Банкеръ Weekly

Управление и бизнес

НЕВЪЗМОЖНАТА ЛЮБОВ МЕЖДУ МИТНИЦИТЕ И БИЗНЕСА

Дали ние закъсняхме, или времето бързаше, но пак сме срещу контрабандата сами. Тази модификация на популярния рок-хит явно е любимият рефрен сред нашенските бизнесмени. Поне що се отнася до отношенията им с Агенция Митници. Производители на обувки, текстил, птицевъди и още куп знайни и незнайни фирми, паднали жертва в борбата с нелегалния внос, продължават да гледат подозрително на държавния орган, призван да пази техните интереси. А уж всички твърдят, че желание за диалог има.Все пак шансовете за ползотворно сътрудничество не са безвъзвратно загубени. Първи искри във флирта между митниците и производителите може да запали откритата през тази седмица в ИНТЕРНЕТ гореща електронна връзка. Чрез нея представителите на бизнеса ще подават сигнали за митнически нарушения и нелоялна конкуренция от страна на вносители. Реализацията на това начинание бе подготвяна доста време от Българската стопанска камара и Краун Ейджънтс. Но официалното представяне на горещата линия бе направено в сряда (18 септември) след срещата на шефа на камарата Божидар Данев с част от екипа на агентите на короната. Англичаните ще имат достъп до базата от данни, които ще постъпват по електронен път в Стопанската камара, а имената на подателите ще остават в тайна. Така пред всяка българска компания, която се почувства засегната от нелегален внос или друг вид нарушение, се открива възможността да се жалва на агентите. За да бъде избегната злоупотребата с това право обаче, се предвиждат и изисквания за достоверност на информацията. На практика това ще принуди фирмите да извършват свое собствено разследване. Но по-любопитното е, че сведенията ще се препращат в Краун Ейджънтс, а не в Агенция Митници. Явно браншовиците на Божидар Данев са наясно кой командва парада или просто им е писнало да се занимават с оторизираните държавни чиновници.Горещи линии, телефони на доверието, пощенски кутии и досега не липсваха в митниците, само че ефектът от тях бе почти нулев. Сега обаче патентът е английски и може и да проработи. А че сигнали ще има, едва ли някой се съмнява. Достатъчно е човек да мине веднъж по многобройните пазари, магазини и други търговски обекти, където чуждестранни стоки се продават на впечатляващо ниски цени.По мнението на нашите производители особено проблемен се оказва криминалният внос от Китай и Турция. Оттам пристигат карга или контейнери, натъпкани със стотици различни стоки, чиято проверка практически е невъзможна. Затова те се обмитяват на килограм и по определена митническа стойност.До края на миналата година един 40-тонен контейнер от Китай се облагаше при цена 20-25 хил. лв., показва митническата статистика. През януари 2002-а обмитяването бе вдигнато на 45 хил. лева. В началото на юни Агенция Митници опита силово да наложи още по-високи стойности в рамките от 80 до 120 хил. лева. Но според митничари желаният ефект не бил постигнат - вносът от Китай секнал за кратко, после контейнерите отново започнали да нахлуват в България, придружавани този път с фалшиви сертификати за произход от Румъния или Унгария. Далаверата е в това, че двете държави са членки на ЦЕФТА и митата за внос на промишлени изделия от тях са нулеви. Служители на Асен Асенов са на мнение, че рязкото увеличаване на облагаемите стойности за китайския импорт е довело и до ръст на контрабандата. Запознати подмятат, че ако преди са се декларирали около 25% от влизащите у нас контейнери, то сега по официалния ред минават едва два от всеки пет. Останалите влизат нелегално. Напоследък има и тенденция вносът от Китай да бъде представян за турски. По силата на подписаното между София и Анкара споразумение за свободна търговия, промишлените изделия не се облагат с мита, а само с ДДС.Представители на обувния и текстилния бранш коментираха за БАНКЕРЪ, че през пункта в Капитан Андреево продължават да преминават и турски стоки на силно занижени цени. Според Соня Петкова, управител на обувната фирма Хинсо, на българо-турската граница чифт кожени обувки се декларира на символичната цена от един лев. Извлеченията от митническите декларации показвали, че ботите струват четири лева, метър копринен плат от 15 до 20 стотинки, а мъжките панталони - 80 стотинки. Нелегалният трафик на обувки възлиза на около 5 млн. чифта годишно, казват наши производители. По данни на една от техните асоциации у нас на година се произвеждат около 2 млн. чанти, а само нелегално внесените сакове през 2001-а са били около 4 милиона. Председателят на Съюза на птицевъдите Борис Стоименов пък отбеляза пред БАНКЕРЪ, че с пълна сила си тече и прословутата контрабанда с пилешки бутчета, която е христоматиен пример за всеки начинаещ трафикант. Бутчетата продължават да се внасят в страната маскирани като кожички, гръбчета, храни за котки и др. подобни, за които се заплащат по-ниски мита. Птичите крачета пристигат най-вече от САЩ и Холандия и се декларират на цена 15-20 цента за килограм, при положение че на международните пазари вървят по долар. Новост в пилешката контрабанда е, че вместо през Кулата, от известно време насам каналът е пренасочен към Калотина.В началото на този месец Русенската търговско-индустриална камара представи в Агенция Митници предложенията си за ограничаване на нелегалния внос от Китай и Турция. Организацията настоява Министерството на финансите да започне преговори за въвеждане на специален сертификат за произход, който да бъде заверяван от индустриалните камари в Пекин и Анкара и да придружава фактурата по вноса. Освен това тя иска да се договори с Турция свързването на информационните системи от двете страни на пунктовете в Малко Търново и Капитан Андреево, за да не се представят различни документи пред турските и пред нашите власти. Ако това се окаже технически трудноизпълнимо, алтернативен вариант е подписването на споразумение за размяна на информационни листове. Тази практика на обмен и сверяване на данните се прилага между митническите администрации на много съседни държави. България е подписала такова съглашение с Гърция и Румъния, но не и с Турция.За да бъдат избегнати измамите със занижаването на митническите стойности, се предлага парламентът да приеме поправка в Закона за ДДС за задължителна регистрация по този данък на всички фирми, с изключение на работещите на свободна практика, земеделските производители и занаятчиите. Експерти смятат, че така ще бъде пресечена схемата, по която внесената контрабандно продукция се продава в магазини на нерегистрирани по ДДС търговци. Инициативите са си инициативи. Но ако и този път от тях не излезе нищо, всяка надежда за любов между производители и управляващи ще отлети като предизборен звън.

Facebook logo
Бъдете с нас и във