Банкеръ Weekly

Управление и бизнес

НЕИЗЛЕЧИМИТЕ ЛЕЧЕБНИ ЗАВЕДЕНИЯ

НОРМАТИВНИ НЕУРЕДИЦИ И ГРАНДИОЗНИ ЗЛОУПОТРЕБИ ОБРИЧАТ СТОЛИЧНИТЕ ПОЛИКЛИНИКИПлачевното финансово състояние на столичните поликлиники не е никаква новина. Основната причина за него са тежките недомислия в нормативната уредба, твърди директорът на Столичния медицински холдинг (СМХ) Татяна Василева. Тъкмо пропуските в регламентиращите документи обричат здравните заведения от холдинга вечно да работят на загуба, обясни Василева на извънредното заседание на столичната общинска икономическа комисия. По замисъл основните приходи на СМХ трябва да идват от управлението на сградния фонд, включен в неговия капитал. Или казано с две думи, от отдаването под наем на лекарските кабинети. Притокът на средства по това перо обаче е, меко казано, незначителен. Причината е съвсем проста - основният документ, който определя цените на наемите, датира от 1998-а и въпреки че няколко пъти е променян оттогава, фиксираните суми остават абсурдно ниски. В наредбата, приета от Столичния общински съвет, е записана базисна цена за наем на квадратен метър площ от 80 лева - само че 80 лева отпреди деноминацията, или 80 днешни стотинки. При това Законът за здравните заведения позволява на управителите на лечебниците да сключат договори за отдаване на помещенията за не повече от 10 на сто от сумата. Така на практика излиза, че законният наем за квадратен метър в поликлиниките е... малко по-малко от една стотинка. По-точно - 0.008 лева. Именно по такава цена са сключени договори с 545 медици. Логично е, че подобни постъпления са крайно недостатъчни дори за елементарната поддръжка на сградите, подчертава Татяна Василева. Ето защо на следващото заседание на бюджетната комисия на общината ще бъдат разгледани предложения за осъвременяване на наемите. По всяка вероятност цената ще е около 10 лв. на квадратен метър. Сега в диагностично-консултативните центрове в провинцията медиците плащат от 7 до 11 лв. за квадрат. Във Военномедицинска болница наемът е между 7.50 и 12 лв., в зависимост от етажа, на който се намира кабинетът. В най-тежко положение, както вече писа БАНКЕРЪ, са пет от столичните поликлиники - II, IV, ХIV, ХVII и ХХII. Директорите им бяха отстранени и на тяхно място бяха назначени квестори. Започнала е и оздравителна програма, съобщи Василева. Тя обаче призна, че за Двайсет и втора поликлиника в столичния квартал Гео Милев нещата все така не вървят добре и дълговете на дружеството продължават да нарастват. В Четиринайста (в ж.к. Борово) пък всичката техника била купена на лизинг и сега заради затрудненото финансово положение част от апаратурата трябва да се върне. Доста от поликлиниките още не са бракували и част от амортизирания инвентар. Когато го сторят, балансовата им стойност ще намалее допълнително. Диспансерите и болниците, които са включени в Столичния медицински холдинг, също не правят изключение от общата традиция за финансови проблеми и тежка задлъжнялост. Към края на юли 2005-а те имат неразплатени сметки и невнесени осигуровки в Националния осигурителен институт за общо 6.046 млн. лева. Най-тежко е финансовото състояние на Пета многопрофилна болница (задължения от 2.216 млн. лева). Освен нея с отрицателен резултат за първото шестмесечие са и Първа, Втора и Четвърта многопрофилни болници. На печалба, макар и скромна, са единствено двете акушеро-гинекологични здравни заведения - Св. София и Шейново (съответно 56 хил. и 42 хил. лева).Прогнозите на финансовите експерти в СМХ са, че ако болниците не подобрят рязко мениджмънта си, ще приключат годината с общи задължения в размер на 11.970 млн. лв. - с цели 7.2 млн. повече от 2004-а. Дълговете им могат да бъдат покрити само по един начин - с решение на Столичния общински съвет за отпускане на допълнителни средства. Това се случва вече няколко години. Но подобна практика далеч не стимулира директорите на клиниките да подобряват управлението им, затова от холдинга планират да въведат много по-строги критерии за контрол на работата им. В окаяно финансово състояние са и четири от диспансерите в столицата. Два от тях - Пневмофизиатричният и Онкологичният - разполагат със стационар и освен от общината се финансират и от Министерството на здравеопазването. Според Татяна Василева в тези две заведения системно се извършват финансови злоупотреби. Финансовите одити показват, че Онкодиспансерът в Младост 1 не е изхарчил 5 млн. лв от получената от общината субсидия по предназначение, а вместо това средствата са били прехвърлени в графа финансиране в бъдещи времена. В същото време лечебницата отчита, че е работила на загуба, и обявява огромни задължения. Според експертите това е грубо нарушение на закона, защото субсидия, отпусната за дейности през 2004-а, не може да се харчи пред 2005-а, а трябва да се върне на общината. Освен това се е стигнало до абсурдната ситуация диспансерът да не е изразходвал получената субсидия, а да е искал още пари. В края на миналата година лечебното заведение е плащало по 18 хил. лева лихви месечно по задълженията си, вместо да ги покрие с парите, които са му отпуснати. Същото е станало и в Пневмофизиатричния диспансер, където неусвоените средства са 1.5 млн. лева. За всичките останали 43 дружества от столичния холдинг неизползваните субсидии не надхвърлят 10 млн. лева общо. Тепърва ще се проверява защо дирекция Здравеопазване в Столичната община е сключила договори за финансиране през 2005 г. с дружествата, които не са изхарчили субсидиите си за 2004-а, заяви Даниела Цанева, шеф на Дирекция Общинска икономика. Предстои да се обмислят и мерки за ограничаване на злоупотребите в здравни заведения, които в момента са в ликвидация. Отчетите показват, че въпреки течащата процедура те продължават да трупат дългове и да ощетяват общината. В един от стоматологичните центрове дълговете са нараснали три пъти. Голяма част от тях са направени за изплащане на неестествено високите заплати на самите ликвидатори. Тъкмо заради това закриването на подобни дружества се протака с години вместо в законовия 18-месечен срок. След две седмици общинската икономическа комисия отново ще разгледа проблемите на Столичния медицински холдинг. Двамата му директори ще трябва да представят предложения как да бъдат изчистени дълговете на дружествата към фиска, НОИ и доставчиците на консумативи и материали. Освен това ще им се наложи да представят и план за въвеждането на единна финансова отчетна политика в 45-те здравни заведения. Само така, според председателя на икономическата комисия Иван Нейков, ще може да се направи точен финансов анализ на състоянието им и да се избере най-адекватната оздравителна програма. Освен ако не се окаже, че софийските лечебни заведения вече не подлежат на лечение.

Facebook logo
Бъдете с нас и във