Банкеръ Weekly

Управление и бизнес

(НЕ)ВИДИМИТЕ ЗАПЛАХИ ПО ПЪТЯ КЪМ ЕС

Възможно ли е най-голямата загуба в последните парламентарни избори у нас да се измери не с процентите, която е получила една или друга политическа сила, а с... отлагането на уж сигурното членство на страната ни в Евросъюза? Този тревожен въпрос започна да звучи все по-актуално в седмиците след вота, особено на фона на безуспешните (засега) опити за сформиране на нов кабинет. И докато партиите у нас продължават да разбъркват картите на правителствения пасианс, от западната част на Стария континент долитат настойчиви призиви да побързаме с формирането на ново управленско мнозинство. Първа своята загриженост от бавния избор на ново правителство изрази Еврокомисията. Седмица след изборите това направи говорителката на Генерална дирекция Разширяване Кристина Наги. Сигналът на Брюксел бе последван от изявления на германския посланик Харолд Киндерман и на британския му колега Джеръми Хил. Постигането на съгласие за строежа на следващия български кабинет може би е първото, но със сигурност не е единственото условие, за да се поздравим на 1 януари 2007 г. като членове на обединена Европа. Проблем е все още, че трудно може да се предположи как новите властимащи (в коалиция или не) ще подходят структурно и кадрово по отношение на евроинтеграцията. Една от версиите, които се носят и в дипломатическите кръгове, е, че левицата не се е отказала от своята идея за създаване на специално мегаведомство, което да поеме изцяло координацията на отношенията ни с Европейския съюз. В правителствените кръгове твърди се дори, че червените имали свой фаворит, който да оглави новото министерство. Най-често се споменава името на бившия заместник-председател на Комисията по европейски въпроси към Народното събрание Евгени Кирилов. Приемлив вариант за левицата бил досегашният главен преговарящ с ЕС - Меглена Кунева да остане на поста си. Това, според среди, близки до дипломацията, би било едно добро решение, като се има предвид че в Брюксел едва ли ще имат нещо против, ако страната демонстрира приемственост в разговорите с комисията. Колкото до създаването на специално ведомство - подобна стъпка не изглежда особено логична преди публикуването на почти съдбоносния за страната ни мониторингов доклад на Европейската комисия през есента. По информация на в. БАНКЕРЪ експертите на Жозе Барозу възнамеряват да изтеглят с около две седмици срока, в който ще публикуват оценката си за напредъка на София.Така, вместо на 9 ноември, както бе обявено предварително, анализът на комисарите най-вероятно ще стане публично достояние на 25 октомври. Даже ако допуснем, че парламентът съумее да излъчи кабинет още през първата седмица след своето свикване (след 11 юли), представителите на изпълнителната власт ще имат доста изостанала работа и едва ли ще е целесъобразно да се изграждат нови бюрократични структури. Допълнителен проблем може да се окажат и очакваните кадрови промени по низшите етажи на властта. Ще се наложи сериозно да бъде обновен съставът на Съвета по европейска интеграция към Министерския съвет, тъй като в работата му участват една голяма част от заместник-министрите. Стара управленска традиция у нас е след избори с постовете си да се разделят и шефовете на доста от изпълнителни агенции. Точно в периода, когато най-вероятно ще тече тази подмяна (юли-август), администрацията ни ще бъде подложена на т.нар. партньорски проверки. При тях експерти от страните членки се убеждават на място как изпълняваме ангажиментите, поети с договора от Люксембург.Още неизвестни за европейското ни бъдеще произтичат и от течащия в момента дебат сред 25-те за скоростта на разширяването на ЕС на Изток, както и от евентуалните предсрочни парламентарни избори в Германия през септември. Както е известно, след като канцлерът Герхард Шрьодер (който минава за застъпник на българската еврокауза) загуби в края на юни в Бундестага поискания от самия него вот на доверие, те очевидно са неизбежни. А сочената за почти сигурен негов заместник лидерка на християн-демократите във Федералната република Ангела Меркел невинаги се изказва особено ласкаво за перспективата България и Румъния да бъдат приети в общността през 2007 година. Все пак в едно от последните си интервюта за германската преса Меркел заяви, че разширяването на ЕС трябва да бъде замразено, но след приобщаването на България, Румъния и Хърватска. Така или иначе, парламентите на 25-те не бързат особено да ратифицират договора за присъединяването на София и Букурещ. Те навярно ще изчакат публикуването на вече споменатия мониторингов доклад на Европейската комисия. Каквото и да се случи обаче в Евросъюза, българските управляващи задължително трябва да отчетат до есента поне някакви резултати в започващите от долна мъртва точка реформи в наказателното и административното правораздаване, както и в областта на публичните финанси. Основната тежест при тяхното провеждане ще падне върху Народното събрание, което предстои да гласува спешно четири кодекса и над дузина закони, които старият парламент не успя да обсъди. След всичко, което се изписа за проекта за нов Наказателнопроцесуален кодекс (НПК), мнозина навярно си мислят, че това е единственият препъникамък пред членството ни в общността. Дори ако бе така, на обществеността не може да не й е направило впечатление, че в хода на предизборната кампания (а и след нея) на практика липсваше дебат около текстовете му. Като се има предвид, че спорните моменти в разработения от кабинета на НДСВ проект не са един и два, може само да се гадае колко точно време ще отнеме на депутатите от цели седем парламентарни групи да постигнат съгласие по текстовете му в новия парламент. Не по-малко обемисти са членовете и алинеите на проектите за нов Административнопроцесуален кодекс, Данъчноосигурителен процесуален кодекс и Застрахователен кодекс, които също трябва да бъдат обнародвани възможно най-скоро, ако искаме да прочетем положителни оценки в доклада на евроекспертите. Излишно е да се казва, че едва ли ще стигне време, за да се обърне по-сериозно внимание на борбата с корупцията в администрацията, образованието и здравеопазването. Известно успокоение за новата власт може би е, че до евентуално решение да се задейства отлагателната клауза ще се стигне по-късно. По информация от Еврокомисията през пролетта предстои да бъде подготвен още един анализ за прогреса на България. Едва тогава ще стане ясно дали тя ще бъде задействана, или окончателно сме си изплъзнали от (не)видимите заплахи за еврочленството.

Facebook logo
Бъдете с нас и във