Банкеръ Weekly

Управление и бизнес

НЕЗАВИСИМИТЕ КОМПАНИИ ТРИУМФИРАТ НА СВЕТОВНАТА МУЗИКАЛНА СЦЕНА

Новият мюзикъл We Will Rock You, продуциран от щатската филмова звезда Робърт де Ниро и поставен на лондонска сцена в средата на май, разказва историята за края на музиката във вида, в който я познаваме досега. Според сценария музиката умира някъде през 2030 г., когато по радиото е излъчена последната песен, изпълнена от живи музиканти на истински инструменти. След това всички мелодии са програмирани на компютри и произвеждани от гигантската корпорация Глоубълсофт. Мюзикълът, който в момента е хит в британската столица, разкрива реалния страх на мнозина от настъпващата глобализация и от големите лоши компании, които постепенно завладяват Земята.Четири от всеки пет музикални албума, които днес се продават на световния пазар, действително са продуцирани от няколко водещи музикални компании: Сони (Sony), Юнивърсъл (Universal), Уорнър Брадърс (Warner Brothers), И Ем Ай (EMI) и Бертелсман Мюзик Груп (Bertelsmann Music Group). Тази елитна група завладява пазара през 90-те години на миналия век, когато извършва цяла серия от поглъщания на по-малки конкуренти от бранша. Междувременно ИНТЕРНЕТ и глобалните финансови пазари предлагат на независимите звукозаписни фирми нови начини за достъп до потребителите, за печелене на достатъчно пари и за оцеляване в условията на ожесточена конкуренция в този бранш. През 1990 г. сред 20-те водещи музикални компании в света не присъства нито една независима. И нито една песен, влязла в престижната щатска музикална класация за международни хитове Билборд Топ 200 (Billboard 200), не е продуцирана от някоя от малките компании в бизнеса. Днес обаче в Топ 200 присъстват 41 заглавия на песни, финансирани от 14 независими продуценти. През 2001 г. независимите музикални звукозаписни фирми просто процъфтяват, докато индустрията като цяло и водещите компании в частност преживяват най-сериозния спад в продажбите на албуми от много години насам.По принцип една голяма звукозаписна компания трябва да продаде поне 500 хил. копия от албум, за да покрие рекламните и разпространителските разходи и да излезе на чисто. За съжаление тази формула вече не действа, тъй като броят на хитовите албуми в световен мащаб упорито спада. Редица сигурни рецепти за успех, като например да направиш хитова поп-група от четири-пет готини момчета, вече излизат от мода. Десетте най-продавани албума за 2001 г. са пласирани в едва 40 млн. копия - с 20 милиона по-малко, отколкото през 2000 година. Продажбите на рокмузика, които от десетилетия са медът и маслото в печалбите на водещите музикални фирми, спадат от 65% от общите продажби през 1987 г. до 29% през 1997 година. За сметка на това малките независими компаниикато Сенкчуъри (Sanctuary) например, които никога не харчат повече от 70 хил. щ. долара за реклама на един албум, тържествуват на пазара. Разбира се, популярните парчета от върха на класациите винаги ще се продават, но музикалната индустрия постепенно попада под влиянието на нови, по-екзотични жанрове, идващи от джунглите на Венецуела, от пустините на Йемен или от дворците на Мароко. Тези ритми излизат евтино - само с помощта на домашно оборудване за дигитален звукозапис може да се направи качествен албум и той да не струва повече от 2 хил. щ. долара, което е една стотна от обичайните разходи на Сони или Уорнър. На всичко отгоре тези т. нар. записи от мазетатасе продават твърде добре. От 1998 г. до днес малките музикални компании са завладели около 20% от продажбите на албуми в света. В един момент се оказва, че да си малък е предимство, особено в условията на икономическа депресия. Независимите звукозаписни студиа днес са благодарни, че никога не са могли да си позволят рекламните кампании за стотици милиони долари, които повличат едрите риби към дъното. Подписвайки договори за записи с внимателно подбран кръг от качествени музикантски групи, една малка компания може да си създаде кръг от сигурни фенове, които се връщат и за втория, и за третия албум на своите любимци, ходят на техните концерти и купуват тениски, шапки и всякакви други рекламни стоки.Много е важно да се разбере, че първите 10 хил. продажби на един албум са също толкова вълнуващи, а понякога и по-важни от следващите сто хиляди, обяснява Корда Маршъл, директор на компанията Машрум Рекърдс, чийто оборот нараства от 7.3 млн. щ. долара през 1994 г. до 33.5 млн. щ. долара днес. През 90-те години на ХХ векголемите звукозаписни компании сами влизат в капана с опита си да поставят и бъдещето под свой контрол. Те подписват договори с големите звезди на десетилетието за правата върху техните бъдещи албуми. Не всички музиканти обаче се оказват достатъчно печеливши и синдромът на втория албум за мнозина носи до далеч по-слаби печалби от очакваните. Уорнър Брадърс например изоставя редица от своите звезди, включително и Род Стюърт, Тори Еймъс и Шиниъд О'Конър. Внезапно знаменитостите решават, че малките независими компании предлагат далеч по-привлекателна и уютна среда. Над 100 световни музикални звезди, водени от Мадона и сър Елтън Джон, се обединяват и изискват ограничаване на договорите за права върху бъдещи албуми до максимум седем години.Най-успешното въстание срещу водеща музикална компания прави Дейвид Бауи. През 1997 г. певецът събира 55 млн. щ. долара от облигации, продадени срещу очакваните печалби от бъдещите продажби на негови албуми. Инвестиционният му банкер уточнява, че Бауи ще използва парите за сделки с недвижимо имущество. Това е един от най-ярките примери как музикална звезда може да се освободи от контрола на звукозаписните гиганти, използвайки възможностите на глобалните пазари. Начинът, по който Бауи и инвестиционните банкери са осъществили емисията, е описан от майсторката на книги за Уолстрийт - Линда Дейвис, в продаващия се като топъл хляб нов роман Нещо диво (Something Wild). Петте водещи музикални компании постепенно започват да губят и монопола върху разпространениетона албумите, тъй като малките фирми вече предлагат продукцията си директно и често напълно безплатно по ИНТЕРНЕТ. Ето защо едрите риби постепенно преосмислят разпространителската си политика. Пуснатият наскоро уебсайт на Сони и Юнивърсъл - Пресплей (Pressplay), бе коментиран като своеобразен отговор на Напстер (Napster)първия онлайн портал за свободна и напълно незаконна размяна на музика. Въпреки че през 2002 г. Напстер в крайна сметка бе купен от немския медиен гигант Бертелсман, който е един от голямата петорка, в момента съществуват поне 38 хил. ИНТЕРНЕТ-страници, които са клонирали идеята за безплатен обмен на песни и успешно я експлоатират.

Facebook logo
Бъдете с нас и във