Банкеръ Weekly

Управление и бизнес

Никола Николов - II част

9. Евгени Д., избирател от Разград:


Искам да попитам г-н Николов: като председател на Икономическата комисия имате ли представа колко от предприятията в Разградски избирателен район са в добро финансово състояние - нямат задължения и работят ефективно? А колко от предприятията в региона са с открита процедура по ликвидация или несъстоятелност, какви са причините за тази им съдба?

Отговор: Като председател на Комисията по икономическа политика задължението ми е да работя за създаване на условия за подобряване на финансовото състояние и ефективността на всички предприятия в страната. Като народен представител от Разградски избирателен район непрекъснато следя състоянието на по-големите, но и на редица по-малки предприятия - както вече приватизирани, така и все още с държавно участие. Нашият регион е сред тези, които са засегнати относително силно от проблемите в икономиката и за съжаление броят на предприятията, които не са в добро финансово състояние, не е малък. Поради това правим възможното към региона да бъдат насочвани средства и инвестиции, да се осигурят възможности за кредитиране на бизнеса, да се търсят резерви за икономическо съживяване в средата не толкова и не само на големите, а на малките и средните предприятия. Уверен съм, че именно частните предприемачи от средата на малкия и средния бизнес са най-големият потенциал за икономиката на региона, а и на други в подобно състояние и трябва да им се отдели достатъчно внимание и да им се оказва възможното съдействие.

10. Димитър Петров, студент по икономика:


Г-н Николов, постоянно слушаме по радиото и телевизията, а освен това четем по вестниците за положителни тенденции в българската икономика. От моя стандарт на живот аз лично не съм ги забелязал. Как бихте ме убедили в обратното? Има ли шанс наистина българската икономика да заработи, стандартът ни на живот да се повиши и да се спре изтичането на млади специалисти и студенти в чужбина?

Отговор: Този въпрос се задава от много хора и аз напълно разбирам желанието им, особено на младите хора, да усетят сами по своя жизнен стандарт подобрение и възможност за повече материални придобивки. Моето мнение е, че повечето от работещите хора спокойно могат да усетят известно подобрение, и то без да ползвам омръзналото вече сравнение с доходите и цените по време на кризата в началото на 1997 година. Но същевременно очакванията са много по-големи и нашите усилия също са насочени към постигане на това повече. Лично аз съм оптимист, който не престава да бъде и реалист, и затова твърдо смятам, че икономиката ни има шанс, а това е най-важната предпоставка за повишаване на стандарта на живот. Колкото до изтичането на младите хора в чужбина - не съм толкова фаталистично настроен - нека след толкова години на изолация, в каквато мина и моята младост, сега младите хора да изпробват силите си и се доказват където имат желание и възможност. Сигурен съм, че много от тях ще се върнат да се реализират именно тук, особено ако приемат предизвикателството да са част от процеса на съживяване на икономиката.

11. Десислава Кръстева, УНСС, специалност Финанси, IV курс:


Има ли в България реално действаща пазарна икономика, за каквато претендираме? В момента в България средната класа на практика липсва. Защо държавата не насърчава дребния бизнес, което ще помогне за формирането й?

Отговор: Шаблонно и най-общо казано пазарна икономика е тази, при която цените се определят от търсенето и предлагането на стоки и услуги. Лично мое мнение, а смятам и на много други хора, е, че в България има реално действаща пазарна икономика с необходимите и резонни в тези условия фактори като конкуренция, маркетинг, реклама и т.н.


По отношение на това, че държавата не насърчава дребния бизнес, с голямо задоволство бих съобщил за изготвящия се в момента закон за занаятите, който ще регламентира доста условия в тази област. Освен това бих споменал за приетия вече Закон за малките и средните предприятия, бих дал за пример подпомагането на малкия и средния бизнес посредством дейността на Агенцията за малки и средни предприятия, работата по програмите за регионално развитие, програмите за кредитиране на малки и средни предприемачи и други стъпки в тази насока, които според мен са от особено значение.

12. Росица Лозанова, УНСС, специалност Туризъм, IV курс:


Смятате ли, че въвеждането на ДДС в туризма е правилен ход? Как ще повлияе това на развитието на този отрасъл? Няма ли да паднат качеството и количеството на предлаганите туристически услуги? Ако стане така, как ще се компенсират загубите - все пак това е един от малкото печеливши отрасли?!

Отговор: Относно въвеждането на ДДС в туризма ще припомня, че то засега е отложено с една година. Безспорен е фактът, че 20% ДДС биха оскъпили крайната цена на предлагания туристически пакет. Но това в никакъв случай не е в правопропорционална зависимост с качеството на предлаганите туристически услуги, т.е. въвеждането на ДДС в туризма не би трябвало да доведе до намаляване на качеството на предлаганите услуги. Напротив - смятам, че конкуренцията в този отрасъл изисква едно високо ниво на обслужване, гарантиращо добра позиция на туристическия пазар.

13. Радостина Димитрова, УНСС, специалност Счетоводство, V курс:


Ще се променят ли изцяло Националните счетоводни стандарти? В какво ще се изразят промените и какво се очаква да се постигне с това? А какво ще се постигне с промените в данъчните закони?

Отговор: С последните промени в Националните счетоводни стандарти те бяха доближени до международните и според мен засега не се предвиждат нови изменения.


Намаляването на данъчната тежест освобождава един допълнителен паричен ресурс, което би могло да доведе до по-големи инвестиции - разширяване на производството, осигуряване на нови работни места, обновяване на производствените мощности, както и известно увеличение на потреблението. От друга страна, с промените в данъчните закони се цели прецизирането и опростяването на отделни разпоредби с идеята за оптимално администриране на данъка.

14. Николай Василев, аналитик от Лазард брадърс - Лондон:


Възнамерява ли правителството да направи нещо за развитието на капиталовия пазар? Досега чухме само обещания, но на борсата не е пуснат нито един миноритарен пакет от голямо българско предприятие. Защо с промените в Закона за приватизацията не решихте категорично проблема с участието на работническо-мениджърските дружества в приватизацията?

Отговор: За наличие на развит капиталов пазар, какъвто всички искаме, са необходими много предпоставки, не само предлагане, но и инвестиционен интерес и търсене. Действително пускането на борсата на пакет акции от атрактивно голямо предприятие би било добър тест дали има реален интерес, или все още не. Но не мисля, че правителството се е отказало да прави възможното за развитие на фондовата борса, включително и да се предоставят акции - държавна собственост, за борсова търговия. И като говорим за промените в ЗППДОП, които все още не са приети от Народното събрание, нека ви обърна внимание, че има предложени от правителството промени именно в посока на ползване възможностите за капиталова търговия. Имам предвид включването на нов метод за приватизация, какъвто е търговото предлагане, което ще се осъществява изцяло по правилата на чл.149 и сл. от ЗППЦК. Колкото до проблема с участието на работническо-мениджърските дружества в приватизацията, не може да се защити напълно обективно такава крайна позиция. Смятам, че с предприетите ограничения на преференциите шанс за реално спечелване на сделки ще имат само тези РМД, които имат достатъчно и сериозен потенциал при значително изравнените условия с останалите кандидати.

Facebook logo
Бъдете с нас и във