Банкеръ Weekly

Управление и бизнес

Нов джакпот за фермерите

Преди дни представителството на Европейската комисия в България заедно с експерти от Генерална дирекция "Земеделие и развитие на селските райони" организира дискусия,  чиято цел беше да се очертае  визията за бъдещето на земеделието и храните.

Основните насоки за промяна на общата селскостопанска политика след 2020-а  са изготвени на базата на проведена обществена консултация сред близо 322 000 заинтересовани от темата - фермери и организации в Европейския съюз. Еврокомисията  ще  направи законодателни предложения за общата селскостопанска политика. Това ще стане  най-рано през лятото на 2018 -а, след като се изясни как ще изглежда  многогодишната финансова рамка.

Очакванията са парите  за нея след 2020-а да бъдат намалени с около 15% спрямо сегашния  програмен период. Бюджетът  за 2014-2020-а възлиза на над 408 млрд. евро. Три четвърти от тях отиват за директните плащания.

Директорът  на дирекция "Развитие на селските райони"  в Генерална дирекция "Земеделие и развитие на селските райони"  към Еврокомисията Марио Милушев обясни, че сега общата селскостопанска политика  отговаря на основната си мисия - да изхранва населението. Тя обаче трябва да претърпи еволюция, което на практика означава, че резки промени в нея няма да бъдат правени.

Най-съществената  корекция след 2020-а  се очаква да бъде в посока  на страните членки да бъде  предоставена  повече свобода  сами да решат как да харчат парите си.  Това, разбира се, ще бъде обвързано с постигането на съответните  резултати от всяка страна членка.  Еврокомисията предприема този ход, тъй като в различни части на Европа  селското стопанство е много разнообразно.

Европейският съюз  ще определи основните параметри на земеделската политика, така че общата законодателна рамка да гарантира конкуренцията, опазването на природата и действията по отношение на съхраняване на качествата на климата.

Държавите членки ще изготвят стратегически планове по двата стълба - директните плащания и програмата за развитие на селските райони. Стратегическите планове ще бъдат  одобрени  от Еврокомисията, която ще следи дали се изпълняват и дали се постигат заложените цели.

Директните плащания и след 2020-а ще ползват  големите производители, стана ясно по време на форума. Мотивите за това са, че в момента доходите на фермерите са много под средните за Европейския съюз. По данни на комисията - ако над 100 млн. от населението на съюза (малко над една пета от него) живеят на ръба на бедността,  30 на сто от живеещите в селските райони са бедни. Това е и причината, поради  която  представителите на Европейската комисия са категорични, че  е наложително и в следващите десетилетия подкрепата за земеделците  да бъде продължена.

В момента 80% от директните плащания се разпределят между 99% от земеделските производители. Останалата  една пета от средствата са за големите стопанства. Те произвеждат 80% от общата селскостопанска продукция и осигуряват голяма част от прехраната и износа. Затова според евроекспертите темата за концентрацията на директните плащания в големите стопанства не е толкова актуална и не е възможно те да бъдат изключени от тази подкрепа.

В следващите месеци се очаква да бъдат проведени и  дискусии за ограничения на някои плащания и преразпределението между различните стопанства.

След обявяването на визия на Еврокомисията  за бъдещето на земеделието и храните евродепутатът Момчил Неков, който е единственият български представител в земеделската комисия на Европарламента, каза: "Европейската комисия не обещава изравняване на субсидиите за земеделските стопани в страните от Западна и от Източна Европа за периода 2021-2028 година. Това означава, че дори и след 20 години еврочленство българските фермери няма да бъдат третирани наравно с тези от другите страни."

Според Неков "това е лош сигнал, защото липсва ангажимент към България, Румъния и другите държави от Централна и Източна Европа за равностойно третиране".

Тъй като основни рискове за фермерите са климатичните условия, цените и доходите в  момента се обсъжда възможността за интервенции на застрахователния пазар. Проблемът обаче е, че той не е равномерно развит в Евросъюза. Има страни, където над 80% от фермерите са застраховани срещу всякакви рискове, но има и региони, където няма развит застрахователен пазар. България е сред страните, където фермерите не застраховат продукцията си, а причините за това са различни. Затова Еврокомисията  препоръча промяна в данъчната политика по отношение на фермерите. Идеята е при природни бедствия те да бъдат временно освободени от данъци, защото продукцията им е опропастена.

Предвижда се в бъдещата обща стопанска политика за Европа  да се прилагат повече финансови  инструменти, улесняващи кредитирането. Поне такова е становището на Еврокомисията. На този етап страната ни не смята да разширява тези средства - тя ще насочи за тази дейност възможния минимум от средства, определен от Еврокомисията, стана ясно от изказванията по време на форума.

Обсъжда се и включването на финансови инструменти, които да подпомогнат изплащането на заеми от страна на фермерите, така че вноските да бъдат изравнени с цикъла на доход от стопанствата. Така няма да има излишен финансов натиск върху фермерите  в периодите, когато те не получават доходи, а когато  имат достатъчно, да могат да наваксват с плащанията.

В момента недостигът на заемен капитал за земеделските стопанства в Европа се оценява на около 19 млрд. евро, съобщиха участниците в дебата.

Те допълниха, че част от структурните проблеми в селските райони - като липса на интересни възможности за работа или недостатъчните инвестиции, може да бъдат решени чрез нови методи - развитие на биоикономиката и на професионално образование.

Според представителите на Еврокомисията общата селскостопанска политика  може да бъде използвана и за подкрепа на легалните мигранти в селските райони, като им се предоставят възможности за работа.

Facebook logo
Бъдете с нас и във