Банкеръ Weekly

Управление и бизнес

(НЕ)ВЪЗМОЖНАТА ЛЮБОВ МЕЖДУ ДЪРЖАВАТА И БИЗНЕСА

В общественото съзнание държавата и бизнесът нерядко се асоциират като пълни противоположности. В правото например още от римско време съществуват две основни сфери - едната, отнасяща се до интересите на държавата, и другата - до интересите на частните лица. В наши дни пък никой не оспорва максимата, че държавата е лош стопанин, а на публичния сектор в икономиката се гледа като на тежко наследство от времената на централизираното планово стопанство. Колкото и странно да изглежда обаче партньорството ( и то ефективно) между правителствата и частните компании далеч не е невъзможно. Напоследък в страните от Евросъюза все по-често се организират конференции и форуми, в които централна тема на дискусиите са успешните модели на публично-частното партньорство. България също не прави изключение от тази тенденция и все повече политици и представители на едрия частен капитал говорят за необходимостта от икономическа симбиоза между властта и бизнеса. Публично-частното партньорство беше и основната тема на Шестия икономически форум за Югоизточна Европа, който се проведе на 2 и 3 ноември в столицата. Въпреки че претендиращата да бъде българският Давос проява се размина с очакванията на мнозина, за първи път у нас темата за партньорството между държавата и частния сектор беше толкова широко дискутирана. Всъщност този модел на нетрадиционно коопериране, при който участващите страни се договарят за реализацията на общи икономически проекти и си поделят разходите, е бил приложен за първи път на територията на днешните САЩ през далечната 1652 година. Тогава регистрираната в Бостън Уотър Уоркс Къмпани (Water Works Company) получава концесия от британското правителство да продава минерална вода на гражданите. Днес схемите за публично-частно партньорство са особено актуални в рамките на Европейския съюз. Притиснати от строгите изисквания на критериите от Маастрихт за ограничаване на бюджетните дефицити, управляващите в страните от еврозоната активно търсят съдействието на частни капитали (разбира се, срещу съответни преференции) за изграждането на големи инфраструктурни проекти като магистрали летища, мостове и други.Засега в България повече се говори за публично-частното партньорство, отколкото се усещат реални резултати от прилагането му. Все пак не може да се отрече, че представителите на някои от големите работодателски организации, участващи в създадения през 2001 г. Съвет за икономически растеж, бяха допуснати до формирането на икономическата политика на страната. В изложението си пред икономическия форум вицепремиерът Лидия Шулева посочи като успешно взаимодействието на ръководеното от нея икономическо ведомство с бизнесмените при лансирането на т. нар. клъстари в областта на информационните технологии, текстилната промишленост, оползотворяването на отпадъци и опазване на околната среда. Известно е също, че Министерството на икономиката и представените в Съвета за икономически растеж организации успяха неотдавна да се договорят по тяхна препоръка да бъдат назначени десет търговски аташета в някои от най-големите европейски и световни столици. Разходите за заплатите им ще бъдат поделени между хазната и работодателските организации. Според министър Шулева в бъдеще публично-частното партньорство може да бъде разширено и в областта на транспорта, инфраструктурата, жилищното строителство и т.н.Нейният ентусиазъм обаче бе охладен донякъде от председателя на Българската стопанска камара Божидар Данев. В едно от най-острите изказвания по време на форума Данев изрази съмнение в готовността на правителството да реализира иначе добрата идея за споделяне на отговорностите в определени сфери на икономиката с частния капитал. Той посочи забавените с години процедури по отдаването на концесия на летищата във Варна и Бургас, на магистралите Хемус и Тракия, както и лицензирането на частни жп оператори. Председателят на стопанската камара настоя да бъде разработена правителствена стратегия за публично-частно партньорство, която да стане неразделна част от бъдещия план за развитие на страната в периода 2007-2013 година. Не изглеждат лишени от логиката и исканията на бизнеса за създаването на специален фонд за публично-частно партньорство, чийто първоначален капитал да бъде в размер на 20 млн. лв., както и за ускоряването на така наречения процес на аутсорсване. Той най-общо се свежда до това държавата да прехвърли на частниците дейности, които дотогава са били извършвани от администрацията. По тази схема преди години бе приватизирано нотариалното производство, а в момента на дневен ред е раздържавяването на принудителното изпълнение по реда на Гажданскопроцесуалния кодекс. Сред предложенията на стопанската камара, които заслужават внимание, е одитът на ДДС-сметките на търговците да се извършва от независими експерт-счетоводители, вместо от данъчните служители.В България засега продължават да са непознати популярните в Европейския съюз схеми за публично-частно партньорство Би Оу Ти (съкращение от Build - Operate -Transfer - строя - оперирам - прехвърлям) и Би Оу Оу (Build Own Operate) - (строя и оперирам сам). Чрез първата държавата възлага на частна компания строителството на отделни обекти, а изпълнителят обикновено осигурява и част от финансирането. След като обектът бъде построен, за известен период остава собственост на изпълнителя, след което се прехвърля на държавата. При втората схема новопостроените магистрали, летища и др. се финансират изцяло от частниците и оставят в тяхно владение, а държавата предоставя данъчни преференции и други стимули на инвеститорите.

Facebook logo
Бъдете с нас и във