Банкеръ Weekly

Управление и бизнес

НОРМАТИВЕН ХАОС СПЪВА ДОБРОВОЛНОТО ЗДРАВНО ОСИГУРЯВАНЕ

Последните данни на Националния осигурителен институт показват, че в момента 1 129 688 души са с прекъснати здравноосигурителни права. Те дължат повече от три вноски за последните 15 месеца. С други думи, близо 14.6% от населението не може да ползва безплатна медицинска помощ. Въпреки многото промени на Закона за здравното осигуряване и възможностите за разсрочване на задълженията очевидно доста хора предпочитат да не си плащат вноските редовно, дори и да могат да го правят. На този фон очакванията в страната да се развие и доброволното здравно осигуряване не изглеждат много реални. Но надежди не липсват. Най-смелите прогнози са, че в следващите две години този сектор ще отбележи чувствителен ръст и ще доведе до цялостна стабилизация на системата на здравеопазване.Днес само 163 хил. български граждани са сключили договори с някое от 10-те лицензирани дружества за допълнително здравно осигуряване. През 2003 г. техните постъпления възлизат на 5.7 млн. лв. и са от 40 хил. клиенти. За миналата година са отчетени приходи в размер на 10 млн. лв., а в регистрите са записани около 150 хил. души. Слабият интерес към доброволното осигуряване се дължи до голяма степен на обстоятелството, че Националната здравноосигурителна каса е монополизирала пазара, категорични са експертите. От ведомството твърдят, че ще плащат медицинските дейности за лечението на почти 3000 диагнози, което фактически обхваща цялата пазарна ниша. В действителност средствата не стигат, за да се гарантира качествена здравна помощ и да се плати лечението на всички заболявания. Развитието на частните фондове е възможно при ясен регламент финансирането на кои медицински услуги и интервенции ще се поемат от касата и кои от фондовете за доброволно здравно осигуряване. Според бившия здравен министър д-р Мими Виткова, председател на УС на Асоциацията на лицензираните дружества за здравно осигуряване и директор на Обединен здравноосигурителен фонд Доверие, е необходимо да се определи един базов пакет медицински услуги, които касата може да плаща без затруднения, а останалите да са грижа на доброволните фондове. Но подобен регламент и разпределение на пазара на този етап няма.Ясно е, че повечето хора у нас едва смогват да си плащат задължителните вноски и дори не си и помислят за допълнително осигуряване. На практика единственият начин да се пренасочат пари към частните фондове е чрез законово задължение, както стана при допълнителното задължително пенсионно осигуряване. Една от лансираните напоследък идеи е коренно да се промени системата за отчисляване на здравните осигуровки. И по-точно, два процента от тях, които плаща работодателят, да отиват в НОИ, а останалите 4%, които се покриват от гражданите, да се внасят в избран от тях частен фонд. Другият вариант е да се увеличи осигуровката от 6 на 8%, като шест са за НОИ, а два се насочват към дружествата за доброволно осигуряване. Логично ли е обаче при сегашните доходи на населението да нараства осигурителната тежест? Съветникът на президента по социалната политика Николай Николов смята, че няма никакво основание да се променя размерът на вноската. Той и сега е твърде голям, щом здравната каса е успяла да натрупа резерв от над 730 млн. лева. Всичко трябва да е разчетено така, подчертава Николов, че разходите на касата да са малко по-ниски от приходите и излишъкът да е съвсем малък.Така или иначе, осъществяването на идеята за увеличаване на осигуровките и пренасочването на част от тях изисква промени в Закона за здравно осигуряване. Без съмнение това няма да стане до края на мандата на сегашния кабинет. Вдигане на процента не се предвижда и в прогнозата за бюджета на НЗОК за периода 2006-2008 година. В документа, приет от УС на касата в понеделник (4 април), ясно е записано, че вноската за здраве остава 6% от осигурителния доход.Фактът, че парите отиват само в НОИ, не е основният проблем за развитието на доброволното осигуряване, посочват директорите на частните дружества. Най-сериозната пречка по тяхно мнение е възникналата конкуренция. С промените в Закона за застраховането, направени през септември 2004-а, на застрахователите бе разрешено да правят здравни застраховки. Доста лечебни заведения от своя страна предлагат абонаментно медицинско обслужване, без да имат лиценз за това. Отделно в Закона за здравето пък е записано, че краткосрочно пребиваващите лица в България трябва да си направят здравна застраховка, при условие че не се осигуряват.Независимо от многобройните нормативни неуредици броят на частните здравноосигурителни дружества все пак расте.Обяснението е, че уставният капитал, необходим за учредяването на такова дружество, бе намален през 2002 г. от 2 млн. на 500 хил. лева. Ниската миза провокира някои предприемачи да вложат средства в този сектор. Нищо хубаво обаче не се очертава за малките играчи, не успели да привлекат достатъчен брой лица. Става така, че постъпленията им са нищожни, а нуждите на клиентите са големи - трябва да се заплащат скъпи интервенции. Директорите на доброволните фондове се надяват в най-скоро време да бъде изготвен Кодекс за здравното осигуряване. В него ще е разписан всеки един сегмент от пазара на медицински услуги и ще е определено от кого ще се обслужва - от държавата или от частните дружества. Първоначалните планове предвиждаха кодексът да е готов до края на 2004 година. Но въпреки обещанията на експертите от здравното министерство и ресорната комисия в парламента досега не е съставен даже и негов работен вариант. Остава надеждата, че ще се запази тенденцията все повече работодатели да осигуряват на персонала си допълнително медицинско обслужване. Сега такава практика има в по-големите фирми, регистрирани у нас. Над 80% от тях са чуждестранни.КАРЕКомисията за финансов надзор е лицензирала десет дружества за допълнително здравно осигуряване: Българска здравноосигурителна компания Закрила АД, Обединен здравноосигурителен фонд Доверие АД, Булстрад - здравно осигуряване АД, Здравноосигурително акционерно дружество ДЗИ, Здравноосигурителен фонд Медико - 21 АД, Български здравноосигурителен фонд АД, Здравноосигурителна компания България здраве АД, Доброволна осигурителна мрежа - Здраве АД, Здравноосигурителна компания Надежда, Здравноосигурително дружество - Планета АД. Годишният здравен абонамент за един човек в някое от тези дружества струва от 150 до 300 лева. Тази сума включва определен брой прегледи при специалист и изследвания. Другите медицински услуги са разделени в отделни осигурителни пакети - болнично или извънболнично лечение, стоматологична помощ, здравни прегледи и лечение в дома, които се плащат отделно. Разбира се, в тези случаи са въведени ограничения - медицинските интервенции и прегледите обикновено не могат да надхвърлят 700 лева. За престой в болница не се дават повече от 25 хил. лева. Има и изключения, при които не е посочен лимит. Най-новата услуга е транспорт до здравното заведение с линейка. Лиценз за това засега има само Здравноосигурително акционерно дружество ДЗИ. Най-скъп е осигурителният пакет за стоматологична помощ . При формирането на цената за отделните услуги се вземат предвид възрастта, полът и заболяванията на клиента. Част от компаниите не сключват договори с граждани, които имат задължения към НОИ. Александър РайковТПС 45437-В офертите на някои застрахователни дружества е предвиден и престой в самостоятелна ВИП стая или апартамент в болницата. Все още обаче потребителите на тези услуги са единици.ТПС 47434- Бившият здравен министър д-р Илко Семерджиев е един от радетелите за развитието на доброволните фондове. Негово е предложението НЗОК да бъде приватизирана и здравното осигуряване да премине в частни ръце.

Facebook logo
Бъдете с нас и във