Банкеръ Weekly

Управление и бизнес

НИКОЛАЙ ВАСИЛЕВ ПРЕТЕГЛИ АКТИВИТЕ НА ВЛАСТТА

ДВУГОДИШЕН ОТЧЕТ ЗА КОНКУРЕНТОСПОСОБНОСТТА НА ИКОНОМИКАТА ЧЕТАТ МИНИСТРИТЕ ВЪВ ВАРНАВъв фаталната тринайста година от началото на мъчителната метаморфоза на българската икономика от планова в пазарна дойде ред и на най-болния й проблем - конкурентоспособността. Със задачата да формулира диагнозата се зае вицепремиерът Николай Василев. Той избра точно тази трудна тема, за да отчете резултатите от двегодишната дейност на своя екип в икономическото ведомство. Първи с близо петдесетстраничния документ ще се запознаят членовете на кабинета по време на извънредното правителствено заседание на 12 юли във Варна.На мнозина твърдението, че българската икономика трупа конкурентоспособност, може и да се стори твърде смело. Такъв е обаче основният извод от доклада на икономическото министерство.Те ще могат да споделят задоволството от макроикономическата стабилност, от ръста на БВП и увеличението на индустриалното производство, за които рапортуват хората на Ники Василев. Брутният вътрешен продукт, според доклада, отбеляза ръст от 5.4% през 2001 г. и 4.8% през миналата, което е повече от приличен резултат, въпреки рецесията в световен мащаб. България е и сред страните, които безпроблемно покриват един от критериите от Маастрихт - да поддържа бюджетен дефицит до 3% от БВП. Във финансовия план за тази година е заложен дефицит от 0.7%, а експертите от икономическото министерство очакват през 2006 г. да имаме изцяло балансиран бюджет. Ценовият шок, който тресеше страната ни през 1997 г., днес изглежда като кошмар от миналото. През първото тримесечие на 2003-а дори се отчита дефлация от 0.6 на сто. Към края на май обобщената инфлация за предишните 12 месеца възлиза на 1.7 на сто. Равнището на поскъпване, което е заложено в Закона за бюджета за тази година, е 4%, а прогнозите сочат стабилност на цените в средносрочен период. Една от критиките, които отправят представителите на ЕС към България, е бавната либерализация на цените. В доклада за конкурентоспособността на икономиката ни експертите от ведомството на Николай Василев са записали, че към момента по административен ред се определят единствено цените на електричеството, топлинната енергия, водата, цигарите, лекарствата, на пощенските и телефонните услуги. Оптимистичната картина се допълва от двуцифрения ръст на индустриалните продажби, който се констатира от началото на 2003 година. Надежди вдъхва и увеличението на износа с 40 на сто за първите четири месеца на 2003-а спрямо същия период на 2002 година. Това обаче на този етап се оказва недостатъчно за преодоляването на отрицателното ни търговско салдо. За сметка на това, със или без програми за временна заетост, безработицата е намаляла от 19.3% през 2001 г. до 13.7% през юни тази година. А според доклада в края на миналата година 72.7% от БВП се е произвеждал в частния сектор (срещу 55.9% през 1996 година).Намаляването на безработицата, либерализацията на цените и преструктурирането на държавните предприятия допълват графата активи на правителствената политика. А сред пасивите са посочени неприключилият процес на приватизация, ниските нива на доходи и високото равнище на бедност. Това може би обяснява и защо Николай Василев е един от най-често атакуваните министри. Най-голямото изпитание за икономическия министър (който и да бъде той) си остава приватизацията на БТК и Булгартабак, превърнали се, както признава самият Василев, в кошмар за него. Той отнесе немалко упреци и заради драстичния спад на преките чуждестранни инвестиции. Както е известно, техният размер намаля до 458 млн. щ. долара през 2002 г., а само дванадесет месеца преди това в България бяха влезли почти двойно повече вложения - 812 млн. щ долара. Докладът коректно отбелязва тези неблагополучия. Като лъч на надеждата в това направление се определя подписаният договор с турската компания Шишеджам, която ще инвестира в строежа на завод за плоско стъкло в Русе. Успешно е и присъствието на италианската Миролио България на нашия пазар. Италианската компания контролира бившия Слитекс и още три фабрики в Сливен, Нова Загора и Елин Пелин. А през тази година Миролио е придобила и част от фалиралия Динамо Сливен (в съдружие с италианското дружество Раумер). Общите инвестиции на италианците у нас надхвърлят 300 млн. лв., сочи в доклада си министър Василев.Дали този пример ще последват и други инвеститори, ще зависи от бизнессредата у нас. Защото не е работа на министъра да води за ръка чуждестранния капитал, той сам ще си дойде, ако управленците са му създали уют. Докладът анализира приноса в това отношение на правителствената програма, приета през май 2002 г. за отмяна или ограничаване на 192 лицензионни и разрешителни режима. В този ред най-полезното от практическа гледна точка, което свършиха управляващите - узаконяването на мълчаливото съгласие при издаване на всякакви разрешителни, обаче е отбелязано твърде скромно в отчета на Василев. А добри думи могат да се кажат и за усилията на неговия екип за развитие на капиталовия пазар. За последните две години индексът SOFIX скочи с 300 процента. Доста полемики предизвика обаче оповестената през октомври миналата година от вицепремиера Николай Василев програма от девет мерки за постигане на траен икономически растеж. Ключово място в нея заемаха идеите за учредяване с пари от фискалния резерв на инвестиционни фондове за средни и малки предприятия, създаването на индустриални зони, както и промените в Търговския закон, които да ускорят процедурите по обявяване в несъстоятелност на фалирали дружества.Девет месеца по-късно факт е само изменението на Търговския закон. Все пак не може да се отрече, че шансовете до края на тази година да заработят не един, а цели четири инвестиционни фонда с държавно участие, са съвсем реални и се полагат усилия това да стане. В момента икономическото ведомство преговаря с кандидатите за мениджъри, между които ще бъдат разпределени отпуснатите от кабинета 100 млн. лв. от фискалния резерв.Малко по-различно стои въпросът с индустриалните зони. Поради една или друга причина се наложи законопроектите за тяхното създаване да бъдат преработвани три пъти. Така вместо зони ще бъдат създадени индустриални райони, в които компаниите, вложили над 10 млн. лв., ще ползват специални преференции. Но за да стане реалност този иначе добър замисъл, ще бъде нужна и подкрепата на Народното събрание, което предполага намесата му в процеса малко да се ускори.

Facebook logo
Бъдете с нас и във