Банкеръ Weekly

Управление и бизнес

НЕФТЕНАТА ПЕПЕЛЯШКА СЕ ПОДГОТВЯ ЗА БАЛ

Мултинационалните нефтени компании имат нов фаворит. Раздразнени от нестихващото насилие в следвоенен Ирак и от несигурния инвестиционен климат в Близкия изток, едни по една големите фирми в бранша насочват предпочитанията си към Либия. Въпреки остатъчната дипломатическа подозрителност на щатските власти към тази африканска страна администрацията на президента Буш започва да разхлабва бизнес ограниченията и предизвиква френетична надпревара сред американските енергийни колоси кой пръв ще обере либийския каймак след двайсет години изгнание. През последните няколко седмици цяла кохорта водещи щатски адвокати, банкери и икономически консултанти се настаняват в Триполи, за да оценят реално възможностите там. Голям интерес сред чуждестранните посетители предизвиква информацията, че Либия ще предостави единайсет нови сектора от потенциалните си нефтени полета за проучване на външни компании. Това би било първото отваряне на вратата за американците от началото на 80-те години на миналия век. Либия оставадоста апетитна хапкав световната нефтена индустрия. Тя произвежда 1.5 млн. барела дневно, но има капацитет до десет години да увеличи добива си на 3 млн. барела, ако бъде подпомогната от солидни финансови инжекции и започне да използва най-съвременните добивни технологии. В отминалите щастливи и спокойни дни за либийското нефтено производство (началото на 70-те години, преди национализацията), страната е произвеждала 3.3 млн. барела дневно без особени затруднения. На конференция през май тази година в Хюстън, САЩ, Тарек Хасан Бек, директор на планирането в Либийската национална петролна компания, подчертава, че държавата притежава 36 млрд. барела доказани нефтени ресурси, които представляват 3% от световните залежи. В момента обаче само 25% от това богатство е проучено и се експлоатира. Либия разполага и със значителни запаси от природен газ. Само че, по думите на Хасан Бек, местната нефтена индустрия ще се нуждае през следващите десет години от около 30 млрд. долара под формата на чуждестранни инвестиции. Много от топ ръководителитена Оксидентъл петролиъм (Occidental Petroleum), Коноко Филипс ConocoPhillips), Амерада хес (Amerada Hess) и Маратон ойл (Marathon Oil) вече са посетили Триполи, за да възобновят преговорите за завръщането си в онези места, които в миналото са давали живителната кръв на техните корпорации. Най-големите им конкурентки в бранша - Ексън Мобил (Exxon Mobil) и Шеврон Тексако (Chevron Texaco), също не пропускат да направят своите заявки за участие в новата либийска игра. В началото на юли Ексън например сключи сделка за продажбата на бизнеса си за доставка на гориво в Нигер на Там ойл (Tam Oil) - международното инвестиционно подразделение на Либийската национална нефтена компания. Сделката е първата по рода си за американска компания след вдигането на по-голяма част от санкциите, наложени на Либия. Мотивацията за подобни сделки е ясна. При прогнози за задържане на цените на петрола на сегашните им високи нива поне през следващите няколко години единственият голям нефтен производител в света освен Либия, който има капацитета да удвои производството сие Ирак. Иракските резерви от 112 млрд. барела тройно превишават тези на африканската държава, но несигурността там сериозно ограничава опитите на петролните корпорации да развиват дейността си. Допълнителна причина за привлекателност на Либия е и фактът, че суровият й нефт има ниско съдържание на сяра, което го прави по-лесен и евтин за преработка. Да не говорим за доброто й географско разположение на средиземноморския бряг. Темпото на щатските нефтени гиганти няма как да не се ускорява и след като през изминалите двайсет години европейски, канадски, индийски, китайски и австралийски фирми инвестират упорито в Либия. Много от проектите им вече осигуряват или са на път да осигурят постоянен поток от либийски нефт и газ за европейските и особено за италианските пазариМного скоро Либия ще започне износ на природен газ за Италия посредством близо 600-километров газопровод, минаващ през Средиземно море и достигащ бреговете на Югоизточна Сицилия. Инициативата бе на италианската компания Ени (Eni) и реализацията й ще струва 5.6 млрд. щ. долара. Върху по-малки проекти от този род работят испанската Репсол (Repsol YPF), френската ТоталФинаЕлф (TotalFinaElf), австрийската О Ем Ви (OMV) и индийската Оу Ен Си Джи Видеш (ONCG Videsh). Раздвижиха се и фирмите, които осигуряват обслужването на нефтените полета и технологичното оборудване. Американците са световнопризнати лидери в производството на най-модерни съоръжения за откриване на нефт и газ. Всъщност Халибъртън (Halliburton), добре известният гигант по обслужването на нефтени находища, никога не е прекратявал присъствието си в Либия, възползвайки се от дупките в закона, позволяващи на негово немско подразделение да остане в тази страна , но без правото да разширява бизнеса си или да внася нови технологии от Съединените щати. Така или иначе, пред американските петролни акули все още стоят доста препятствия. Засега нито една щатска авиокопания няма разрешение да лети до Триполи. Продължават да са замразени и доста либийски авоари в американски банки. Американските инвеститори чакат да получат яснота и по въпроса дали Кадафи ще наложи забрана пред онези американски фирми, които поддържат търговски отношения с Израел?

Facebook logo
Бъдете с нас и във