Банкеръ Weekly

Управление и бизнес

НЕ ПРЕТЕНДИРАМ ДА СЪМ СИЛЕН МИНИСТЪР, НО НЕ СЪМ И СЛАБ

Доц. д-р Божидар Финков пред в. БАНКЕРЪДоц. Финков, как се чувствате като министъра, заради когото всъщност бе първият вот на недоверие към правителството?- Вотът бе към министър-председателя, което значи към правителството. От друга страна, той беше поискан по отношение на две ведомства, които участваха във въвеждането на ДДС върху лекарствата - икономическото и здравното министерство. Не размивам огорчението си върху други хора, но смятам, че всички загубихме от този вот.Вие обикновено сте слаган в групата на слабите министри. Съгласен ли сте с тази позиция?- Не знам откъде съдите, че съм слаб министър. Нямам претенции да съм от силните. Министерството на здравеопазването е едно от тези, което е свързано твърде близко и с други ведомства - на финансите, икономиката, образованието, културата, поради факта, че държавата не разполага с достатъчно средства. Затова не мога да бъда силен в смисъла на моите колеги по широкия свят. В България парите за здравеопазване не са много, но и в държавата не са много. Това е много сериозна спирачка пред всякакви възможности да провеждаме по-активна политика.Но към министерството и лично към вас в обществото има доста критики. Вашето име постоянно се споменава, стане ли въпрос за смени в кабинета...- Официално никой не ми е искал оставката досега. От друга страна, изминалите шест месеца са достатъчни, за да може един човек да прецени дали би могъл да свърши това, заради което е станал министър, или не. След тези шест месеца аз мога да отговоря, че съм в състояние да свърша това, заради което станах министър.А то е?- Да преструктурирам болничния сектор по един внимателен и коректен начин. В определен период от време това може да стане, но в никой случай не и за една година. Най-трудното беше да разбера къде сме, върху какво стъпвам, за да развия реформата нататък. Установих, че възможностите за поддържане на същата посока са големи, само че средствата трябва да бъдат различни.Какво не харесвате в досегашните средства и какво ще промените?- Не че не ги харесвам, но някои от тях вече не работят. Здравната реформа тръгна с голям заем от Световната банка, с отклоняване на около 40% от финансирането на здравеопазването към доболничния сектор, с приватизиране на дейностите, но не и на собствеността. Реформата в болничния сектор тръгна с по-малко пари и с много повече болници, отколкото България може да издържа, с дейности в тях, които невинаги отговарят на стандартите за добра лекарска практика. Така че ще е много, много трудно. Ще е трудно, но за шест месеца така и не обявихте какво ще правите. Впечатлението е, че управляващите нямате ясна и единна здравна политика.- Не съм съгласен, има управленска програма. Програмата на НДСВ в здравеопазването е приета от всички и досега никой не е пречил на нейното реализиране, с две изключения - облагането на лекарствата с ДДС, което в началото не беше предвидено, и приватизацията на лечебните заведения - да мине по общия ред, което накрая не стана. Освен това в момента са в ход няколко мероприятия, които ще ни дадат ясна представа за състоянието на болничната помощ. Правим много широк оглед на болниците в страната. Той ще свърши до края на март и тогава ще предложим мерки за преодоляване на редица слабости, които сега не позволяват медицината да стигне до хората. Не е само липсата на пари. Това ли е очакваният анализ на здравната мрежа, който още миналата година обявихте, че ще правите? - В момента информацията от областите се обработва в министерството. До 15 дни ще знаем какво се прави в бившите окръжни болници и в общинските, как върви акредитацията им. А до края на март ще имаме много ясна представа какво точно ни предстои да направим. Имаме няколко възможни посоки, по които бихме могли да поемем. Необходимо е здравната мрежа да се оптимизира така, че да съответства на потребностите на населението от медицинска помощ и възможностите за нейното финансиране. През март - април по резултатите от това проучване не е изключено да преразгледаме и националната здравна карта в частта й за болничната помощ. Пак стигаме до болния въпрос за закриването на болници...- И пак ще кажа, че то не е приоритет на Министерството на здравеопазването. Приоритет е оптимизирането на дейностите от гледна точка на качеството на медицинското обслужване и от гледна точка на финансовите резултати на отделните заведения. Има много болници с отделения, които са с нищожна дейност като количество, а като качество не искам да коментирам. Отделения, в които на практика не се провежда лечение, би трябвало да бъдат закрити. Могат да се затворят отделни павилиони в един болничен комплекс. Не е възможно да бъдат закрити болници, не е и необходимо. Как ще се подобри финансовото състояние на болниците тази година, след като те я започнаха с дългове? - Не беше възможно да покрием всичките им натрупани дългове. Те бяха от порядъка на 110 милиона лева. Към края на 2001 г. бяха погасени 70 милиона, 40 милиона останаха непокрити. Това е проблем, който и тази година ще виси като воденичен камък на врата на изпълнителните директори на някои болници. При подписването на договорите с министерството за финансирането им през 2002-ра те трябва да представят план за погасяването на задълженията. Трябва да успеят, няма друг начин.Председателят на парламентарната здравна комисия доц. Атанас Щерев заяви, че още от 2003 г. държавният бюджет може да се оттегли напълно от финансирането на болниците. Реално ли е това?- Крайната цел на реформата е здравната каса да покрие изцяло финансирането на дейностите в болниците, а собствениците им да поемат инвестициите. Здравното министерство чрез национални програми само ще дофинансира приоритетни лечебни дейности. Но това не е възможно да стане през 2003 година. Вероятно след минимум 4-5 години касата ще поеме гладко, безконфликтно цялото финансиране на медицинските дейности. А дотогава хората ще си носят чаршафи в болниците, ще си купуват лекарствата?- Има места, където болните си носят чаршафи, и други, където не си носят. Има места, където си купуват лекарства и където не си купуват. Състоянието на болниците в България е много пъстро, те са много различни и твърде много зависи от намирането на консенсус с общината как да бъдат финансирани. Където има консенсус, даже общинските болници са в много добро състояние, докато някои окръжни не са добре. С чаршафите - до болницата, това е целта. Как ще осъществите това, след като по най-важните здравни проблеми все сте в разнобой с финансовия, икономическия министър, последно със социалния? Не си ли говорите с тях?- Винаги, когато се говори за здраве, въпросите се отнасят към здравното министерство. Последният проблем, за който споменавате, с г-жа Шулева, е лесно решим. За средствата за диабетиците бяха проведени съгласувателните процедури между ръководството на социалното министерство и Националната здравна каса, защото тя е ведомството, което трябва да плати тестлентите. Министерството на здравеопазването бе един посредник в случая и посредничеството бе реализирано посредством няколко съгласувателни писма. За съжаление тези средства бяха изключени от ангажиментите на министерството на труда, след като бе приет законът за бюджета, поради което сега е необходимо касата да реши как да ги покрие. Тя ще го направи, имаме договореност. Няма кой знае какъв конфликт. Какви са противоречията ви с икономическия екип на кабинета?- Не е въпрос до противоречия, а до единна политика. И в правителството, и в Народното събрание бе взето политическо решение за въвеждане на ДДС върху лекарствата. Възникнаха доста конфликти, които не засягат министерството, а правителството спрямо общественото мнение. Това беше конфликтът и той бе преекспониран, убедително ви го казвам. След месец ние ще направим проучване, за да видим колко е реалното повишение на цените на лекарствата, и то няма да е 20 процента. Но вие винаги оставате в по-слаба позиция - не получихте исканите пари за здравеопазването, нито искания гратисен период за въвеждането на ДДС, нито беше зачетена позицията ви при закона за приватизацията...- Това бяха действително трите големи проблема, които възникнаха и които наложиха много сериозни междуведомствени консултации. За приватизацията не можахме да намерим общ модел, който да отговаря и на философията на новия закон и на философията на болниците, които за съжаление в момента са регистрирани по Търговския закон. Поради това се наложи да въведем мораториум. Изглеждаше така сякаш нашето становище осигурява преференции за лекарите. Всъщност то осигуряваше преференции за пациентите, което, струва ми се, не бе добре разбрано. Това са трите ви големи неуспеха. А какво успяхте да направите?- Ама аз не съм съгласен, че това са големи неуспехи. Мораториумът върху приватизацията на лечебните заведения не е лошо нещо. За мен то е своеобразен успех. Защо да ги наричаме неуспехи? Защото вие бяхте губещата страна.- Няма нищо лошо, ако аз и министерството сме губещата страна. Важното е хората да спечелят.Смятате ли, че те печелят от по-малък бюджет за здравеопазването?- Бюджетът не е по-малък. За болниците той е колкото миналата година, като се очаква още 100 милиона лева да влязат от здравната каса. Бюджетът за здравеопазване е 4.3% от брутния вътрешен продукт. За да станат парите повече, има един-единствен път - да се увеличат здравните вноски по различните системи, които се предлагат в здравното осигуряване. Това, разбира се, на този етап е невъзможно, тъй като просто парите ги няма.

Facebook logo
Бъдете с нас и във