Банкеръ Weekly

Управление и бизнес

НЯКОЙ ТОЧИ ЗЪБИ ЗА ПАРИ ОТ БЮДЖЕТА

Намеренията често издават страховете. Когато преди повече от месец министри започнаха да говорят, че няма да е толкова страшно, ако поканата за НАТО не дойде, за първи път се разбра, че има сигнали, които хвърлят сянка на песимизъм върху събитието на годината. Сега пък трескавото търсене и обсъждане на мерки за подгряване на икономиката подсказва, че се натрупват опасения за стабилността и растежа в стопанството. През последните седмици полуофициално бяха лансирани цяла поредица идеи за отпушване на инвестиционния процес, които допреди година щяха да прозвучат странно, да не кажем заплашително. Дали зад това не се крие лоша икономическа прогноза, или някакъв друг интерес?Най-напред ДПС предложи амнистия на капитали с идеята, че това ще върне в страната около 1 млрд. долара. Някои приветстваха тази позиция, но повечето я порицаха. Накрая се разбра, че такова нещо черно на бяло май не е предлагано от движението. После пък лидерът на ДПС каза, че дочул за друга нестандартна идеякоято била на вицепремиера Николай Василев - част от валутния резерв да се задели в инвестиционен фонд, в който да участват и заинтересовани чуждестранни инвеститори. Но и тази новина не изтрая дълго. Оказа се, че става дума за стотина милиона лева, и то от фискалния резерв, а не от валутния (резервът на правителството се включва в пасива на Валутния борд). Освен това, както обясни финансовият министър Милен Велчев, намеренията били набраните средства да се влагат в дялове и акции на предприятия, тоест на принципа, по който действа постприватизационният фонд на ЕБВР. Именно Евробанката предложи създаването на подобна структура за рисков капитал, която да може да емитира и облигации в левове. Ръководителят на мисията на Международния валутен фонд Джералд Шиф обаче бързо видя в проекта за рисковия фонд опит за одържавяване на икономикатакоето май ще рече, че и от този храст няма да изскочи заек.Българските предизвикателства към консервативната политика на МВФ не свършват дотук. След като управляващите партии обсъдиха проекта на бюджета за следващата година, възкръсна идеята за нулев данък печалба. Това основно предизборно обещание на НДСВ обаче отпадна преди година именно заради съпротивата на МВФ (или поне така бе обяснено). Сега нулевият данък при реинвестиране се предлага отново, но в редуциран вариант - само за инвестиции в общини с висока безработица.За всеки случай министрите имали и резервен вариант, издаде Ахмед Доган - да се създаде гаранционен фонд, който да стимулира инвестициите в приориретни отрасли или пък в определени региони. Освен това са обсъждани и други предложения, като създаването на индустриални зони. Междувременно подчинените на Николай Василев обявиха, че ще се създаде и иновационен фонд и се подготвят данъчни облекчения за развойна дейност (с което за пореден път демонстрираха лоша координация с финансовото министерство).Всичко това - и отварянето на валутния резерв, и гаранционният фонд, и приоритетните отрасли... не е нещо ново. Нека припомним, че още преди около година Емил Кюлев, тогава като шеф на бизнесклуб Възраждане, предложи да се използват парите, натрупани по сметки в БНБ. Не за първи път се обсъжда и раздаването на държавни гаранции за инвестиционни проекти, като по този начин се примамят банките и пенсионните фондове да вложат свободните си пари в т. нар. реална икономика.Новата инвестиционна мода обаче подсказва, че надеждите за бурен растеж започват да поувяхват. Вероятно управляващите се страхуват и от взрив на безработицата и неизпълнение на приходите в бюджета. На фона на разпростриращата се икономическа стагнация разочароващите оферти за БТК може да са финалният удар, който ще отприщи всякакви шокови предложения за стимулиране на инвестициите. Както казваше през пролетта столичният кмет Стефан Софиянски, в тежка ситуация се работи на ръба на риска.Думичката риск е ключът за оценка на множеството насърчителни предложения. Вън от съмнение е, че във фискалния резерв има повече пари, отколкото е необходимо. (Същото се отнася и за банките.) Няма спор и по това, че бизнесът има спешна нужда от свежи инвестиции. Но дали решението на уравнението е в простото преместване на едни пари от бюджета в реалната икономика? Очевидно е, че в случая не става дума за по-ефективно разпределение на средствата, а за прехвърляне на риска върху държавата. Съдейки по източника на идеите пък, не е трудно да се отгатне в чия полза ще се направи това.Забележителното е друго, че през последните години винаги когато се обсъждат мерки за стимулиране на икономиката, погледите се насочват към бюджета. Да си припомним мощните инфраструктурни програми, обещавани от правителството на Иван Костов, което въпреки дясната си ориентация не стигна много по-далеч от идеята за държавно насърчаван капитализъмИ няма никакво значение, че този път става дума само за стотина милиона лева и че нулевият данък печалба за закъсалите райони ще лиши хазната само от 5 млн. лева. Историята на активните държавни намеси в икономиката показва друго. Зад гръмко лансираните проекти за стотици милиони левове все се оказва скрит някакъв по-малък, но затова пък съвсем конкретен интерес.Скоро ще се разбере кой е истинският генератор на сегашната вълна от предложения за насърчаване на инвестициите, както и дали някой бърза да се застрахова, че е взел мерки, или иска просто да си прокара проекта на гърба на държавата?

Facebook logo
Бъдете с нас и във