Банкеръ Weekly

Управление и бизнес

НОВА ИНВЕСТИЦИОННА ПРИМКА ЗА ПЕНСИОННИТЕ ФОНДОВЕ

ИКОНОМИКАТА ГУБИ 1-1.5 МЛРД. ЛЕВА ЗАРАДИ ПРЕКОМЕРНИТЕ ИЗИСКВАНИЯ КЪМ ЦЕННИТЕ КНИГИ, С КОИТО ТЪРГУВАТ ДРУЖЕСТВАТАПод удобния предлог така иска Европа чиновниците у нас са на път окончателно да попарят инвестиционните мераци на пенсионните фондове. Очевидно без да си дават сметка, че финансовата система в държавата е като маса, която се крепи на четири крака. Но именно банките, застрахователите, пенсионните дружества и инвестиционните посредници поддържат нещото, което се превърна в основно самохвалство и опора на правителствата през последните години - финансовата стабилност на страната. Правителствените финансисти отново са обзети от спортната страст да се правят на по-европейци от европейците. Вместо да либерализират режима, те всъщност засилват държавната намеса на пазара на допълнителното пенсионно осигуряване. Доказателство са новите кройки в Кодекса за социално осигуряване, подготвяни от работна група при Агенцията за икономически анализи и прогнози по предложение на Комисията за финансов надзор. Тези промени напълно противоречат на дългоочакваните надежди на фондовете да пласират по-свободно активите си. Предстои проектът да бъде внесен в Министерския съвет от финансовото ведомство. Намеренията на Комисията за финансов надзор са всички дългови ценни книжа, които се търгуват от пенсионноосигурителните дружества, задължително да бъдат квалифицирани. Предвижда се това изискване да влезе в сила от датата на членството на България в ЕС. Според замисъла всички дългови общински, ипотечни и корпоративни книжа, които се намират в портфейлите на дружествата, трябва да имат инвестиционен кредитен рейтинг. Емблемата квалифицираност на търгуваните от нас книги наистина е нещо хубаво, коментират в бранша. Само че абсолютно противоречи на състоянието на българския пазар на недържавни дългови книжа. А и подобно изискване от страна на Европа няма, добавят експертите. На този пазар в момента оперират над 50 компании или общини, емитиращи облигации, като само две от тях имат инвестиционен рейтинг. В тази ситуация изискването за квалифицираност просто ще принуди пенсионните фондоведа закрият почти целия си портфейлкъм евентуалната дата за членство в ЕС - 1 януари 2007 година. При това безалтернативно, тъй като просто няма да има къде и в какво да инвестират. Още по-абсурдното в случая е, че в Кодекса за социално осигуряване е заложен срок от пет дни, през който привлечените средства трябва да се инвестират.Да се продават набързо активи само заради грапавини в законодателството е нелепо както от пазарна, така и от социална гледна точка. Нашият финансов пазар не е достатъчно развит, липсва палитрата от инвестиционни инструменти, характерни за западноевропейските пазари. Иначе казано, активите на пенсионните фондове растат скокообразно, но те нямат достатъчно богат избор от инструменти, в които да влагат парите на клиентите си, отбелязват мениджъри. Тези затруднения отдавна са публична тайна. Един от вариантите за преодоляването им е да се увеличи размерът на разрешените инвестиции в акции - сега ограничението е до 10% от активите на пенсионния фонд. Вярно е, че акциите са с по-висока степен на риск, но е вярно и че ограничението от 10 % е твърде рестриктивно, за да позволява нормална диверсификация на активите. Затова от бранша предлагат разрешената граница да е поне 25 на сто. (Отделна тема е, че от доста време дружествата настояват законът да позволи всяко от тях само да прецени как да структурира портфейла си съобразно обема на управляваните активи и своята инвестиционна политика и стратегия.)Патовата ситуация с подготвяните промени в Кодекса за социално осигуряване стига дотам, че се поставя и изискването за инвестиране на средствата на пенсионните фондове в банкови депозити единственов банки с определен кредитен рейтинг Тази точка също не фигурира като задължителна в нито една от директивите на Евросъюза. Друг е въпросът, че от действащите 34 банки на територията на страната едва 14 имат присъден кредитен рейтинг от призната международна агенция. При всички случаи това допълнително ограничение сериозно ще стесни кръга от банки, в които пенсионните дружества ще могат да откриват депозити. Така фондовете се лишават от възможността да поддържат добре диференциран портфейл. Негативи естествено ще претърпят и банките, които нямат съответния кредитен рейтинг.Засега няма никакви изгледи българските законотворци да излязат по някакъв начин от заплетените казуси, в които сами са попаднали. Дали обаче някой изобщо си дава сметка за последствията от своеобразния инвестиционен Параграф 22, в който от години се намират пенсионноосигурителните дружества в България? Или тази материя е прекалено сложна - както за армията от осигурени по закон българи, така и за служителите в Комисията за финансов надзор и Министерството на финансите, които се занимават с нея?Тези дни на информационния сайт на комисията бяха оповестени последните данни за нетните активи на пенсионните фондове. Техният обем е преминал психологическата граница от 1 млрд. лв., похвали се надзорната институция. През септември те са били с 27% повече спрямо края на 2004-а и с 95.87% спрямо края на 2003-а. Наблюдава се и друга тенденция - за първи път нетните активи на универсалните фондове са надвишили тези на доброволните. Към 28 септември те са били в размер на 393 586 521 лв., а на доброволните - 385 242 002 лева. Прогнозите са до края на годината акумулираните средства в пенсионните фондове да нараснат с още 100 млн. лева. Така допълнителното пенсионно осигуряване се оказва един от най-бързо развиващите се финансови пазари у нас. С ресурса, който управляват, пенсионните дружества вече заемат своето място на значими институционални инвеститори в нашата икономика, подчертават експерти. В нея са вложени над 99% от техните активи. Според разчетите на самите фондове пък в края на 2006-а портфейлът им ще нарасне до 1.5 млрд. лева. Този ресурс е достатъчно респектиращ. Даже и за непросветените във финансовата и пенсионната сфера е ясно, чемилиард и половина си е милиард и половинаОще повече че тези средства имат и ясен произход. Те са натрупани като процент от вноските за пенсия на всички българи, които спестяват в доброволните фондове, а това са родените след 31 декември 1959 година. От старта на пенсионната реформа през 2000 г. Националният осигурителен институт започна да прехвърля в пенсионните фондове по 2% от вноските на работещите, като от 2003 г. отчисленията скочиха до 3%, а от 2006-а, съгласно закона, те трябва да бъдат 4 на сто. Идеята е парите да се инвестират и впоследствие да формират т.нар. втора пенсия, която да компенсира мизерните доходи. В идеалния вариант, според актюерските разчети този процес ще отнеме 15-20 години. Така работещите днес ще имат по-високи доходи на старини и няма да тежат на държавната осигурителна система.Всъщност това е и основата на българския пенсионен модел, който беше замислен като хибрид между чилийския еталон и традициите на солидарния тип осигуряване в Стара Европа. В Чили пълното откъсване на пенсионното дело от държавата даде резултат 22 години по-късно. Революционната промяна беше направена през 1980-а, когато държавната пенсионна система бе напълно заменена от частно управлявана национална система с индивидуални спестовни партиди. Две десетилетия по-късно частните фондове в Чили вече управляваха 51% от БВП на страната, капиталовите пазари се развиха, стигна се до допълнителен икономически ръст от 5-6% и рязко свиване на безработицата.Изглежда, подобни перспективи засега са далеч от България и си остават само като фрази в устата на политиците. Дотам, че никой не се сеща да предвиди преходен период за влизането в българската финансова действителност на чуждици като квалифицираност на ценните книги, кредитен рейтинг и други.Подготвяните промени в Кодекса за социално осигуряване предвиждат забрана за пенсионните фондове да инвестират в недвижими имоти у нас и в чужбина. Досега - по закон, те можеха да инвестират в недвижима собственост само в страната до 5% от активите на задължителните фондове и до 10% на доброволните. Освен това закупените имоти не можеха да се ползват за нуждите на дружествата или на свързани с тях лица. С тези ограничения рискът беше сведен до минимум, особено на фона на динамично развиващия се пазар на недвижимости.Предстоящата забрана на практика ще лиши фондовете от дългосрочен инвестиционен хоризонт, смятат от Българската асоциация на дружествата за допълнително пенсионно осигуряване. Инвестициите в недвижими имоти запазват реалната стойност на парите и са защита срещу инфлацията. Освен това те са благоприятни за по-добрата диверсификация на портфейлите на дружествата и намаляват техния риск.

Facebook logo
Бъдете с нас и във