Банкеръ Weekly

Управление и бизнес

НИКОЛАЙ ВАСИЛЕВ ИЗВАДИ ТОРБАТА С ИКОНОМИЧЕСКИТЕ МАГИИ

Вицепремиерът и министър на икономиката Николай Василев постави пореден жалон към светлото бъдеще. Бившият служител на инвестиционната банка Лазард предложи конкретни мерки за реформи, които да сложат кръст на продължилия повече от дванадесет години болезнен български икономически преход. В парламентарната си реч от петък (18 октомври) Василев се опита да обере лаврите от признаването ни за функционираща пазарна икономика, което отбеляза Европейската комисия в редовния си доклад за 2002 година. Вицепремиерът не пропусна да се похвали с регистрирания реален ръст на БВП от 5.3% през второто тримесечие на годината, според него, ни нарежда сред петте най-бързоразвиващи се икономики в Европа. Според Василев надеждата за раздвижването на икономиката ни се крие и в продължаващата макроикономическа стабилност, и в ниската инфлация. Той специално отбеляза ръста от 11% на инвестициите през второто тримесечие на годината (впрочем това е тенденция от няколко години, която компенсира продължителното кърпене на остарели машини). Министър Василев подчерта, че във времето, откакто управлява НДСВ, е проведена прозрачна и бърза приватизация. Но първият ни икономист, изглежда, е забравил, че единствената голяма сделка с държавна компания през годината бе продажбата на БИОХИМ на Банк Аустрия.Общо взето, отчетът за постиженията на новото време не съдържа особени новости. Далеч по-голям интерес предизвиква пакетът от мерки, които смята да приложи в перспектива икономическият екип на правителството. Акцентите на второто поколение реформи ще бъдат конкурентоспособността и модернизацията на икономиката. Една от първите стъпки към осъществяването на българското икономическо чудо трябва да се окаже създаването на инвестиционен фонд с държавно участие и с първоначален основен капитал от 100 млн. лева. Парите във фонда, който придоби популярност преди годишната среща на Световната банка и МВФ, ще бъдат осигурени от фискалния резерв. Във фонда, който по думите на Василев трябва да се превърне в алтернатива на банковото кредитиране, ще бъдат привлечени и частни капитали. Явно управляващите нямат намерение да се отказват от нестандартната си идея, въпреки че мисията на МВФ, която неотдавна бе в София, не я погледна благосклонно. Мнозина български икономисти и наблюдатели се усъмниха дали обяснението за упорството на кабинета не се крие в това, че е замислено да бъде привлечен международен инвеститор за мениджър на фонда и дали вече не са поети ангажименти към някоя подходяща финансова структура.Втората икономическа магия, замислена от експертите на икономическото ведомство, е създаването на индустриални зони. Ведомството на Василев е подготвило нарочен закон за зоните, които ще бъдат собственост на държавата или на общините. В него правителството се връща към част от предизборните си обещания. Предвижда се например правото на строеж или на ползване на земята, върху която трябва да бъде изградена зоната, да се продава или отстъпва за 50 години срещу символичната цена от един лев. Ще бъдат подпомагани инвестиции на зелено, които надхвърлят 5 млн. евро и при условие, че проектът приключи за 30 месеца. Друга примамка към инвеститорите в изграждането на зоните трябва да се окаже нулевият данък върху печалбата, ако те се намират в райони с висока безработица. Това облекчение обаче и без друго ще могат да ползват компаниите в общини с висока безработица, ако внесените от правителството изменения в Закона за корпоративното подоходно облагане бъдат гласувани от Народното събрание. Друг стимул за инвеститорите в индустриалните зони е обещанието за ускорено (за 30 дни) издаване на всички необходими за дейността разрешителни. Инвестиционният джакпот обаче не за пръв път се разиграва от вицепремиера. Напоследък като достоен негов подгласник се изявява и лидерът на коалиционния партньор на управляващите Ахмед Доган. Обнадеждаващо изглежда намерението за ускоряване на процедурата по обявяване на търговските дружества в несъстоятелност и ликвидация. За тази цел се преправя съответната част на Търговския закон. Ускоряването на сроковете по несъстоятелността ще зависи повече от правосъдното министерство, което взе проекта в свои ръце, след като ръководството му изрази съмнения, че прекомерната бързина, която търсеше екипът на Николай Василев, може да наруши основни принципи на правото.Нов елемент е и създаването на работна група от експерти за написването на специален закон за междуфирмената задлъжнялост. Не беше спестено и дежурното обещание за премахването на бюрократичните препятствия пред компаниите за навлизането им на пазара. През май тази година правителството прие решение за премахване на 70 от общо 360-те действащи лицензионни и разрешителни режима и облекчаването на други сто и двадесет. Само по себе си това начинание е добро, но бизнесът така и не е усетил прекия ефект от тази мярка, макар че с подобни закани започна министерската си кариера преди години и Петър Жотев. Любопитен момент е въвеждането на мълчаливо съгласие, вместо досегашната практика на мълчалив отказ за издаване на административни актове. Очаква се това да принуди чиновниците да действат по-бързо.Поредното щедро обещание за 100 000 нови работни места пък изглежда като преписано от друг министър в кабинета Костов - навремето Иван Нейков обещаваше 180 000 работни места, а после се отметна. Вероятно към края на мандата си и този кабинет ще обяснява, че новите работни места всъщност трябва да открият предприемачите (най-вече заради големите данъчни облекчения, които са им дадени).Незнайно защо, но в пакета от мерки за подобряване на бизнессредата през 2003 г., предложени от икономическия министър, попаднаха и започналото през тази есен търгуване на компенсаторните инструменти на фондовата борса и даже създаването на индекс на пазара на недвижими имоти, който всъщност е дело на две неправителствени организации.Изявлението на Василев, ознаменувало поредното обявяване на българския НЕП (Нова икономическа политика), вероятно ще предизвика множество критики за прекомерен оптимизъм, за липса на последователност и задълбоченост. Но при всички съмнения в намеренията на кабинета не може да се отрече поне точното напипване на главните проблеми - междуфирмената задлъжнялост и недостига на инвестиции.

Facebook logo
Бъдете с нас и във