Банкеръ Weekly

Управление и бизнес

НОВИ МЕРАКЛИИ ЗА НАСЛЕДСТВОТО НА ЮКОС

Дали в съдбините на руската компания Юкос ще се намесят и Съединените щати, ще стане ясно на 16 февруари. На тази дата във федералния съд за банкрутите на щата Тексас ще бъде разгледан протестът на Дойче Банк (Deutsche Bank) по делото за закъсалата нефтена корпорация. Юкос поиска да бъде обявена в банкрут по американското законодателство броени дни преди 19 декември 2004-а, когато се проведе търгът за продажбата на най-апетитното й нефтодобиващо дружество - Юганскнефтегаз. Сега Дойче Банк определя подадения от руската компания иск като безнадежден и безуспешен опит да се попречи на търга за продажбата на Юганскнефтегаз. От финансовата институция настояват той да бъде отхвърлен, тъй като Юкос не притежава достатъчно активи на американска територия и на практика не влиза в юрисдикцията на местните съдилища. Според адвокатите на Дойче Банк делото може да бъде гледано само от Европейския съд или от международен арбитраж. Зад атаката на банката всъщност личи дългата ръка на Газпром. В края на миналата година финансовата институция препоръча на газовия гигант да придобие чрез дъщерната си компания Газпромнефт не само Юганскнефтегаз, а и Сибнефт и Сургутнефтегаз. Самият търг на 19 декември и събитията след него обаче се развиха твърде интересно - Юганскнефтегаз беше закупена от никому неизвестната Байкалфинансгруп за 260.7 млрд. рубли при първоначално обявена цена от 246.7 млрд. рубли. А четири дни по-късно - на 23 декември, държавната Роснефт официално съобщи, че е изкупила 100% от акциите на Байкалфинансгруп. Навръх Нова година за генерален директор на Юганскнефтегаз пък бе назначен Владимир Булба, като предсрочно е бил прекратен договорът с Юкос експлорейшън енд продакшън - фирмата, управлявала дотогава Юганскнефтегаз. Светкавичните действия на Роснефт не предизвикаха сензация, като се има предвид, че до края на февруари 2005-а тя трябва да се слее с Газпром. Изненадата обаче дойде от руския министър на енергетиката Виктор Христенко, който заяви, че сделката на Газпром с Роснефт ще приключи по график, но Юганскнефтегаз няма да влиза в нея. На практика Кремъл ще се сдобие с нов мощен нефтен концерн, който ще държи една пета от суровия петрол на Русия. И мераклиите за него не закъсняха. В Пекин обмислят възможността Китайската национална нефтена компания (CNPC) да вземе 20% от акциите на новото руско дружество, което ще бъде създадено на основите на Юганскнефтегаз. Всъщност схемата за участие все още не е уточнена. Някое китайски специалисти са на мнение, че с покупката на 20% от акциите Пекин ще е само обикновен инвеститор, който няма да е способен да повлияе на политиката на предприятието. Но, от друга страна, сделката ще открие за CNPC пътя към разработваните от Юганскнефтегаз находища, откъдето се доставя петрол за Китай. Затова китайските експерти отбелязват, че решението има стратегическо значение за енергийната политика на държавата. На свой ред от индийската нефтена компания Ойл енд Нечърал газ (Oil Natural Gas Corp) официално потвърдиха, че водят преговори за активи на Юкос, както и за други проекти в Русия. Индийският вестник Бизнес Стандарт пък публикува информация, че дъщерната фирма на Ойл енд Нечърал газ - Видеш Лимитид (Videsh Limited), е готова да предложи до 2 млрд. щ. долара за 15-процентов дял в Юганскнефтгаз. Но докато китайски и индийски компании бяха спрягани за участници в търга още на 19 декември, изненадата дойде от Европа. Италианският министър на промишлеността Антонио Марзано заяви пред журналисти, че италиански фирми ще закупят активи на Юкос, ако им се предостави такава възможност. През ноември 2004-а водещата италианска нефтена компания Ени (ENI) декларира, че няма да се включи в наддаването за Юганскнефтгаз, само че след аукциона през декември ръководството й очевидно е променило позицията си. С каква част от акциите на Юганскнефтегаз ще се раздели руското правителство засега не е известно. Анализаторите обаче са единодушни, че то ще запази пълния контрол върху дружеството, а с предоставянето на миноритарни пакети на чуждестранни инвеститори ще постигне двоен ефект. Първо, ще демонстрира отвореността на руската икономика и, второ - ще осигури средства за развитието на бъдещата държавно-частна петролна фирма. Към нея впрочем може да бъдат включени и други активи на Юкос. Засега собственост на арестуваната корпорация остават находищата Самаранефтегаз, Томскнефт, Востсибнефтегаз и няколко нефтопреработвателни завода. Да не забравяме все пак, че тя продължава битката си за оцеляване, залагайки този път основно на американските магистрати. В руските съдилища шансовете и днес са никакви. Доказателство за това е и решението на Арбитражния съд на Московски окръг, който на 11 януари отхвърли касационната жалба на Юкос и потвърди законността на ареста на нейните акции. В началото на 2005 г. Юкос дължи на държавната хазна около 7.7 млрд. щ. долара под формата на неплатени задължения. Но според първия заместник-председател на комисията за кредитните организации и финансовите пазари към Държавната дума Валерий Зубов, вината не е само на мениджърите на петролния гигант, а и на данъчните власти. Логично е - подчерта той - след като ще се наказват шефовете на Юкос, своята вина да поемат и онези, които са отговаряли за събирането на данъците й, в това число и държавните чиновници. Засега обаче зад решетките са само висшите ръководители на петролния концерн.

Facebook logo
Бъдете с нас и във