Банкеръ Weekly

Управление и бизнес

НОВА ПЛАМА СЕ ЗАВЪРТЯ В НОВ ПОРОЧЕН КРЪГ

Делото за възобновяване на производството по несъстоятелност на Нова Плама е прехвърлено за разглеждане в Софийския окръжен съд по искане на адвокатите на плевенската рафинерия. Причината е, че още при преименуването на Плама в Нова Плама през 2000 г. бе преместена и централата на дружеството от Плевен в софийското с. Ярлово. Искът за фалита на предприятието бе подаден преди месец в Плевенския окръжен съд от Йорсет холдинг България, който претендира за вземания в размер на 253 млн. лева. Холдингът придоби права върху тях като правоприемник на фалиралата Първа частна банка. Според оздравителния план на рафинерията дълговете й бяха разсрочени за 35 години. В Йорсет холдинг обаче са на мнение, че длъжникът не спазва условията му. Седемдесет и пет процента от капитала на Плама бяха продадени на 5 септември 1996-а на софийската фирма Евроенерджи срещу 61.8 млн. стари лева. Същевременно купувачът се ангажира да плати задълженията на дружеството, надхвърлящи 30 млрд. стари лева. Евроенерджи обеща да осигури и оборотни средства за възстановяване на производствената дейност в размер на 40 млн. щ. долара и да направи инвестиции за 12 млрд. стари лева. Само две години по-късно - на 29 август 1998 г., Плевенският окръжен съд откри производството по обявяване на рафинерията в несъстоятелност по иск на Държавния фонд за реконструкция и развитие заради невърнат кредит от 3 млн. щ. долара. През януари 1999 г. Плама бе продадена на кипърската офшорка Плама Консорциум лимитид, която предложи оздравителен план. Той бе приет от кредиторите на 22 юни 1999-а. През същата година правителството дори включи в преходните и заключителните разпоредби на Закона за държавния бюджет механизъм за уреждане на задълженията на рафинерията към шест банки, изпаднали в несъстоятелност - БАЛКАНБАНК, МИНЕРАЛБАНК, ЕЛИТБАНК, Първа частна банка, Международна банка за инвестиции и развитие и Търговска и спестовна банка. С решение №17 от 16 декември 1999 г. обаче Конституционният съд определи, че подобна намеса на държавата надхвърля пределите, установени от конституцията. Приемането на оздравителния план умилостиви и Агенцията за приватизация, която само няколко дни преди приемането му заплаши, че ще анулира раздържавителния договор и ще съди собственика на Плама за неизплатени неустойки. През първите месеци на тази година Нова Плама бе начело в списъка на длъжниците на НОИ заради невнесени пенсионни и здравни осигуровки за над 4 млн. лева. Дълговете са към повече от 250 бивши работници от предприятието, които продължават да водят трудови дела в съда. От пролетта на 2003-а Агенцията за държавни вземания многократно бе подканяна да поиска фалита на рафинерията, но финансовият министър Милен Велчев обясни, че няма ипотека върху целия завод, а само върху част от неговите активи. Покрай предишното производство по несъстоятелност на Плама изгоряха един синдик и един публичен изпълнител. На 17 май 2003-а правосъдният министър Антон Станков лиши Николай Пенев от правото му да упражнява дейност като синдик. Той бе обвинен за деяние, което е извършил през 1999-а. Тогава Пенев е упълномощил адвокат от Търговище да представлява Плама по граждански иск, заведен в Плевенския окръжен съд. Делото било заведено с твърде висока цена на иска, който впоследствие е оттеглен. За тази работа търговищкият адвокат е получил 150 хил. нови лв., като средствата са били извадени от масата на несъстоятелността и по този начин са били ощетени кредиторите. Пенев е допуснал и други нарушения - не е вписал работниците на Плама в списъка на кредиторите, пренебрегвал е изискванията за съставяне на списъци на предявените и приетите вземания, не е представял на съда месечен отчет за своите действия и е пропускал да иска разрешение от магистратите за изразходването на парични средства на рафинерията. Пенев, заедно с Лидия Тодорова, бе назначен за постоянен синдик на Плама през 1998-а и бе такъв до октомври 2000 година.Публичният изпълнител, който пострада заради Плама, е Иво Гъчков. Той бе освободен от длъжност на 30 май 2003-а. Причина за уволнението му бяха неговите законосъобразни, но нецелесъобразни действия при погасяването на задължения на плевенската рафинерия към Националния осигурителен институт. В конкретния случай Гъчков продал имущество на дружеството на многократно по-ниска цена.

Facebook logo
Бъдете с нас и във