Банкеръ Weekly

Управление и бизнес

НОВИЯТ РЕД НА ОРЪЖЕЙНИТЕ ПАЗАРИ

ПОЛИТИКАТА НА ДЖОРДЖ БУШ УДВОИ АМЕРИКАНСКИТЕ ПРОДАЖБИ В БЛИЗКИЯ ИЗТОКВ 200-годишната си история Съединените щати са водили повече икономически войни, отколкото политически. Самото обявяване на независимостта бе колкото свободолюбив акт, толкова и защита на интересите на американските търговци. Зад прегазването на латиноамериканските бананови републики в първата половина на ХХ век стояха интересите на Юнайтед фрут. Първата война в Персийския залив бе за кувейтския петрол. Интервенцията в Афганистан може и да не доведе до залавянето на Бин Ладен, но пък гарантира построяването на нефтопровода Туркменбаши - Карачи и на практика най-сетне осигури на Америка мечтания досег с каспийския нефт. Така че не е чудно, че и операцията в Ирак се обяснява не с похода на Буш срещу световния тероризъм, а с интересите на двата мастодонта на американския бизнес - петролните компании и оръжейния комплекс. Писателят Норман Мейлър мрачно прогнозира, че след Багдад тези интереси ще отведат американските войничета и в Дамаск, Техеран, Пхенян... Мейлър и единомишлениците му все още са смятани от мнозинството американци за непоправими черногледци. Но тяхната теза непрекъснато получава нови потвърждения. Поредното дойде от публикувания неотдавна доклад на Изследователската служба към Конгреса на САЩ за развитието на световните оръжейни пазари в последните години. Авторът му Ричард Гримет незабавно бе обвинен от демократите, че изпълнява политически поръчки. Русия и Франция възмутено оспориха някои от данните на аналитика. Но, спорен или не, този доклад говори достатъчно ясно за новите реалности в световната търговия с оръжие.Обидената Москва Всъщност възраженията от Москва и Париж бяха по-скоро плод на наранено самолюбие, отколкото на някакви сериозни неточности, допуснати от Гримет. Руснаците са на мнение, че докладчикът съзнателно е занижил данните за техните оръжейни доставки - той ги оценява на 3.1 млрд. долара за 2002 г., докато официално обявените цифри от Рособоронекспортпром са с 900 милиона повече. Московският оръжеен експерт Роман Пухов смята, че тенденциозно са завишени и данните за експорта на Украйна - в оценката на американците явно са включени и прословутите комплекси Колчуга, които Киев уж бил доставил на Ирак, отбелязва той. Парижкият професор Жан-Пол Ебер пък обвинява Гримет, че съзнателно уронвал престижа на Франция. Според Ебер обявената от Гримет стойност на оръжейния експорт на страната (1.1 млрд. долара) е близо четири пъти по-ниска от действителната.Основният повод за възмущение в Европа обаче са твърденията на Ричард Гримет, че се наблюдава нарастваща активност на държавите от т. нар. ос на злото. Твърдения, които накараха дори няколко американски конгресмени да нарекат доклада политически ангажиран. По сведения на американския експерт през миналата година Иран е подписал договори за доставка на оръжие на стойност 200 млн. долара, а КНДР - за 100 милиона. Но по данни на независими европейски институти активността на двете страни на оръжейния пазар е едва забележима. Изводът: чрез този доклад се проправя пътят за политиката на превантивния удар на Буш. Криза на жанраОбект на интереса на Ричард Гримет са основно сделките с развиващите се страни, тоест всички освен европейските държави, Русия, САЩ, Канада, Япония, Австралия и Нова Зеландия. Има две обяснения за този интерес. Първо, тези сделки съставляват точно две трети (66,2%) от общия обем на оръжейната търговия - от 29.2 млрд. долара оборот през 2002 г. 17.7 милиарда са от трансфери към Третия свят. И второ, именно за този сектор от пазара се води реалната битка между големите производители, защото сделките между развитите държави са подчинени на традиционни отношения и политически съюзи, което ги прави твърде статични.По данни на Конгреса в търговията с развиващите се страни Америка е успяла трайно да измести от първите позиции големите си съперници Русия и Франция. До 1998 г. трите държави се редуваха на върха на класацията за най-големи продажби. Но от 1999-а насам САЩ са неизменен лидер в нея, при това - с все по-голям аванс. За този период американските сделки с Третия свят са били за 37.8 млрд. долара, или 42% от общия обем. Русия държи 25% (23 млрд. долара), а Франция - едва 5% (4.8 млрд.).На практика обаче хегемонията на САЩ не се дължи на някакъв реален ръст в продажбите. Просто американците са успели да съхранят в най-голяма степен традиционните си клиенти в годините на криза за оръжейния бизнес. А кризата е несъмнена - стойността на оръжейните доставки през последните четири години е 130.9 млрд. долара, с почти 40 млрд. по-ниска от предишния период. Носталгия по диктаторитеНяколко фактора обясняват свиването на пазара. На първо място, това са ограничените ресурси на страните от Третия свят. През 90-те години голяма част от автокрациите в Африка рухнаха, а те бяха най-добрите клиенти на оръжейните комплекси. Заир, Уганда, Ангола, Централноафриканската република, Руанда - всички тези традиционно активни купувачи се оттеглиха от пазара, съсипани от диктатури и граждански войни. Това обяснява и катастрофалния спад в оръжейния експорт на Франция например. Допълнителен тежък удар върху търговията нанесоха азиатската икономическа криза от края на 90-те и сериозните колебания в цените на суровия петрол. Повечето развиващите се държави все още се борят с последствията от тях и последното, за което мислят, е превъоръжаването на армиите си. Рязко намалената платежоспособност на клиентите принуди дори най-големите доставчици на оръжие да правят отстъпки и да предлагат все по-изгодни системи за разплащане - за сметка на собствените си печалби. Проблемите на Третия свят се отразиха и на търговията между развитите страни - в опит да защитят собствените си оръжейни комплекси те намалиха до минимум сделките помежду си. А традиционно мощни производители от Западна Европа се впуснаха в рисковани мултинационални сливания, за да оцелеят.Разбира се, картината не е изцяло черна - откриват се и нови пазари, а някои стари се разширяват. През последните четири години се наблюдава сериозен ръст в оръжейните поръчки на Китай (договори за 11.3 млрд. долара), на Обединените арабски емирства (9 млрд.), на Индия (8 млрд.). През 2002 г. активен купувач е била и Република Корея - съвсем обяснимо с оглед на нажежената обстановка на полуострова. Сеул е сключил през същата година договори за 1.9 милиарда, което го нарежда на второ място - след Пекин (3.6 млрд.), но пред Делхи (1.4 млрд.). Само че независимо от тези светли проблясъци прогнозите за бъдещето на оръжейната търговия са мрачни - те сочат застой и даже продължаващ упадък през следващото десетилетие.САЩОтражението на 11 септември, на афганистанската операция и на войната в Ирак върху оръжейните пазари все още трудно може да се изчисли. Но е несъмнено, че големият печеливш от тези събития е американският военен комплекс. Ричард Гримет изтъква, че 2002 г. е донесла на щатските производители договори за 8.6 млрд. долара - с 1.9 млрд. повече от 2001-ва. Освен това лъвският пай от тези поръчки идва именно от зоните, в които оперираха американските части - от Близкия изток и Централна Азия. Цифрите говорят достатъчно ясно - ако през периода 1995-1998 г. американците са държали 43% от пазара в Близкия изток, то през 1999-2002 г. този процент е достигнал 75.8, тоест на практика се е удвоил. Ето някои от по-големите поръчки на САЩ за 2002 г.: 16 хеликоптера АН-64 Апейч за Кувейт срещу 870 млн. долара; 10 изтребителя F-16 за Чили срещу 500 млн.; 12 самолета от същия тип за Оман срещу 700 млн.; три бойни системи Aegis за Южна Корея срещу 950 милиона. Към това трябва да се добавят и над 350 ракетни системи, продадени на Израел и на няколко държави от Арабския полуостров.РусияЕдва сега оръжейният комплекс на Русия започва да се съвзема от ефекта след разпадането на СССР. В началото на 90-те години руските производители загубиха голяма част от дотогавашните си партньори - главно защото това бяха сравнително бедни страни, разчитащи най-вече на военната помощ на Съветите и твърде неспособни да преминат от ролята на стипендианти към тази на клиенти. Постепенно обаче руските оръжия си връщат позициите благодарение на изгодните цени, а и на достъпа си до пазари, затворени за американците, като Иран или Китай, да речем. Верен клиент на Русия си остава Индия, която няма и друг избор - цялостното превъоръжаване на 1.3-милионната армия по западен образец просто не е по джоба й. През 2001 г. Москва сключи с Делхи споразумение за лицензионно производство на танковете Т-90 срещу 700 млн. долара. По подобен договор в Китай вече са произведени над 200 самолета Су-27. През 2002-ра Русия продаде на Пекин 40 самолета Су-30 (за 1.5 млрд. долара) и осем щурмови подводници клас Кило (за 1.6 млрд.). Китай е най-значимият фактор в руската оръжейна търговия и ще си остане такъв още дълги години, прогнозират експертите. КитайВ началото на 80-те години Китай, дотогава основно клиент на руските оръжейни комплекси, започна сам да се превръща в сериозен износител. В периода 1995-2002 г. средната годишна стойност на китайския експорт не пада под 1 млрд. долара. Основните търговски партньори на Пекин са съседни азиатски държави, както и няколко африкански нации. През последните няколко години най-съществените сделки са за износ на ракети към Иран, Пакистан и Северна Корея. Прогнозите за китайската оръжейна търговия са добри, защото Пекин не се колебае да продава оръжията си на държави, с които западните производители не искат да се ангажират. Западна ЕвропаВ доклада на Гримет под това наименование са включени само Франция, Великобритания, Германия и Италия. Някога равностоен конкурент на САЩ и СССР, в последното десетилетие западноевропейската военна промишленост трайно загуби позиции на световните пазари и едва през миналата година започна постепенно да си ги връща. Делът на четирите страни в износа за Третия свят се покачи от 5% през 2001-а до 11.9% през 2002-ра. До голяма степен обаче този ръст се дължи на една-единична сделка - става дума за контракта между Франция и Индия за продажбата на шест подводници клас Скорпион. Това прави от Париж и най-големия западноевропейски износител на оръжие за развиващите се страни с доставки за 1 млрд. годишно. Договори за оръжейни доставки (процент от общия обем)1995-1998САЩ 34.3Русия 17.2Китай 3.1Западна Европа 28.4Други 16.91999-2002САЩ 41.5Русия 18.1Китай 3.7Западна Европа 18.4Други 18.4Оръжейни доставки (в млн. щ. долари) 1995-98 1999-02 2002САЩ 75 176 53 976 10 241Русия 13 899 15 243 3 100Франция 24 413 11 027 1 800Великобритания 26 314 21 953 4 700Китай 3 746 2 838 800 Германия 8 006 4 963 500Италия 1 050 1 597 400Други европейски страни 17 108 10 230 1 800Други 9 730 9 106 2 100ОБЩО 179 422 130 933 25 441В следващия брой четете: България и Източна Европа на оръжейните пазари

Facebook logo
Бъдете с нас и във