхенската банка Ейч Ви Би Груп (HVB Group), цената на една акция на Сименс, базирана на оценка на сумата от отделните части на компанията, е около 96 долара. Търговията обаче се движи около 80 долара за акция. Просто резултатите на Сименс не са достатъчно последователни, обясняват инвеститори - докато някои поделения увеличават печалбите си, други приключват отчетите си с внушителни загуби. Една от задачите на Клайнфелд е да разубеди критиците, според които Сименс би трябвало да се раздроби на части.Каквито и предизвикателства да стоят на пътя му, той без съмнение притежава нужната енергия, за да успее. Баща му - корабен работник, а по-късно инженер, починал, когато единственото му дете било на десет години. Тежко преживяване, спомня си Клаус, но признава, че трудностите, които последвали, го заредили с решимост да успее. От дванайсетгодишен, когато се хванал да реди рафтове в хранителни магазини, Клаус никога не е спирал да работи. След като учил известно време бизнес в университета Георг Аугуст в Гьотинген, той бил назначен във фирма за пазарни проучвания, а после и във фармацевтичната компания Циба-Гайги (Ciba-Geigy). През 1987 г. се присъединил към отдела по корпоративни продажби и маркетинг на Сименс. После завършил докторантура, докато работел на пълен работен ден в немската компания и издържал младото си семейство. За енергичността на новия шеф в компанията вече се носят легенди. Директорът на американското поделение Сименс корпорейшън (Siemens Corp.) Джордж Ноулън разказва как веднъж се връщал от пътуване до Европа заедно с Клайнфелд, който не пропускал ден, без да тича или да вдига тежести. Аз се чувствах уморен до смърт, а той взе участие в нюйоркския маратон. Този човек притежава безкрайна енергия, диви се американецът.Освен талант с биографията си Клайнфелд доказва, че притежава и амбиция. За седемнайсет години, откакто е в Сименс, той е сменил десет длъжности. Едно от най-големите му постижения е, че успява да превърне скромния осемчленен консултантски екип в мощен отдел със 170 служители. Клайнфелд е и един от създателите на програмата УанСименс (OneSiemens), предназначена да координира действията на отделните части на компанията да си сътрудничат за по-добри резултати. Той получил шанс да приложи теорията на практика, когато през януари 2001 г. от Сименс го изпратили в Съединените щати - първо като главен оперативен, а след една година и като главен изпълнителен директор на Сименс корпорейшън. Под негово ръководство две от местните поделения обединили силите си, за да доставят оборудване и софтуер на новострояща се болница в Тексас. Същият подход бил приложен и при построяването на стадион в Хюстън. Загубите от 500 млн. долара, които Клайнфелд наследил с пристигането си в американското поделение, били изчистени до края на 2002 г., когато той си тръгнал. Днес Сименс прилага неговата програма в поделенията си по цял свят.НОВИТЕ ГЕРМАНСКИ МЕНИДЖЪРИВсе повече сравнително млади мениджъри като Клаус Клайнфелд завладяват ключови позиции в германските корпорации. Най-известните сред тях са:Кристине Личи - 40 г., член на управителния съвет на Ейч Ви Би Груп. Бившата служителка на Ситибанк е наета през ноември 2004 г. да съживи потребителския бизнес на мюнхенската банка.Волфганг Бернхард - 44 г., член на управителния съвет на Фолксваген. Бившият мениджър в Мерцедес е взет от 1 февруари с идеята да поведе кампания за решително съкращаване на разходите.Михаел Дийкман - 50 г., главен изпълнителен директор на Алианц Груп. Изважда мюнхенския застрахователен гигант от най-сериозната криза след Втората световна война.Кай-Уве Рике - 43 г., главен изпълнителен директор на Дойче Телеком. Овладява дълговете на компанията и я връща към печалба.

Facebook logo
Бъдете с нас и във