Банкеръ Weekly

Управление и бизнес

НЕФТЪТ ТРЪГВА, СОФИЯ ДРЕМЕ

Кашаганското находище възроди нефтената треска около Каспийско море. Доказаните промишлени залежи на находището от над 40 млрд. барела отново изкараха на преден план онези първи прогнози от 1993 г. за минимум 200 млрд. барела под каспийския шелф, подлудили и инвеститори, и петролни гиганти. Към азиатското вътрешноконтинентално море пак се устремиха нови стотици милиони долари - сега не само (и не толкова) за сондажи, колкото за прокарване на пътищата на нефта до световните петролни пазари.През лятото на 2002 г. върху картата на тези райони с дебел молив бе начертано трасето Баку - Джейхан. В сряда (18 септември) президентът на Азербейджан Гейдар Алиев, грузинският му колега Едуард Шеварднадзе и турският държавен глава Неджет Сезер благословиха проектаНа официалната церемония край Баку присъстваха енергийният министър на САЩ Спенсър Ейбрахам и Збигнев Бжежински, съветник по националната сигурност на бившия американски президент Джими Картър. Петролопроводът тръгва от нефтените находища в шелфа край азербайджанската столица Баку, преминава край грузинската столица Тбилиси и стига до турското пристанище Джейхан, което е едно от най-дълбоководните на Средиземно море. Общата дължина на тръбите ще е 1760 километра, а годишният капацитет на съоръжението - 50 млн. тона, като се предвижда то да се експлоатира поне 40 години.Нефтът в находищата край Баку е достатъчен да гарантира запълването на петролопровода, заяви преди месец пред Ройтерс президентът на Азербайджанския международен петролен консорциум Дейвид Уудуард. Последните оценки на западни експерти са, че извлекаемите запаси в тях надхвърлят 700 млн. тона. При необходимост може да се използва и държавният петролен резерв на Баку, чиито запаси са на стойност над 500 млн. щ. долара, допълниха от азербайджанската столица. Впрочем проектът Баку - Джейхан е най-оспорваният и най-скъпият от всички лансирани до момента варианти. И тук обаче, както и при трасирането на повечето транснационални петролни мрежи, определящи се оказаха не толкова икономическите, колкото политическите аргументи. И желанието на всяка цена Русия да бъде заобиколена. Решаващ тук се оказа масираният натиск на официален Вашингтон, който след нападението на Ирак над Кувейт през август 1990 г. постави петрола в центъра на външната си политика.Симптоматичен за международните наблюдатели е фактът, че решението за изграждането на споменатия нефтопровод бе взето в навечерието на годишнината от терористичните атаки от 11 септември. Нещо повече, на 2 август в съобщение за пресата Филип Рийкар, заместник-говорител на Държавния департамент на САЩ, официално заяви: Ние поздравяваме правителствата на Азербайджан, Грузия и Турция за това постижение и препотвърждаваме нашата подкрепа за нефтопровода Баку - Тбилиси - Джейхан. Разпространеното изявление, без аналог в най-новата история на официален Вашингтон, е поредното доказателство за значението, което има за САЩ Каспийският регион. Изпълнител на проекта е международният петролен консорциум Би Ти Си (ВТС). Той обединява девет големи петролни компании, водени от Бритиш Петролиум (Великобритания) с 38.21 процента. Азербайджанската национална петролна компания СОКАР държи 25%, а американските Юнокал - 9.58%, и ТПАО - 7.5 процента. Останалите участници са Статойл (Норвегия) с 8.9%, ЕНИ (Италия) - 5%, ТоталФинаЕлф (Франция) - 5 на сто. В играта са и японска петролна компания и още една от Саудитска Арабия съответно с 3.4 и 2.36 на сто.Любопитни са преговорите по осигуряването на средства за това мащабно строителство, които според предвижданията ще надхвърлят 2.95 млрд. щ. долара Съдейки от съобщенията от последния месец, западни финансови институции са готови да отпуснат за проекта малко над 2 млрд щ. долара. От тях до 500 млн. щ. долара ще са от Международната финансова корпорация (част от Световната банка), други 300 млн. щ. долара ще осигури ЕБВР. Щатската корпорация за гарантиране на инвестициите в чужбина ОПИК (OPIC) пък ще участва с 300 млн. долара под формата на рискови застраховки. Очаква се също да бъдат предоставени фирмени кредити. Предвижданията засега са тръбите за трасето да се доставят от японски фирми, които ще получат финансова подкрепа от Японската банка за международно сътрудничество.Независимо от оспорваната международна дискусия около проекта Баку-Джейхан, до този момент нито една от страните не е коментирала аргументирано неговата ефективност. Разработка по програма Иногейт на Евросъюза оценява транспорта на всеки тон суров петрол от азербайджанската столица до турския средиземноморски порт на 8.89 щ. долара. След изграждането на тръбопровода обаче е много вероятно тази стойност да нарасне, коментират анализатори. Но докато точните транспортни разходи са въпрос на бъдещи изчисления, отсега може да се твърди със сигурност, че в порт Джейхан каспийският петрол ще се предлага на цени, конкурентни с тези на нефта от Персийския залив. И че част от големите петролни пари ще останат като транспортна такса в трите транзитни държави - Турция, Грузия и Азербайджан. Всъщност осъществяването на проекта ще им донесе не само милиони долари, но и нова инфраструктура, нови работни местаи най-вече сигурност която задължително съпътства пътя на нефта. Показателен в случая е примерът с Чечения, където независимо от продължаващия години наред военен конфликт около петролопровода не отеква дори и изстрел. Затова може би още преди година големите петролни компании, участнички в прокарването на трасето до Джейхан, и правителствата на транзитните страни сключиха отделни споразумения за сигурност. Какви са ангажиментите на Баку и Тбилиси на този етап не е ясно. Подписаните от официална Анкара текстове обаче станаха преди месец повод за ожесточени публични нападки. Според договора коридорът около нефтопровода през Турция се извежда извън националната й юрисдикция. Компаниите се освобождават от задължения по сега действащите или бъдещи турски закони, които могат да застрашат техните печалби. В коментарите си местната преса отбелязва, че единственият закон, който стои над подписаното споразумение, е турската конституция. Документът дава право на фирмите да имат неограничен достъп до водоизточници без оглед на нуждите на съответните населени места. Той ги освобождава и от отговорност при разливане на суров петрол или причиняването на някаква друга вреда по време на експлоатацията на тръбите.Нещо повече - договорът предвижда по протежение на трасето през турска територия да бъдат дислоцирани полувоенизирани частиТяхната задача ще е да предотвратяват възникването на евентуални граждански размирици и терористични действия. Но докато в югоизточната ни съседка международни неправителствени организации предупреждават, че строителството и експлоатацията на петролопровода може да се превърне във форма на колонизиране на Турция, петролните компании започнаха да определят строителите на отделните отсечки. На 2 август бе подписан първият договор с гръцката Консолидейтед контрактърс интернешънъл за отсечка с дължина 442 километра през Азербайджан. Ангажимент за други 248 километра през грузинска територия пое в средата на август и смесена френско-американска компания, която ще се възползва от помощта на местни подизпълнители.Кой и как ще строи турската част, която е повече от половината от общата дължина на трасето, засега не е известно. Официални съобщения гласят, че изпълнителите на отделните отсечки ще бъдат определени не от петролните фирми (т.е. от тези, които дават парите), а от националната нефтено-газова компания на Турция БОТАШ (поради монополните й права в отрасъла). Тя трябва да гарантира, че през 2005 г. от Джейхан ще тръгнат първите танкери, натоварени с петрол от азербайджанския шелф на Каспийско море. Пътят на черното злато от казахстанските и руските находища обаче все още спира на източното крайбрежие на Черно море. Като се анализират осъществяваните в момента сондажни, добивни и транспортни разработки, става очевидно, че в периода 2005-2006 г. до черноморските пристанища на Русия и Грузия годишно ще достига доста над 90 млн. тона каспийски нефт. Поне 30 млн. тона от тях няма да могат да преминат през Босфора. Трасето именно за този петрол е огромната въпросителна, чийто отговор е необходимо да намерят неговите собственици. При това най-късно до края на годината, за да бъдат построени и съответните петролопроводи.На практика новият етап от битката за бъдещите нефтени потоци започна още от началото на 2002 година. Бяха извадени и изтупани от прахта обемните папки с проекти за възможните трасета. Държавници, висши чиновници и бизнесмени от евентуалните транзитни страни се втурнаха да търсят политическа и финансова подкрепа. Но ако през август и септември Румъния, Украйна, Сърбия и Хърватска демонстрираха завидна активност, то в България ваканционното настроение продължава. Новините за двете трасета през наша територия идват все от чужбина. И предимно са в негативна форма - като за по-лошите варианти.

Facebook logo
Бъдете с нас и във