Банкеръ Weekly

Управление и бизнес

НОВА ПЛАМА ПОЛУЧИ КАМЪК ВМЕСТО СПАСИТЕЛЕН ПОЯС

Плевенската рафинерия вероятно е била обречена още при първата й копка, направена на фаталната дата 13 януари 1966-а. Участта й е била окончателно подпечатана няколко години по-късно, когато се разбра, че долнодъбнишкото нефтено находище, заради което този гигант бе изграден на 300 км от най-близкото пристанище, няма да оправдае големите надежди. Но в крайна сметка това, което ще унищожи Плама и ще зачеркне държавни инвестиции за стотици милиони долари, са не логистичните проблеми, а поредицата от съдебни решения. Рафинерията, която сега носи името Нова Плама, тръгна за пореден път към фалита на 20 юли. Тогава Плевенският окръжен съд реши да възобнови производството по несъстоятелността й. Цялото имущество на предприятието е сложено под запор и са назначени двама временни синдици. Представители на Нова Плама заявиха, че това решение ще бъде оспорено пред Върховния касационен съд в законния седемдневен срок след публикуването му. На практика Плевенският съд е издал смъртната присъда за Пламазащото възобновяването на производството по несъстоятелност отнема и последния шанс за оздравяването й. Впрочем присъдата ще е и доста скъпа за изпълнение - ликвидацията на огромния комплекс без последици за околната среда ще струва около 150 млн. щ. долара, изчисляват експерти. Така остават само въпросите: дали унищожаването на втората по големина рафинерия у нас е умишлено, или по непредпазливост? И ако първото е вярно, ще има ли наказани? Възобновяването на фалита бе поискано от два кредитора на компанията - Йорсет холдинг България и ДЗИ Банк. Холдингът има претенции към Нова Плама като правоприемник на фалиралата Първа частна банка, а ДЗИ Банк - на МИНЕРАЛБАНК. Кредиторите твърдят, че рафинерията не изпълнява оздравителния си план, който предвиждаше разсрочено изплащане на задълженията й от 251 млн. лв. за срок от 35 години. Според чл.709., ал.1 от Търговския закон, възобновяване на производство по несъстоятелност може да бъде поискано само от кредиторите, чиито вземания представляват не по-малко от 15% от общия размер на задълженията. В момента на подаване на молбата (юли 2004 г.) Йорсет Холдинг България е държал 14.83% от борчовете на Нова Плама. Същото важи и за молбата на ДЗИ Банк от октомври миналата година, защото на нея се падат 10.06 на сто от задълженията на рафинерията. По този начин само обща молба от двамата кредитори би позволила да се изпълни законовото изискване. Но това, което не са сторили Йорсет и ДЗИ Банк, е направил Плевенският съдкато магистратите служебно са обединили двата иска. Има и още нещо интересно в тази история. Според чл.182 ал.1, т. г от Гражданскопроцесуалния кодекс производството по несъстоятелност трябва да бъде спряно, ако в същия или друг съд се разглежда дело, което има значение за правилното решаване на предявения иск. А в конкретния случай подобно дело съществува. На 17 декември 2004-а Плевенската прокуратура е внесла в Районния съд обвинителен акт срещу временните синдици на рафинерията за периода 1998 - 2000 г. Лилия Тодорова и Николай Пенев. Те са обвинени, че след откриването на производството по несъстоятелност през 1998-а са приели несъществуващи парични задълженияна дружеството в размер на 41 млн. лева. На практика това са всички вземания на МИНЕРАЛБАНК и Първа частна банка, на базата на които се стигна до сегашния фалит. Обвинителният акт определя действията на двамата синдици като престъпление в особено големи размери и е съвсем очевидно, че това дело има отношение към съдбата на Нова Плама. Проблемът е, че то ще бъде разгледано чак през септември. Дотогава обаче за рафинерията вероятно ще е вече късно - делото за несъстоятелността й изобщо не е спряно и не се очертава да бъде. Напротив, на 9 септември ще се проведе първото общо събрание на кредиторите, което ще избере постоянен синдик и ще се вземе решение за осребряване на активите. Прави впечатление и че към иска за възобновяване на фалита не се е присъединил нито един от останалите големи кредитори - Ейч Ви Би Банк Биохим (вземания за 67 млн. лв.), ОББ (17 млн.), SG Експресбанк (2.7 млн.) и Първа източна международна банка (2.4 млн.). Нова Плама сключи с тях споразумения за изкупуване на вземанията срещу 10% от номиналната им стойност. Основната пречка пред оздравителния план за Плама продължава да е и спорната съдба на Пристанище Варна- единствения терминал, през който рафинерията би могла да получава суровина. Макар по конституция да е изключително публична държавна собственост, пристанището се озова в частни ръце - тези на Петрол. Срещу нотариус Валентин Петров, издал констативния акт за собствеността на Петрол върху порта, още през 2002 г. бе внесен обвинителен акт, но в момента делото е върнато за доразглеждане със зададено указание от Върховната касационна прокуратура. В крайна сметка едва след приключването му ще разберем дали издаденият от нотариуса документ ще бъде обявен за нищожен.

Facebook logo
Бъдете с нас и във