Банкеръ Weekly

Управление и бизнес

НОВАТА ВЛАСТ ПО СТАРИТЕ РЕЛСИ

ЩЕДРИ ОБЕЩАНИЯ ЗА ДОХОДИТЕ И КОНСЕРВАТИВНА ФИНАНСОВА ПОЛИТИКА В КОКТЕЙЛА ОТ НАМЕРЕНИЯ НА КАБИНЕТА СТАНИШЕВ След като стана ясно, че и от най-заплетения политически пъзел има изход, идва ред на заявките за бъдещите реформи. Засега трудният прощъпалник на кабинета Станишев и рисковете пред членството на страната в ЕС удобно изместват темата за реалните мерки, които новата власт възнамерява да предприеме. Рано или късно обаче общите фрази ще станат демоде и конгломератът БСП-НДСВ-ДПС ще трябва да излезе с единна програма за икономическото управление на България. Тогава ще стане ясно и дали отвъд политическата стъкмистика стоят конкретни идеи, свързани с развитието на държавата.В предизборните си дефилета БСП и НДСВ напълно логично демонстрираха, че имат диаметрално противоположна визия за финансовото и икономическото бъдеще на страната. Повече държава в стопанството, по-големи социални разходи, по-високи данъци за богатите и по-ниски за бедните, обещаваха от левицата. В същото време царските икономисти умело смесваха пазарни идеи със социален популизъм и се кълняха, че плоското облагане вече е на прага ни.Дни преди провалилия се първи мандат тройната коалиция БСП-НДСВ-ДПС започна да излъчва общи сигналиГотовността от взаимни компромиси беше декларирана и подпечатана в общо споразумение за икономическите приоритети. Към днешна дата с неговото съставяне напълно се изчерпва посланието на настанилата се вече във властта коалиция за бъдещето икономическо развитие на държавата.В документа и трите партии заявиха, че са за поддържане на икономически растеж от 6-8%, намаляване на безработицата до 10 %, продължаване на процесите на приватизация, концесиониране и развитие на капиталовия пазар. Те обявиха още, че 20-процентното увеличение на заплатите в бюджетната сфера ще се случи от 1 януари 2006-а, разбира се, след като МВФ даде благословията си. Сред договореностите са 40% бюджетно преразпределение на разходите и повишаване на дела от БВП за инфраструктура, образование, здравеопазване и култура.Трите политически формации поеха и общ ангажимент за увеличаване на парите за пенсии до 10 на сто от БВП, както и за създаване на сребърен инвестиционен фонд за подпомагане на пенсионната система. Горещата тема в клаузите на споменатото споразумение бяха данъците. Именно около пазарлъците по намаляването на ставките влезе в употреба забележителната фраза при наличието на фискална възможност, която на практика не обвързва реформите с определени срокове. Фразата се отнасяше най-вече за гръмките предизборни обещания на всеки от сегашните управляващи за намаляване на ДДС до 18 процента. Компромисите за сметка на данъкоплатеца приключиха с отказа на БСП от повишаване на ставките за високите доходи и от въвеждане на диференцирана ставка по ДДС за някои стоки и услуги. От НДСВ пък оттеглиха искането си за по-нататъшно опростяване на данъчната система като стъпка за въвеждането на плосък данък. Иначе партиите се договориха да намалят осигурителната тежест до 5% към края на мандата. Както и да продължат процеса на финансова децентрализация и даване на възможност на общините сами да определят местните данъци. Договорени са още нулева ставка при реинвестиране на печалбата, въвеждане на семейно подоходно облагане, финансово подпомагане на детските ясли и градини, студентско кредитиране, осигуряване на минимален пакет от здравни услуги, справедливо решаване на проблема с неплатените здравни вноски, изработване на национална програма срещу демографската криза - все ангажименти на БСП, по които обаче не са посочени конкретни решенияЗасега земеделието фигурира в коалиционните преговори само с общата формулировка за привеждане на българското селско стопанство в съответствие с европейските норми, а енергетиката изцяло липсва от рамката на договореностите.Коалицията не е оповестила и общите си намерения по две от основните сфери - образование и здравеопазване, които се нуждаят от спешни реформи и продължават да гълтат огромни ресурси без ефективен резултат. Но пък според съгласуваната програма всички сделки на бъдещия кабинет ще са прозрачни и ще се одобряват след търг или конкурс.По всичко личи, че макроикономическото статукво в държавата ще се запази, смятат повечето икономисти. Мнението им е, че трите партии, които и досега по един или друг начин са участвали във властта, едва ли ще предприемат резки и революционни движения в икономическата и финансовата област. Притеснителни са обаче фискалните желания на БСП за наливане на бюджетни пари в почти всички обществени сфери. Експертните сметки показват, че червените претенции за допълнителни бюджетни разходи възлизат на около 4.5% от БВП, т.е. на около 1.8 млрд. лв. повече всяка година. В сумата са калкулирани 0.6 % повече средства за образование, 0.7 % - за здравеопазване, 1.1 % - за пенсии, 0.3% - за социални плащания, 0.4 - за увеличение на заплатите в бюджетната сфера, 1% - за капиталови разходи, 0.4 - 0.6 % - за култура. В добавка БСП лансира и идеи за регионални програми, чиято обща стойност гравитира в порядъка на 500-700 млн. лв. Излиза, че осребряването на управленските мераци на спечелилата най-много гласове партия ще струва на избирателите между 2-2.5 млрд. лв. повече годишно.Към момента фискалният резерв на България е над 5 млрд. лв., а излишъкът - над 1.1 млрд. лв., отчете неотдавна финансовото ведомство. Надявам се, че следващият финансов министър ще изпълнява ангажимента на всички основни политически сили да се съобразява с подписаното споразумение с МВФ, предупреди освободилият поста Милен Велчев. То ще предпази следващото правителство от изкушението да харчи безконтролно временния излишък и фискалния резерв, добави той. Разходната политика на кабинета вероятно ще бъде насочена към разширяване на ролята му в икономиката, прогнозират от Института за пазарна икономика. БСП, която има водеща позиция в управлението, изглежда, ще изпълни обещанията си за по-големи разходи. А досега НДСВ и ДПС не са демонстрирали желание да ограничат правителствените разходи, тъй като на практика ги повишиха по време на мандата си. Поради това е възможно дори възникването на дефицити в бюджета твърдят от ИПИ.В експертните среди вече се заговори, че на новия министър на финансите Пламен Орешарски ще му е доста трудно да върже държавните сметки за 2006-а, ако се наложи едновременно да се повишават заплатите в бюджетната сфера и да се покриват заявките за разходи в другите обществени сектори. По всичко личи, че натрупаният излишък от 1.1 млрд. лв. ще се окаже недостатъчен за финансиране на фискалните идеи на левицата. Не е възможно и допълнително нарастване на преразпределителната роля на правителството, тъй като БСП и НДСВ се договориха тя да не надхвърля 40% от БВП. Доста нелогично звучи и другата възможност - намерението на левите за повече държава да се реализира чрез увеличаване на данъците - за фирмите и населението. Да не говорим, че бюджетната процедура за следващата година вече е в доста напреднала фаза, така че министерствата би трябвало да са обявили бюджетните си разходи в границите на досегашните параметри и политика. Излиза, че ерата на новото управлението неизбежно ще върви по старите релси. А отсъствието на резки движения, особено във финансовата сфера, всъщност е повече от успокоително.Спешните стъпки във финансовата област:- приемане на нов Данъчноосигурителен процесуален кодекс и на материалните данъчни закони;- Започване на работата на Националната агенция за приходите от началото на 2006 година;- Становище по проектите за новите закони за ДДС, корпоративните данъци, ДОД, акцизите - приети от предишния Министерски съвет, но не минали през парламента;- Довършване на процедурата по изготвяне и приемане на бюджет 2006.

Facebook logo
Бъдете с нас и във