Банкеръ Weekly

Управление и бизнес

НИСКИЯ БЮДЖЕТЕН ДЕФИЦИТ ЩЕ КОМПЕНСИРА РЪСТА НА ВНОСА

Джералд Шиф - ръководител на мисията на МВФ за България, пред в. БАНКЕРЪГ-н Шиф, докато мисията беше у нас, много се коментира, че не приемате заложения в бюджет'2004 дефицит в размер на 0.7% от брутния вътрешен продукт (БВП). По кои позиции от този бюджет вече сте се договорили с кабинета на Симеон Сакскобургготски?- Бързам да отбележа, че задачата на тази мисия бе да се запознаем с прогнозите на правителството за макроикономическата рамката и за параметрите на бюджета на 2004 година. Нищо повече - конкретните преговори за него ще водим по време на следващата мисия (б.а. - тя идва през ноември).Вярно е, че правителството е предвидило през 2004-а дефицит от 0.7% от БВП, а ние държим той да е 0.5% - така, както бе договорено в средносрочната бюджетна програма, приета през миналата година. Но различията между нас не са големи и смятам, че ще постигнем споразумение.До какви негативни последици може да доведе увеличаването на дефицита от 0.5 до 0.7% от БВП? Защо толкова държите на по-малката цифра?- Икономиката на страната се разраства много бързо благодарение на частния сектор и на увеличението на банковите кредити. Това води до по-голямо търсене на стоки и до по-голям внос. В резултат на това нараства дефицитът по текущата сметка на платежния баланс, което означава, че от страната излиза повече валута, отколкото влиза в нея. Именно този негативен момент може да се компенсира от по-нисък бюджетен дефицит. Затова смятаме, че е удачно правителството да се придържа към него. Искам да подчертая, че в сегашната ситуация (б.а. - голям дефицит по текущата сметка) рисковете, на които се натъква България, не са големи и тя може да се справи с тях.Но страните от ЕС като Германия и Франция, както и някои от новите членки на съюза като Унгария имат бюджетен дефицит между 3 и 6% от БВП. Защо при това положение изисквате от България да поддържа толкова нисък дефицит?- Мисля, че в тези страни икономическата ситуация е много по-различна, отколкото в България. Не забравяйте, че, за разлика от тези държави, преходът в България започна когато дългът й надхвърляше 100% от БВП и за да бъде намален успешно, тя трябва да води по-рестриктивна политика. Друга важна разлика е, че в България действа режим на Валутен борд и за да бъде поддържан той успешно, трябва да се води консервативна фискална политика. Третата разлика е, че едва сега България влезе в период, през който частният ви сектор започва да расте, а държавния все още трябва да се бори за доверие. По тази причина не смятам, че е подходящо да се правят паралели между икономическата ситуация в страните от ЕС и тази в България. Какви изменения в данъците смята да въведе правителството от 2004 година?- Мисля, че те няма да са големи. Правителството предложи данъчна стратегия, която основно се крепи на понижаване на корпоративния данък, и се опитва да увеличи събираемостта на данъците. Основните данъчни промени ще бъдат намаляване на корпоративния данък на 22 процента.Мислите ли, че тази мярка е достатъчна за да се стимулира бизнеса?- България може да стане по-атрактивна за частния бизнес, ако успешно се провежда реформата в данъчната администрация и в законодателната система. Само по този начин може да се подобри бизнесклиматът в страната.До края на 2001-а правителствата водеха политика за намаляване на социалноосигурителните вноски - те са една от основните тежести, които притискат бизнеса. Защо тази практика се преустановява?- Един от главните въпроси, които дискутирахме по време на сегашната ни визита, беше пенсионната система. Открихме, че в нея има голям дефицит. Добре е вноските да се намаляват, но не забравяйте, че България има демографски проблеми (б.а. - има се предвид, че възрастните хора са повече от младите и всяка година броят на пенсионерите се увеличава). Разгледахме около 20 начина на действие в областта на пенсионната система през следващата година, но се съгласете, че при сегашната демографска картина трудно можете да си позволите да намалявате осигурителните вноски точно в този момент. Но съм сигурен, че това ще бъде една от следващите цели, които ще си поставим с правителството.Знаете, че правителството иска по-активно да управлява фискалния резерв и да инвестира част от него в инфраструктурни проекти. Каква е позицията на МВФ в това отношение?- В миналото нашата програма позволяваше активно управление на фискалния резерв и сега мислим, че е основателно да търсим добра възвръщаемост на парите на правителството в него. Не смятаме обаче, че е разумно да наливаме пари в търговските банки, защото вече сме загрижени от това, че заради голямата ликвидност кредитирането расте много бързо. Освен това не забравяйте, че няма разлика между това да се правят по-големи бюджетни разходи и да се инвестира част от фискалния резерв, а вече ви казах, че ние имаме резерви по отношение на по-големите разходи.В случая като че ли разсъждавате повече от позицията на кредитор на България, който гледа на фискалния резерв като на обезпечение по кредита и затова не дава на длъжника да го пипа?- Може и така да звуча. Не забравяйте обаче, че първоначалният замисъл да се поддържа фискален резерв бе да се дадат и на българите, и на инвеститорите гаранции, че България може да плаща дълговете си. Защо толкова се опасявате от бързото нарастване на банковите кредити?- Нека първо да кажа, че най-общо увеличаването на кредитите не е лошо нещо. Банковата ви система в момента изглежда много здрава. БНБ върши добра работа при ръководството на банките. Но ако кредитите продължат да се увеличават, по примера на много други страни може да се стигне до влошаване на качеството на кредитите в някои банки. Решението е да държим под око кредитните институции.Но банковият сектор е в части ръце. Мислите ли, че банките могат да бъдат накарани да намалят кредитирането?- Според мен БНБ върши доста добра работа за поддържането на банковата система в добро здраве. Тя извършва редовна качествена оценка на кредитните институции, особено на тези, при които заемите нарастват много бързо. Самите банки също разполагат с капацитет за оценка на кредитния риск. За момента стегнатият надзор върху тях е достатъчна гаранция, че няма да има неприятни изненади.

Facebook logo
Бъдете с нас и във