Банкеръ Weekly

Управление и бизнес

НИКОЙ НЕ ПЕЧЕЛИ, АКО ОТВОРИМ РАБОТА НА АДВОКАТИТЕ

Стефано Лучини, регионален мениджър за Европа на Аления Маркони Системс, пред в. БАНКЕРЪГ-н Лучини, вие контролирате изпълнението на проектите на Аления Маркони Системс за изграждане на центрове за управление на въздушния трафик (АМС) в цяла Европа. Как оценявате софийския?- Можем да кажем, че той е един от най-високотехнологичните проекти не само между тези, които реализира Аления, но и в сравнение с европейските и световните центрове, изпълнявани от други компании. Това качество се дължи на сложността на самата система. В сравнение с италианския център в Бриндизи например софийският съдържа далеч по-модерни технологични решения. Каква беше причината да се забави изпълнението на проекта в България с повече от година и защо се провалиха тестовете, които бяха направени в края на 2002 година?- Трябва да се имат предвид две неща. Първо спецификациите за софийския проект бяха направени още през миналия век - през 1997-1998 година. Самият търг и договарянето след него забавиха проекта с около една година. Трябва обаче да уточня, че тези обекти са изключително сложни. Те трябва да изпълняват в синхрон огромен комплекс от функции, които са взаимнообвързани. Освен това проектите за управлението на въздушния трафик са изключително динамични и се налагат постоянни изменения. Бих искал да припомня, че например при изпълнението на проектите за РВД във Великобритания, Румъния, Австралия, САЩ сроковете също бяха удължени. Закъснението там бе предизвикано от необходимостта да се настрои прецизно софтуерът към съответния проект. Обсъждали ли сте с българските власт въпроса за евентуални неустойки за забавянето?- Ако се разглежда формално договорът, би могло да се каже, че както РВД, така и Аления имат основания да настояват за неустойки. Нашето мнение обаче е, че бъдещето на проекта зависи от това дали двете страни ще седнат на масата за преговори, за да разрешат въпроса по най-добрия и еднакво изгоден за тях начин. В противен случай ще създадем достатъчно много работа на адвокатите, а крайният резултат ще бъде загуба. За щастие обаче успяхме да се сработим с новия екип на Министерството на транспорта и с ръководството на РВД. Така че днес вече има един точен подход и тенденцията е да се тушират всички разногласия - да се разбере какво още иска РВД, какво е включено в договора и какво може да се прибави към него допълнително. Има ли, според вас, шансове българското РВД да стане един от регионалните центрове в Европа? Примерно за Балканите?- Италия е една от страните, която прокарва идеята за такива регионални центрове за управление на въздушния трафик, но реализацията е все още в своята начална фаза. Колкото до шансовете на България да обслужва региона - много е трудно да се даде отговор на такъв въпрос. Според мен България и Гърция ще са основните претенденти за тази функция. Във ваш плюс е, че Софийският център за управление на полетите ще разполага с напълно съвременни системи, а в него работят и квалифицирани кадри. Всъщност кой трябва да избере кои от съществуващите центрове ще поемат контрола на въздушния трафик над Европа?-Това е същността на въпроса. Няма институция, оторизирана да вземе крайното решение дали например балканският център да бъде в Бриндизи, в София или в Солун. Европейската комисия и Евроконтрол могат да окажат някаква помощ и да дадат препоръки, но те не взимат крайното решение. Според мен то ще стане ясно след детайлни обсъждания и преговори между страните кандидатки. Най-вероятно всяка от тях може да намери място в общата система.

Facebook logo
Бъдете с нас и във