Банкеръ Weekly

Управление и бизнес

НИКОЛАЙ БАНЕВ ОТЧАЯНО ТЪРСИ СПАСЕНИЕ ЗА ПОЛИМЕРИ

Борбата на АКБ Корпорация за най-ценното й предприятие - Полимери - Девня, навлиза в решителна фаза. За да покрие големите задължения на предприятието, мажоритарният собственик явно е решил да продаде част от активите на други предприятия, които притежава. За подобно намерение говорят публикуваните в Държавен вестник в края на октомври обяви за свикване на общи събрания на Динамо-Сл - Сливен, Берое - Стара Загора, Елма - Троян, Биоинвест - София, Лемекон - Елхово, Минералмаш - Перник, Якова - Радомир, Електра - Харманли, Панайот Волов - Шумен, Феникс юг - Пловдив и Ваканционно селище Русалка. Общите събрания са насрочени за различни дати през ноември и включват в дневния си ред решения за сливане и вливане в друго дружество и за промяна в капитала. На някои от тях ще се обсъждат и предложения за апортиране на собственост в други компании и за продажба на неизползваеми активи. Според основния движещ фактор в АКБ Корпорация

Николай Банев

става въпрос за реализиране на програма за преструктуриране на дружествата.


В случаите с Динамо-Сл - Сливен, Берое - Стара Загора, и Елма - Троян, плановете на мажоритарния собственик няма да се осъществят през ноември. Защото те са публични дружества и АКБ Корпорация трябва да изготви писмен план за тяхното преобразуване, което още не е направено.


В началото на лятото АКБ Корпорация бе готова да продаде своите акции от Полимери - Девня (63% от капитала). Единственият кандидат, който прояви интерес, бе унгарският производител на торове и PVC БоршодХем. Но унгарците се отказаха, вероятно притеснени от сериозния дълг на Полимери - Девня, към БУЛБАНК, който впрочем бе причината и за желанието на мажоритарния акционер да продава.


Чрез масовата приватизация бившият приватизационен фонд АКБ Социален закупи 34% от акциите, а след това от дребни акционери придоби още 2.2 процента. През май 1998 г. БУЛБАНК отпусна на корпорацията на Николай Банев кредит от 12 950 163 щ. долара (за покупката на още 24% от Полимери), обезпечен с 60.2% от акциите й в завода. След сключването на кредитния договор Полимери - Девня, става солидарен длъжник по заема. Сега дългът е около 5.7 млн. щ. долара, като сумата трябва да бъде изцяло изплатена до септември 2001 година.


Според добре информирани източници с продажбата на

34% от акциите в Декотекс - Сливен

в началото на тази година шефовете на АКБ Корпорация са си осигурили пари за плащанията по кредита поне до края на тази година. Източници на БАНКЕРЪ твърдят, че АКБ Корпорация е получила срещу своите 34% близо 2 млн. щ. долара от американския мажоритарен акционер на сливенското текстилно предприятие Реми Евар.


Преди две седмици и Агенцията за държавните вземания поиска Полимери - Девня, да се обяви в несъстоятелност заради задължения към данъчните власти за 2.5 млн. лева. След проведени през тази седмица преговори беше решено изплащането на тази сума да се разсрочи.


В края на май тази година Полимери - Девня, преустанови производството си поради спиране на доставките на етилен от ЛУКойл Нефтохим - Бургас. Оттогава насам двете дружества не могат да се разберат за доставянето на етилен. Последните разговори бяха в края на октомври. От рафинерията твърдяха, че са предоставили на шефовете на Полимери четири варианта за възстановяване на доставките. От предприятието пък опонират, че предлаганите цени и количества не са задоволителни.


Според председателя на надзорния съвет на Полимери - Девня, Николай Банев от седмица етилен в предприятието се доставя. С рафинерията бил сключен

договор за доставки

за следващите три месеца. Уговорени са 200 т етилен месечно, което ще позволи да се произвежда дихлоретан. Иначе складовете на завода били пълни с хлор, който е вреден за околната следа и ако не се оползотвори, трябва да се изхвърли. Според експерти тези количества етилен са недостатъчни, за да помогнат значително на Полимери. От месец предприятието произвежда само малки количества солна киселина, сода каустик и течен хлор.


Тези продукти, които се използват от НЕК, ВиК и в хранителната промишленост, са вътрешнопазарен монопол на девненския завод.


Вицепремиерът Петър Жотев реши да играе ролята на помирител в скандала между ЛУКойл Нефтохим - Бургас, и Полимери - Девня, още в края на юни. Тогава той събра на среща в икономическото министерство двете страни, но без резултат. В края на август опит за посредничество бе направен и от заместник-министъра Левон Хампарцумян. Но и този път двете страни се разделиха само с обещанието, че ще продължат преговорите.


Етиленът, от който Полимери прави основно дихлоретан, стига от рафинерията до Девня по специален

150-километров тръбопровод

За доставката му от чужбина е необходимо построяването на терминал, което би струвал близо 15 млн. евро. Вносът на суровината и изграждането на терминал ще оскъпят продукцията, затова от Полимери предпочитат да продължат да получават етилен от бургаската рафинерия, колкото и проблемни да са доставките.


Иначе в Полимери вече над десет години гние една инвестиция, която можеше и все още може да помогне за излизане от затрудненото положение. През 1987 г. бе подписан договор за изграждането на завод за PVC (винилхлорид и поливинилхлорид) в Девня, след като предишният бе разрушен от експлозия. Беше доставено и почти цялото оборудване за него, което продължава да стои по площадките на Полимери. В експлоатация бе пусната единствено инсталацията за дихлоретан. През 1991 г. стопанското обединение Девня се раздели на отделни дружества, като недостроеният

завод за PVC

е включен в активите на Полимери АД. А през 1994 г. бе подписано споразумение за отписването на задълженията на Полимери по ЗУНК на стойност 158 млн. щ. долара, следствие на отпуснат заем от японска банка за осъществяването на проекта. В началото на тази година с осигуряване на финансирането за довършване на завода за PVC се бе заел заместник-председателят на АКБ Корпорация и бивш финансов министър в първото правителство на Андрей Луканов - Белчо Белчев. Той твърдеше, че китайската Ексим банк се съгласила да кредитира със 70-80 млн. щ. долара строителството, което да извършат две китайски фирми. Изискването на банката било Полимери да осигури останалите 13 млн. щ. долара. Ясно е, че едва ли някоя финансова институция днес би се решила да даде подобна подкрепа.


Развитието на събитията от последните месеци показва, че съдбата на Полимери - Девня, още не е решена. Според някои източници досега вноските по дълга към БУЛБАНК невинаги са правени редовно и новите италиански собственици на кредитната институция едва ли ще пропуснат първата възможност, за да приберат заложените 60.2% от акциите на предприятието. Ако това се случи, нищо чудно Полимери - Девня, догодина да осъмне с нови, примерно италиански, собственици.

Facebook logo
Бъдете с нас и във