Банкеръ Weekly

Управление и бизнес

НЕПОЛУЧЕНИТЕ ПАРИ ЗА БТК... ВЕЧЕ СЕ ХАРЧАТ

Управниците трябва да се отърват от БТК на всяка цена. И бързо да осигурят на компанията мощна финансова инжекция, необходима за изплащане на поредните траншове по сключените през 2000-2001 г. договори за доставка на цифрови централи. И за новите инвестиционни проекти, започнати в края на това лято. Инак доста рискуват вместо чисто политически обвинения в некомпетентност, недалновидност и непознаване на световния телекомуникационен пазар, да влязат в близки отношения с едни други институции, чийто наръчник е Наказателнопроцесуалният кодекс. Сладкият мираж на комисионите тласна внушителни групи от високопоставени и недотам високопоставени чиновници да натоварят компанията с прекомерни инвестиционни ангажименти, несъобразени с възможността й да ги изплаща в съответните графици. При тези обстоятелства се налага компанията да бъде продадена на всяка цена още при тази процедура. Независимо от, меко казано, скромната стойност, която й определиха кандидат-купувачите, от предложените инвестиции (включително и с 50-те млн. евро, с които бъдещият собственик трябва да увеличи капитала на компанията) и от всевъзможните други условия, съпътстващи сделката. Не е за пренебрегване и друг - може би малко по-достоен вариант: компанията спешно да вземе външен заем, а управлението й да бъде отдадено на чуждестранен мениджърски екип. Така инвестиционните разплащания ще могат да бъдат осъществени, а управлението на БТК ще става при публично известни конкретни параметри на договора с мениджърите: възнаграждение на екипа, ангажиментите му за бъдещите финансови резултати на компанията, за структурното й и технологично обновление.Който и подход обаче да бъде избран, трябва да го предшества едно условие: в сметките на националния телеком много бързо да се влеят огромни суми. Не чак в обема между 100 и 200 млн. евро, споменати от ресорния министър Пламен Петров като възможен кредит от Международната финансова корпорация (част от Световната банка) и ЕБВР и необходими според висшия държавен чиновник за агресивно развитие на компанията. Спешната потребност е от поне 50 млн. евро, необходими за осъществяване на новите й инвестиционни проекти. Гладът за инвестиции блесна в началото на септември, когато неофициалният раздел на Държавен вестник бе залят от поредица обяви на БТК за възлагане на обществени поръчки. Само една от тях (тази за прокарване на оптична кабелна магистрала в Северна и в Южна България, публикувана на в бр. 85 от 5 септември на държавния официоз) ще всмуче почти изцяло спешно потребните милиони. Според експертни разчети стойността на поръчката е минимум 41 млн. евро. Само цената на оптичния кабел е от порядъка на 14-15 млн. евро. Като прибавим към тях сумите за реконструкция и модернизация на сградите на компанията в 35 общини на Варненска област, още пари за ретранслаторните станции в осем пункта на страната (обявите са публикувани в същия брой на вестника), както и за строежа на новите цифрови радиорелейни системи (обявен на 13 септември, в бр. 87 на Държавен вестник), картината става доста по-ясна. И много прилича на ситуацията, в която собственикът на апартамент в София например, след като е намерил купувач и е договорил с него цената на продажбата, започва суперлуксозен ремонт на имота си. Потенциалните кандидати за БТК са имали през последните седмици доста въпроси около осигуряването на тези инвестиции, съобщи за в. БАНКЕРЪ отлично информиран източник. Това до голяма степен според някои е причината предложенията им за цена да са така обидно ниски (както е известно, те бяха оповестени във вторник, 24 септември, след публичното огласяване на подадените оферти). Те наистина се оказаха само две, както в. БАНКЕРЪ пръв предвиди десетина дни по-рано: на американския инвестиционен фонд Адвент чрез регистрираното специално за сделката дъщерно австрийско дружество Вива Венчърс и на турския Коч холдинг в консорциум с Тюрк Телеком. И както прогнозирахме, предложението на американския фонд (200 млн. евро за 65% от капитала) бе по-високо от офертата на турския консорциум (185 млн. евро). Отвъд океана оцениха целия капитал на БТК за малко над 242.8 милиона евро, докато за южните ни съседи тя струва 226.1 милиона евро. Неприятно изненадани от предложенията бяха и висшите държавни чиновници, присъствали на официалното отваряне на офертите, и експертите, и обществеността. Министърът на транспорта и съобщенията Пламен Петров напусна залата още преди публичното им оповестяване. Финансовият министър Милен Велчев пък отказа каквито и да са коментари. Надявах се предложените за БТК цени да са с 50-80% по-високи, а офертите да са без условия - призна ден по късно Пламен Петров. Остана неясно дали по-високите очаквания на ресорния министър и на неговия екип са били подплатени с предварителна информация. Според проучване на в. БАНКЕРЪ последната оценка на БТК, направена от консултантите от Дойче Банк през тази пролет, е за 350 млн. евро. Като прибавим към нея тиражираните през последните месеци официални изявления за тромавата структура, крайно недостатъчната цифровизация на българския телеком и... онези обяви в Държавен вестник, нещата (т.е. цената) си идват на мястото. Защото не може и министър Пламен Петров, и шеф-приватизаторът Апостол Апостолов, и редица отговорни служители на БТК да определят компанията като една от най-изостаналите в Югоизточна Европа, и същевременно да се очаква чужд инвеститор да предложи за нея добра цена. Още повече, като и предварително са похарчени немалка част от очакваните приходи. Абсурдно е да се очаква и да се получат оферти без условия от страна на купувачите в момент, когато цялата законова регламентация на отрасъла може да се намери единствено в електронния сайт на ресорното министерство. И то като проект, който критикуват и отхвърлят по-голямата част от участниците на телекомуникационния пазар.Положението сякаш не смущава особено висшите държавни чиновници. Веднага след като се чу какви цени предлагат кандидат-купувачите, дългогодишни служители на компанията на висок глас заявиха, че няма проблеми и ако отрасълът се нуждае от пари, съвсем спокойно може да бъде ликвидирана БТК и да се разпродадат сградите, кабелите, локалната мрежа, почивните бази... Така със сигурност, пресмятат те, ще се съберат доста повече пари. Подобен краен вариант обаче трудно би се вписал в аналите на която и да е държава. Дори ако официално е обявила банкрута си. Затова родните ни управници едва ли имат друг шанс, освен да започнат интензивни преговори с двамата кандидати. С една-единствена цел - да подобрят ценовото предложение в офертите си. При това без значение дали повишението ще е реално или чисто оптично (използване на дългови инструменти например). И паралелно с това да започнат преговори с двете международни финансови институции за онзи синдикиран кредит между 100 и 200 млн. евро, който засега фигурира в графата резервен вариант. Пък където успеят. Инак алтернативата е запознаването с настолната книга на прокурорите, неудобните въпроси на обществото и пореден зашеметяващ удар върху данъкоплатеца, който обикновено обира парсата на всички чиновнически недомислия или лакомия.

Facebook logo
Бъдете с нас и във