Банкеръ Weekly

Управление и бизнес

Някой отново ще намаже от зелената енергия

Европа продължава усилено да се бори с климатичните промени, като си поставя все по-високи цели за екологично чисти производства. Неотдавна стана ясно, че Съветът на ЕС, на когото България е председател до края на месеца, е решил да увеличи дела на зелената енергия. Намеренията са през 2030-а той да достигне 32% от енергийния микс. Това ще рече почти една трета от енергията, произвеждана на Стария континент, да идва от незамърсяващи източници.

До това решение се стигна след дълги и сложни преговори между Европейския парламент и Съвета на ЕС. Първоначалната идея бе за увеличаване до 27 процента. Но според Европарламента подобно ниво нямаше да е достатъчно за постигане на набелязаните цели за намаляване на вредните емисии. Евродепутатите дори настояваха за 35%, но въпросното предложение се стори твърде високо на част от страните  членки.

"Това е трудно извоювана победа в усилията ни да отключим потенциала на прехода на Европа към чиста енергия", написа в социалните мрежи еврокомисарят по климатичните въпроси Мигел Ариас Канете. Приетите мерки ще позволят на Европейския съюз да намали към 2030-а изхвърлените от човешка дейност в атмосферата парникови газове с поне 40 на сто под нивото от 1990 година. Този ангажиментът бе поет от държавите в общността с Парижкото споразумение за климата, опитващо се да ограничи глобалното затопляне далеч под 2 градуса.

Докъде стигна зелената енергия у нас?

Традиционно за нашите географски ширини  разбирането за развитие на възобновяемите енергийни източници (ВЕИ) бе силно изкривено. Дадените дотации под формата на високи цени за изкупуване на "зеления ток" стимулираха редица депутати и бизнесмени да вложат средства в изграждане на слънчеви и вятърни паркове. Причината не бе опазването на околната среда, а преди всичко бързите печалби от подобни проекти. Затова и България скоростно постигна набелязания дял на възобновяемите източници в общото си производство на електроенергия.

Изискването на ЕС бе до 2020 г. този дял да е 16%, но ние го постигнахме още през 2015-а и в момента по данни на НСИ "зеленият ток" у нас е около 19 на сто. Именно високите изкупни цени на енергията от ВЕИ обаче доведоха НЕК до финансов крах и са една от причините за поскъпването на електроенергията в последните години. Възникналите финансови проблеми принудиха Комисията за енергийно и водно регулиране да намали рязко дотациите за зелените производства. Така през 2012-а за тока от слънце у нас се плащаха по над 500 лв/мвтч, а сега вече не повече от 100-120 лева. Е, напоследък ударно се развиха и зелените технологии, което спомогна да се намали и себестойността на екологичното производство.

В крайна сметка логично се стигна до момента, когато токът от зелените централи вече не се изкупува скъпо и инвеститорите спряха да влагат пари в тях. Като цяло това се отрази добре на финансовото състояние на енергетиката, което напоследък явно се подобрява. Само че при поставените нови изисквания от Европа делът на зелените централи задължително ще трябва да се увеличи.

Как ще се случи това?

На първо време ще се наложи да се правят сериозни инвестиции в енергийната система, за да може тя да поеме товара от ВЕИ централите. Той трудно се контролира от диспечерите на Електроенергийния системен оператор заради флуктуациите в тяхното производство. Ето защо ще трябва да се използват други, заместващи мощности като газови централи и ВЕЦ-ове. Термичните централи също частично могат да помогнат, но не и АЕЦ "Козлодуй". Ако обаче производството на зелена енергия стане твърде високо, ще е необходимо да се изграждат и още заместващи мощности. Въпросът е дали имаме нужда от такива, или ще правим складове за съхранение на енергия от типа на фабриките на "Тесла" ?

На второ място не е изключено властта отново да прибегне до финансовите стимули. Днес у нас никъде не се строят нови слънчеви или вятърни паркове, тъй като не се знае дали електроенергията от тях ще се изкупува от държавата. С последните промени в енергийния закон всички ВЕИ производители са задължени да продават тока си само на борсата и при липсата на стимули и несигурна политическа среда никой не ще да изгражда нов голям ветропарк или слънчева централа. При това положение номерът с дотациите може пак да стане актуален. И пак да говорим за милиони левове плащания. А има ли милиони, и депутати, и бизнесмени със сигурност няма да останат равнодушни...

Третият вид стимули също трябва да дойдат по линия на държавата. Възможно е правителството да дотира изграждането на малки слънчеви централи по покривите на сградите. Подобни схеми за подпомагане на хората вече действат в редица европейски държави. В Румъния например кабинетът обяви, че ще стимулира с по 5000 евро монтирането на слънчеви панели на къщите. Очаква се от тази програма да се възползват около 20 000 румънски домакинства. Но подобни стимули в България липсват. У нас като че ли предпочитат схемата с облагодетелстването само на "нашите" хора.

Къде е новата енергийна стратегия?

Отговори на всички въпросителни би трябвало да даде бъдещата енергийна стратегия на страната. Сегашната е с хоризонт до 2020-а, но по нищо не личи управниците да са се задълбочили в мисли как ще се развива енергийният ни потенциал след това. Изглежда, че на този етап държавата няма никаква идея какво точно ще прави в този сектор: от едната страна, стои казусът с базовата АЕЦ "Белене", а от другата са зелените мощности, които Европа ни налага. Отделно стои и темата с бъдещето на въглищните централи. Все по-очевидно е, че за ТЕЦ-овете наближават трудни времена и повечето едва ли ще работят след 2030 година.

Подобни проблеми има и другаде в Европейския съюз. Включително и в Германия, където управляващите се опасяват, че няма да постигнат поставените и в момента цели за възобновяемите източници. Всъщност много правителства говорят за климатични политики, но не бързат да се разделят със замърсяващите елементи от енергетиката си. Причината е, че старите въглищни и газови централи продължават да имат значима роля за енергийния микс на техните държави. Пък и закриването им ще остави много хора без работа. Без съмнение обаче европейските бюрократи ще намерят пътя. А за нас остава задачата как действително всички да спечелят от тази зелена политика, а не само единици да се докопат до кокала.

Пламен Симеонов

Facebook logo
Бъдете с нас и във