Банкеръ Weekly

Управление и бизнес

Няма угодия за газовите трасета?

S 250 59dd6cce 1192 4141 a050 1dcdede65b14

България е напът да материализира два сериозни газови проекта, оценени на милиарди левове. След агонията с "Южен поток" страната се опитва да компенсира с разклонение на "Турски поток". Паралелно с него обаче се придвижваме и към реализацията на връзката с Гърция.

Както обикновено, при големите пари са и големите игри. Затова не е чудно, че зад всеки от проектите прозират различни интереси. Например Русия предпочита българския маршрут на отклонението, защото ще докара горивото им много по-бързо до Сърбия и евентуално до Унгария. От друга страна, за никого не е тайна, че САЩ ни притискат да разнообразиме източниците си на газ и да не сме напълно зависими от Москва. Така в един момент България като нищо може да се превърнат в поле за геополитическо надцакване между две от водещите световни сили. 

Прави впечатление, че засега държавата се опитва да угоди на всички, включително и на Саудитска Арабия. Преди дни "Булгартрансгаз" избра за строител на отклонението на "Турски поток" саудитската компания "Аркад". В консорциума победител тя си партнира с италианската "Аркад Ей Би Би С.п.А". На финала обединението надви унгарски, италиански и германски конкуренти. Изборът на държавния оператор се аргументира с "най-ниските цени". Саудитската фирма предлага два варианта за завършване на дейностите - в къс и дълъг срок - съответно за 250 и 615 календарни дни. При полагането на тръбите за 215 дни тя поставя цена от 1.289 млрд. евро, а при строителство за по-дългия период - 1.102 млрд. евро без ДДС. Съответно "Булгартрансгаз" ще плаща разсрочено - в срок от 10 години, поради което поисканото оскъпяване е 4.1%, т.е. за целия срок ще се натрупа сума от над 400 млн. лева. Операторът предвижда вноските да се покриват от транзитните такси, но към сметката не са прибавени разходите за експлоатация и поддръжка, което предполага, че ще се търси и допълнително финансиране.  

Въпреки напредъка пред проекта остават немалко препятствия - най-вече от политическо естество. В началото на март при посещението си у нас руският премиер Дмитрий Медведев поиска гаранции от Европейската комисия, че няма да спре отклонението на "Турски поток". Досега Брюксел не е взел отношение по това искане, но на свой ред е поставил задължителното условие - синьото гориво, идващо от Турция, да минава през т. нар. газов хъб "Балкан", който все още е в процес на планиране. Усложнението там възниква заради категоричния отказ на "Газпром" да участва в хъба. Руският енергиен гигант обясни решението си с дългосрочните договори за доставка на газ, каквито има с всички страни в региона. 

Така или иначе, налага се проектирането на алтернативни трасета. Още повече  че едно от тях - от гръцкия град Комотини до Стара Загора, среща финансовата подкрепа на ЕС и политическата на САЩ, тъй като по него ще идва газ от Азербайджан. На финала в търга, оценен на 185 млн. евро, се състезават консорциумът,  съставен от българските "Джи Пи Груп" и "Главболгарстрой", заедно с италианската "Боннати", а техен конкурент е гръцката "Джей енд Пи - Авакс".

От българо-гръцката проектна компания ICGB предвиждат изпълнителят да бъде избран през май, така че реалните строителни дейности да започнат през юни и да приключат до края на 2020 година. В същото време предстои да бъде избран и доставчик на тръбите. Прогнозната стойност на този конкурс е 60 млн. евро, само че от известно време той е замрял без логично обяснение. Иначе първоначалният  капацитет на интерконектора ще е 3 млрд. куб. м синьо гориво годишно - максималният може да достигне до 5.5 млрд. куб. метра. Както е известно, по тръбата ще се пренасят по 1 млрд. куб. м азерски газ годишно.

Засега управляващите у нас като че ли изключват възможността външни намеси да провалят газовите му планове. Да не забравяме обаче, че в края на март Камарата на представителите в САЩ подкрепи законопроект за диверсификацията на енергоизточниците в страните от Централна и Източна Европа и борбата с руското влияние в региона. Част от текстовете гласят, че Държавният департамент и свързаните с него ведомства трябва да подкрепят усилията на Европейската комисия и правителствата за укрепването на тяхната енергийна сигурност. Предвижда се "дипломатическа, политическа и финансова подкрепа", като за целта следва да бъдат заделени 1 млрд. щ. долара за инвестиционни проекти. Предстои законопроектът да бъде утвърден от Сената и президента Доналд Тръмп. 

 

 

Facebook logo
Бъдете с нас и във