Банкеръ Weekly

Управление и бизнес

НЕФТЕНИТЕ ГИГАНТИ СЕ ГОТВЯТ ЗА СКОК

Войната в Ирак и неяснотите около предстоящото преразпределение на богатите нефтени ресурси на арабската държава засегнаха болезнено интересите на много от лидерите в световната нефтена индустрия и ги принудиха да защитят (повече или по-малко открито) позициите си в региона. Разбира се, искреността никога не се е нареждала сред основните добродетели на петролните гиганти и все пак именно казусът Ирак се превърна в невралгичната точка, където открито се сблъскаха френски, руски и американски интереси. Още в хода на операцията Шок и ужас иракският нефт принуди политици от цял свят да направят изказвания в недотам дипломатически тон, за да защитят корпоративните интереси на своите държави. И най-вероятно пак иракското черно злато стои в основата на набиращата напоследък скорост консолидация в петролната индустрия.Интересите на френския нефтен гигант Тотал (след поредица обединения през годините днес тя е ТоталФинаЕлф) към находищата в Ирак датират още от 1927 година. В по-ново време компанията Тотал успя да сключи договор със Саддам Хюсеин за разработване на находището Нар Бин Умар, а конкурентната й френска корпорация Елф Акитен (Elf Aquitaine) си осигури достъп до не по-малко богатото на петрол Мажнунско поле. През 1999 г. Тотал погълна белгийската Петрофина (Petrofina), а през 2000 г. последва сливането й с по-голямата Елф Акитен. Така се роди четвъртата по големина сред нефтените компании в света ТоталФина Елф. Тя е и най-голямата компания във Франция, чиято печалба за 2002 г. достигна 6.6 млрд. щ. долара. Френската игра на котка и мишка със Саддам приключи с неуспешен край - тлъстите договори така и не са официално подписани, а шансовете на Тотал да се върне самостоятелно в Ирак вече клонят към нулата. Французите не крият, че са готови да участват дори и с по-малък дял в съвместно предприятие с някоя друга от по-добре политически поставените в момента нефтени компании, само и само да успеят да сложат крак на иракска земя. Специалисти в бранша коментират, че Тотал вече е влязла в неофициални преговори с щатския гигант Ексън Мобил (ExxonMobil) за започване на съвместна експлоатация на находищата Мажнун и Бин Умар веднага след сформирането на международнопризнато и действащо правителство в Багдад. Известно е, че президентът на ТоталФина Елф Тиери Демаре умее да чака, а и е запазил няколко коза в своя полза. В продължение на много години Франция упорито изгражда добри отношения с иракските нефтени специалисти, много от които се обучават в европейската държава. Сега, когато цялата нефтена индустрия на Ирак е под временния контрол на Съединените щати, този факт не е от ключово значение. Един ден обаче, когато иракският нефт отново потече, именно тези инженери ще поемат нещата в свои ръце. Оказва се, че в момента търпението е сред най-важните качества, които компаниите с интереси в региона трябва да култивират. Нефтените гиганти в никой случай няма да започнат работа в иракските полета преди сформирането на стабилно правителство, което да е оторизирано да подписва концесии. Всяка инициатива от тяхна страна изисква първоначални инвестиции между 3 и 4 млрд. щ. долара и подготвителен период от поне пет години преди черното злато от съответното находище да потече към световните пазари. Междувременно, петата по големина на нефтените ресурси държава в светаИран се възползва от нестабилната ситуация в съседен Ирак, за да засили позициите си на пазара. Информационната агенция Блумбърг (Bloomberg) съобщи на 27 юни (петък), че Техеран е започнал официални преговори с подкрепян от японското правителство консорциум за започване на експлоатацията на най-голямото в Иран нефтено находище Азадеган. То бе открито през 1999 г., а неговите ресурси се оценяват на 26 милиона барела. Базираната в Осака Томен корпорейшън (Tomen Corp.) и две подразделения на японската държавна нефтена компания вероятно ще инвестират около 2.5 млрд. щ. долара, за да изпомпват по около 300 000 барела нефт дневно през следващите двайсет години. Това количество се равнява на близо половината от всекидневния ирански износ за Япония, която няма никакви собствени нефтени ресурси и се нарежда на второ място сред най-големите вносителки на черно гориво в света (след САЩ). Проблемът на Япония е, че тя загуби правото да добива суров нефт от неутралната зона между Саудитска Арабия и Кувейт. Полузадушеният - от наложените от Щатите търговски санкции, Техеран пък се опитва да си осигури чуждестранни инвестиции в брой, крайно необходими му за развиването на доходоносната нефтена индустрия на страната. След като Вашингтон обвини Иран, че спонсорира терористични организации, американските компании бяха изхвърлени от страната. В същото време европейците запазиха позициите си в близкоизточната държава. Не трябва да се забравя, че през 1995 г. френската Тотал стана първата чуждестранна компания, която подписа споразумение за разработване на нефтено находище в Иран (след ислямската революция в страната през 1984 година). Близкоизточната криза предизвика раздвижване и сред руските петролни гигантиЛУКойл има сключен договор със Саддам Хюсеин за разработване на богатото находище в западна Курна и в момента играе сложна игра, за да запази валидността на сделката. През последните месеци световната нефтена индустрия бе впечатлена от активните процеси на консолидация на руския фронт. През декември 2002 г. управляваната от Роман Абрамович Сибнефт (Сибнефть) купи 75% от най-голямата държавна петролна компания в Русия Славнефт (Славнефть) срещу 1.86 млрд. щ. долара. Не мина и половин година, и в края на април 2003 г. бе обявена мегасделката по сливането на Сибнефт с лидера в страната ЮКОС, който ще заплати 13 млрд. щ. долара за компанията на Абрамович. В края на юни пък бе окончателно финализирана продажбата по 50% от третия по големина нефтопроизводител в РусияТюменска нефтена компания (ТНК) на британската Бритиш петролиъм (BP). Сделката на стойност 4.17 млрд. брит. лири получи официалната благословия на държавните глави Владимир Путин и Тони Блеър, въпреки съмнителната репутация на собствениците на ТНК - Алфа груп (Alpha Group) и Аксес ринова (Access-Renova). Главният изпълнителен директор на Бритиш петролиъм лорд Джон Браун обяви, че не е смутен от възможното възникване на проблеми, свързани с миналото на руската нефтена компания. Пресата във Великобритания обаче подчерта факта, че новата БП-ТНК ще бъде регистрирана на офшорните британски Вирджински острови. Журналистите не скриха смущението си, въпреки уверенията на лорд Браун, че британският данъкоплатец няма да понесе никакви загуби от сключения договор. Вероятно тепърва ще изплуват и редица други неизвестни подробности около новата мегасделка в европейската нефтена индустрия. Руската осведомителна агенция ИТАР-ТАСС например съобщи, че само ден преди сливането да бъде подписано на 29 юни, президентът на ТНК Симон Кукес е подал оставка, за да застане начело на бързоразрастващия се гигант ЮКОС. Кукес има репутацията на един от най-прозападно ориентираните мениджъри в новата руска корпоративна история и се смята за основния двигател на руско-британската нефтена консолидация. До 1998 г., когато постъпва в ТНК, Кукес е работил като шеф на маркетинговия отдел на ЮКОС.

Facebook logo
Бъдете с нас и във