Банкеръ Weekly

Управление и бизнес

Никола Николов - I част

1. Георги Прохаски:


След като парламентът прие добър Закон за ценните книжа, ще направи ли и следващата стъпка - да смекчите данъчното бреме за участниците на капиталовия пазар?

Отговор: Радвам се на мнението на г-н Прохаски, че Законът за публичното предлагане на ценни книжа е добър закон. Като следваща стъпка към съживяване и стимулиране на капиталовия пазар, която смятам, че успешно сме направили, аз бих определил приемането на Закона за ипотечните облигации. А по въпроса за смекчаване на данъчното бреме за участниците на капиталовия пазар в момента тече дискусия и въпросът е открит, тъй като работата по измененията на Закона за корпоративното подоходно облагане все още не е приключила. Именно там е мястото да се направят и сериозно да се обсъдят евентуални предложения в тази посока.

2. Божидар Божинов:


Посещава ли редовно г-н Николов фирмите и запознат ли е с реалните им проблеми?

Отговор: Част от поетите от мен ангажименти към обществото обосновават моя стремеж винаги да съм запознат с реалните проблеми на фирмите. За това мисля, че винаги съм имал и сега имам добра представа за проблемите на предприемачите. Нека ви обърна внимание, че към мен в качеството ми на председател на Комисията по икономическата политика и народен представител ежедневно пристигат писма и обаждания с посочване основно на проблемите такива, каквито ги виждат хората от бизнеса, завършващи с молба за съдействие за тяхното решаване. За моята добра ориентация и информираност много помагат и дискусиите и почти непрекъснатите контакти със сдруженията и организациите на бизнеса, работодателите и др. Винаги с внимание се запознавам със становищата на двете големи организации - БСК и БТПП. Част от моята и на моя екип работа е да оказваме съдействие за решаването на поставените проблеми където е възможно, основно в работата ми като народен представител и активното участие в законодателния процес.

3. Николай Сокачев, адвокат:


Бюджетът на съдебната власт е мизерен. Конфликтът между Висшия съдебен съвет и Бюджетната и Икономическата комисии е обществена тайна. Лично мое мнение е, че бюджетните ограничения не трябва да влияят върху възнаграждението на магистратите. През миналата година някои от бюджетните заплати бяха увеличени, това обаче не засегна ВСС. Има ли прогноза за това, каква част от финансовите претенции на висшите магистрати би удовлетворил бюджетът? Обсъждано ли е и има ли съгласие между ВСС и Бюджетната и Икономическа комисии на Народното събрание за материалното обезпечение на работата на висшите магистрати в непосредственото бъдеще?

Отговор: В сегашната икономическа ситуация определяните средства за финансиране на бюджетните организации са такива, каквито е възможно да бъдат, за да могат да изпълняват функциите си. Безспорно финансовото обезпечение на работата на съдебната система е важно и никога не сме твърдели обратното. Затова не споделям мнението, че има конфликт между Комисията по икономическата политика и Висшия съдебен съвет и не съм запознат с наличието на такъв проблем.

4. Проф. Андрей Пантев, историк:


Г-н Николов, бих искал да коментирате ролята на науката в развитието на българската икономика на фона на хроничната липса на финанси за нея. Какво финансово обезпечаване за българската наука се предвижда през тази година?

Отговор: По отношение на ролята на науката в развитието на българската икономика мисля, че процесът трябва да бъде двустранен - както да се търсят възможности за нейното повишаване от страна на икономическите субекти, така и обратно - да се активират представителите на науката и да се обърнат в научната си работа към проблемите на икономиката. По принцип отношението ми към науката е напълно положително, може би не е известно, но аз самият имах кратка научна кариера, с която се разделих в полза на прякото участие в икономиката. Оценявам положително опитът, с който се сдобих в качеството ми на научен работник и който ми помага и в сегашната работа. Това не означава, че съветвам хората, занимаващи се с наука, да сменят амплоато си. По-скоро бих препоръчал да са активни и настоятелни, като предлагат изпълними практически решения за подпомагане реализацията на постиженията на науката и на научния потенциал в сферите на стопански живот.

5. Н.Ц., гласоподавател от Разград:


Г-н Николов, вашето име се спрягаше като на един от купувачите на предприятието Каолин. Има ли нещо вярно и ако е така, какви са точно бизнесинтересите ви в това дружество? Каква е истината около приватизацията на Антибиотик - Разград, лобирали ли сте за някой от кандидат-купувачите и какво показа проверката на комисията Антимафия относно изрядността на сделката?

Отговор: Естествено че в никакъв случай не съм участвал като явен или скрит купувач в приватизацията на Каолин. Прекият ми личен интерес относно това предприятие е да получа обезщетение за одържавената лична индустриална собственост на моя дядо и мои близки, която е част от активите на Каолин АД. А по-сериозният ми обществен интерес, който многократно съм заявявал, е предприятието да бъде приватизирано и ръководено така, че да се осигури неговата икономическа стабилност, то да работи и да дава поминък на хората в региона. Не знам доколко е известно, че преди да се осъществи тази сделка, активно полагах усилия да бъде ангажиран с предприятието световноизвестният консорциум Сибелко, но това не стана по независещи от нас причини. Сегашният собственик на предприятието доказва сериозните си намерения, като до момента са инвестирани повече от 8 млн. г. марки.


По отношение на Антибиотик: резултатите от работата на Комисията за противодействие и борба с корупцията по проверката на сделките за трите фармацевтични предприятия бяха своевременно огласени пред обществеността.

6. Пламен Калиников, брокер на фондовата борса:


Ще вземе ли парламентът решение за съдбата на неоползотворените компенсаторни записи и в каква посока ще бъде то? По какъв начин, според г-н Николов, трябва да се обезщетят собствениците на такива книжа. Защото ако това не стане, държавата ще се озове в ролята на емитент, който издава книжа без покритие.

Отговор: Действително въпросът с натрупването на значително количество компенсаторни записи, които заедно с книжата по ЗСПЗЗ и ЗВСВЗГДГФ са приравнени на инвестиционните бонове по ЗППДОП, е много сериозен и изисква да се използват всички възможности за неговото решаване. За съжаление реалните възможности не са толкова големи, колкото иска нашата политическа сила, която е поела обществен ангажимент по този въпрос, и каквито са очакванията на гражданите, които притежават такива книжа и желаят по-добра реализация. Мога да кажа, че във връзка с измененията в Закона за приватизацията предвиждаме удължаване на сроковете по чл.8 от ЗОСОИ, в които тези книжа ще продължат да се използват като платежно средство в приватизацията. Това не означава, че не трябва и няма да се обмислят и други възможности.

7. Тодор Йосифов:


За каква структурна реформа, държавно предприятие и прочее такива фрази можем да говорим, когато в данъчна служба Надежда например между касата и съседната стая не обменят информация помежду си?


Конкретният пример е свързан и с вашата статия (бел. ред. - на в. БАНКЕРЪ Данъчните и компютрите в неравна борба). Пратиха ми призовка от касата, че не съм си платил данък общ доход за 1998 година. Аз им занесох оригиналната вносна бележка, с която на 18 март 1999 г. съм го превел от Общинска банка по сметка на данъчната служба, а от касата ми отговориха, че понеже не съм го внесъл в брой, затова ми изпращат покана да си го платя заедно с лихвите?! Та, нека г-н Николов да отговори как с тази синхронизация между отделните стаи в една данъчна служба ще вървим напред? Уверявам ви, че и други мои познати са привиквани по същия повод в други данъчни служби.

Отговор: Г-н Йосифов дава един действително показателен и нерадостен пример за това, как администрацията не трябва да работи. В това отношение личната ми позиция е много ясна - работата на административните звена, не само на данъчните служби, но и на всички, които работят пряко с граждани и фирми, трябва да се преустрои така, че да няма място за подобно отношение към нито един данъкоплатец. Затова ни предстои още много работа по действителното преструктуриране на администрацията до най-ниско изпълнителско ниво. А то е много важно, тъй като осъществява прекия контакт с гражданите. Необходимо е да се повишава квалификацията, желателно е да се възприеме ползването на т.нар. добри практики. Има и нещо още по-важно - да се работи за промяна на мисленето на служителите, чиято задача е да обслужват гражданите и да служат на държавата, респективно на съответната община, когато са общински служители.

Facebook logo
Бъдете с нас и във