Банкеръ Weekly

Управление и бизнес

НЕК ЩЕ РАЗШИРИ ТЪРГОВСКИТЕ СИ ПАРТНЬОРИ НА ЗАПАД

Митю Христозов, главен инженер и член на Борда на директорите на НЕК, пред в. БАНКЕРЪМитю Христозов е роден на 2 май 1949 г. в с. Воденци, област Хасково. Завършва ВМЕИ-София, специалност Електрически централи, мрежи и системи. От 1975-а до 1991 г. последователно е началник на отделите Диспечерски и Енергийни режими на НЕК. В периода 1991-1998-а работи в Прага в една от структурите на бившия СИВ - обединение Енергийни системи на Източна Европа, където е дежурен диспечер и шеф на отдел Диспечерски. От април 2000 г. е Главен инженер и член на Борда на директорите на НЕК, а от май 2003 г. е член на Управляващия комитет и на Асамблеята на UCTE. Г-н Христозов, на 23 септември се проведе заседание на управляващия комитет на Обединените европейски електроенергийни мрежи UCTE. Какви бяха основните теми на дискусиите?- Едно от най-важните решения бе да се определят времето и условията за синхронизиране на енергийните мрежи между страните от Югоизточна и Централна Европа. Те работят в отделни синхронни зони още от разпадането на Югославия преди 13 години. Сега вече всички условия за обединяването са изпълнени и на 10 октомври то трябва да стане факт. Интеграцията ще повиши стабилността на връзките и в частност ще разшири търговските партньори в чужбина, на които НЕК може директно да продава електроенергия. Има ли вече конкретен интерес от западноевропейски фирми за внос на електроенергия от България?- Водили сме предварителни разговори с доста компании, защото на Запад немалко държави изпитват дефицит на електроенергия. Конкретно Италия например до голяма степен разчита на внос от други страни и затова смятам, че ще намерим клиенти. Безспорен факт е, че в Европа са необходими нови електропроизводствени мощности. Доказва го и енергийната статистика на 22-те държави, членуващи в UCTE - през последните три години ръстът на електропотреблението им надхвърля три процента. Сега се разглеждат възможностите за присъединяване на Турция и Русия към Обединените енергийни системи. Но за да достигнат до европейските стандарти, на тях ще са им необходими поне три години. Нашата страна е пълноправен член на мрежата от май 2003 г., като преди това трябваше да покрие доста технически и организационни критерии. Членството обаче ни дава доста сериозни предимства - обединяването на мрежите създава условия за либерализиран пазар на електроенергия при сигурност на доставките.Няма ли членството в UCTE да се отрази на позициите ни като основен износител на ток на Балканите?- Едно от основните изисквания на организацията е да има възможност при всяка авария да се осигури добър електроенергиен и мощностен баланс. По редица причини голяма част от системите в Югоизточна Европа не отговарят безусловно на това изискване. Нашата мрежа обаче позволява да компенсираме небалансираните режими на работа в съседните държави. През последните 2-3 години НЕК покрива между 50 и 70% от дефицита в региона, а в отделни случаи и до 100% (през третото тримесечие на 2003 г. например). Със синхронизирането на мрежите на страните от Източна и Централна Европа НЕК ще може да доставя електроенергия не само на Балканите, а и на Запад. След прекратяването на доставките за Турция сега най-големи количества ток се изнасят за Гърция и Румъния, следвани от Македония, Сърбия и Черна гора.Как се сключват договорите - чрез търг или чрез директно договаряне?- И по двата начина. Допреди две години обявявахме търг за количества, които можем да продадем. Но с увеличаването на дефицита в региона нашите пълни възможности за експорт започнаха да се реализират със сключването на търговски договори. В момента имаме сключени такива контракти с националните енергийни компании на Гърция и Македония. Изнасяме електроенергия и чрез посреднически търговски фирми. Кои са те? - Това са около 7-8 фирми, въпреки че интерес проявяват поне 20. Повечето от партньорите ни днес са от Западна Европа - Германия, Швейцария, бих посочил италианската Енел и други. По силата на действащия закон до 2007 г. единствено НЕК може да изнася и внася електроенергия. След приемането ни в Евросъюза това ограничение ще отпадне.А не би ли било по-добре Националната електрическа компания директно да продава на електрокомпаниите на съседните страни, без да използва търговски посредници? - Честно да ви кажа, по отношение на плащанията понякога срещаме трудности, най-вече с Косово и Албания. Чрез посредническите фирми рисковете от закъснелите плащания се снемат от раменете на НЕК. Друг има грижата да получи парите. Ние сключваме договори с определената фирма, а как тя си урежда отношенията с купувача, е неин проблем. Колко електроенергия е изнесла НЕК през тази година? - За осемте месеца на 2004-а сме изнесли с 20% повече, отколкото през 2003-а. Очакваме тази тенденция да се запази за цялата година. Към 15 септември сме изнесли над 4 млрд. киловатчаса, които се поделят между Гърция (35%) Румъния (25%), Албания и Македония (по 15% ) и Сърбия (10 процента). Сключени ли са договори и за следващата година?- Това е въпрос на търговска тактика и не може да бъде дискутиран публично. Все пак износът е рентабилен, когато и цените са добри, а нашата цел е да изнасяме електроенергия срещу възможно най-добри печалби. За част от произведената електроенергия имаме договори, които са до края на 2005-а, но истинските количества, които ще можем да изнесем, ще станат ясни едва през ноември. Тогава ще се договаряме с централите какви ремонти са необходими и кой какви разполагаеми мощности може да предостави за експорт. НЕК ще състави прогнозния си баланс за вътрешното потребление през следващата година и тогава ще се направи окончателната оценка и за износа на страната през 2005-а. Сегашните ни прогнози показват, че той ще е около 5.5 - 6 млрд. киловатчаса. Мисля, че няма да има проблеми това количество да бъде пласирано, тъй като необходимостта от ток на Балканите, а и в Европа продължава да се увеличава.Окончателно ли отпадна възможността да се поднови износът за Турция?- Поне през следващите 3-4 години там ще има баланс между потребление и производство. Бяха въведени много нови мощности в експлоатация, но ние имаме постъпили искания и от турски фирми, които желаят да участват на либерализиращия се турски пазар. Проблемът идва от факта, че Турция не е член на UCTE и системите ни не работят с една и съща честота на тока, което затруднява износа. Експортът на електроенергия безспорно зависи от състоянието на междусистемните връзки със съседните държави. Какво е то в момента?- Системата ни е достатъчно добре изградена и отговаря на критериите на UCTE за сигурност на електрозахранването. Ремонтите се проведоха по график и имаме всички основания да вярваме, че през по-натоварения зимен сезон няма да имаме сериозни проблеми с мрежата, освен ако не ни сполети някакво природно бедствие. Далеч повече ни притесняват зачестилите кражби на проводници, които нарушават сигурността за определен период от време. Те могат да доведат до претоварване на системата или до намаляване на износа. През миналата година заради откраднат проводник се наложи да намалим износа за няколко часа. Загубите от кабели и пречупени стълбове са от порядъка на 500 хил. лв. годишно. Крадците са станали по-добри дори от аварийните ни екипи. Всъщност на какъв етап са проектите за подобряване на междусистемните връзки?- В най-напреднала фаза е изграждането на 400-киловолтовия далекопровод между България и Македония. Той ще ни даде възможност за пряк обмен на електроенергия без транзитиране през трети системи, тъй като сега тези доставки съгласуваме със Сърбия или Гърция. Строителството на съоръжението на наша територия трябва да започне в началото на 2005 г. и са е готово за експлоатация до средата на 2006-а. Целият проект е на стойност над 40 млн. евро, като строежът у нас ще струва близо 20 млн. евро. Финансирането е осигурено със заем от ЕБВР, чийто получател е ЕСМ (Електростопанство на Македония). Българската страна ще изплати частта си чрез износ на електроенергия за Македония.Друг проект с доказана необходимост е изграждането на втори далекопровод към Гърция. Той обаче не може да започне поради липсата на финансиране и неясната позиция на Атина. Гърците поставят два приоритета преди него - изграждането на енергийна връзка с Турция и строежа на генериращи мощности.Към Румъния действат четири трасета, които многократно превишават реалния износ в момента. На практика между двете системи няма тесни места, които да предизвикат проблеми. Със Сърбия имаме един далекопровод, но проблемът там не е така сложен, както с Гърция, тъй като можем да пренасяме бързо електроенергия през Румъния. Либерализацията на пазара на електроенергия в страната вече започна. През миналата седмица бе сключен първият договор за директни доставки на ток между АЕЦ Козлодуй и Юмикор Мед Пирдоп. Бихте ли посочили мястото на НЕК в тази схема? - Компанията започна постепенно да се преструктурира, за да изпълни изискването операторът на системата да е извън производството на електроенергия и търговските сделки, които се сключват. В текстовете на Закона за енергетиката се предвижда диспечерското управление, заедно с енергийните мрежи високо напрежение, да се обособят в т. нар. преносно предприятие. Останалата част от НЕК ще формира търговско дружество, което ще извършва търговията с електроенергия, ще поддържа отношения с потребителите и производителите и ще експлоатира държавните хидроцентрали. Тази фирма ще е обществен доставчик - т. е. един от елементите на либерализирания пазар. Разделянето на Националната електрическа компания се налага и поради директивите на Евросъюза за либерализация на пазара на електроенергия. Както казахте, отварянето на българския пазар вече започна. Сделки ще могат да сключват привилегированите потребители с консумация над 40 мегаватчаса на година. Прагът ще намалява постепенно, за да достигне до 1 мегаватчас през 2007 година. Тогава ще отпадне и монополът на НЕК за внос и износ на електроенергия.

Facebook logo
Бъдете с нас и във