Банкеръ Weekly

Управление и бизнес

НОВАТА ЦЕНТРАЛА В МАРИЦА ИЗТОК 1 ПAК ОПРЯ ДО ПАРИТЕ

Една от най-обсъжданите енергийни теми през първия месец на годината бе за дефицита на ток. Според прогнози на икономисти и енергийни експерти България ще влезе в 2007-а с увеличена вътрешна консумация (минимум 12 - 15 на сто) и намалени с 880 мегавата електрогенериращи мощности. При това положение не само че няма да може да изнасяме ток, но ще се наложи и да внасяме. Вносът може да бъде избегнат единствено ако модернизацията и изграждането на нови мощности в Марица изток приключат в срок , призна главният инженер на НЕК Митю Христозов. Впрочем още в началото на тази година енергийният министър Милко Ковачев заяви, че българското правителство е поискало от американската компания Ай И Ес (AES), инвеститор в новата 670-мегаватова мощност на площадката на ТЕЦ Марица изток 1, проектът да бъде завършен до края на 2004-а. Заявено бе също, че в Министерството на енергетиката се разглеждат и други варианти за реализирането на проекта. В тази връзка се спрягат японската компания Мицуи и италианската Енел. От Ей И Ес не реагираха на предизвикателството, макар че на 31 януари изтече срокът, поставен от Държавната комисия за енергийно регулиране (ДКЕР). Дотогава американската фирма трябваше да представи доказателства, че е постигнала споразумение с НЕК за строежа, инак издаденото й през 2002 г. разрешително може да бъде отнето. До редакционното приключване на броя инвеститорът не бе представил исканите му доказателства, но в понеделник (26 януари) темата бе обсъдена публично от представители на главния изпълнител - френския консорциум Алстом, с който Ей И Ес подписа договор още през април 2002-ра. Според Йоахим Лишик, ръководител на проекта в Марица изток 1, двете нови 340-мегаватови турбини могат да влязат в експлоатация най-рано в средата на 2008-а. И то при условие, че строителството започне в средата на следващата година и продължи 36 месеца. По-бързото предаване на обекта под ключ практически е невъзможно, тъй като сроковете и без това са световно кратки , отбеляза Лишик. Тоест и при най-добро стечение на обстоятелствата новите реактори ще бъдат включени в националната енергийна система поне година след извеждането от експлоатация на вторите два малки блока в АЕЦ Козлодуй. Най-сериозният проблем пред проекта, поне през последните три години, са парите. Финансовата схема, представена от Ей И Ес в началото на 2001 г. , предвиждаше начинанието да глътне 996.7 млн. евро, като американската компания осигури собствени 241.7 млн. евро, а останалите чрез заеми - 451.8 млн. от германската агенция за експортно кредитиране KfW, 139.4 млн. от американската агенция OPIC и 133.8 млн. евро от ЕБВР. През април 2001 г. Ей И Ес подписа с НЕК 15-годишен договор за изкупуване на произведения от централата ток на цена 4.5 цента за киловатчас. А през май същата година кабинетът Костов одобри текста на гаранционното писмо, изисквано от финансовите институции. Поетите тогава ангажименти бяха, че правителството по никакъв начин няма да пречи на изграждането на двата нови блока в Марица изток 1, но тридесет и два месеца по-късно всичко продължава да е на етапа осигуряване на необходимото финансиране.Сега трудният период е преодолян, обясниха пред българските медии вицепрезидентите на Алстом Свен Карлин и Франсоа Салвини. Френската компания вече е преструктурирана и е привлякла капитали за 3.5 млрд. евро, (към 2.7 млрд. евро от тях са финансова помощ от френското правителство).Йоахим Лишик пък изтъкна, че за набирането на необходимите за изграждането на новата мощност в Марица изток 1 1 млрд. евро е разработен специален план, при който няма да се изискват държавни гаранции. Основната част от парите пак ще осигури германската агенция за експортно кредитиране KfW - 500 млн. евро. ЕБВР и други международни банки ще дадат още 200 млн. евро, а останалата част от средствата ще набави американският инвеститор Ей И Ес. Заемите ще бъдат гарантирани от пет агенции за експортно застраховане - френската Кофас (Coface), немската Хермес (Hermes), чешката EGAP, италианската Саче (Sace) и австрийската OeKB. По думите на Лишик в момента те правели задълбочени анализи на проекта, които трябва да приключат до края на годината. За изграждането на новата централа Алстом ще получи около 700 млн. евро. На български фирми подизпълнители ще бъдат възложени поръчки за около 200 млн. евро. Сумата няма да е по-голяма поради изискването на агенциите за експортно кредитиране определен процент участие в строителството да имат и страните, които гарантират кредитите.

Facebook logo
Бъдете с нас и във