Банкеръ Weekly

Управление и бизнес

НЕ ПРАВИМ НИЩО, КОЕТО ДА ДОКАРА ДЪРЖАВАТА ДО ФАЛИТ

Георги Кадиев е роден на 28 август 1966 г. в гр. Бургас. Завършил е международни отношения в Московския институт по международни отношения (1992 г.) и дипломатически науки и национална сигурност в Лестър юнивърсити, Великобритания (1995 г.). Магистър е по публична администрация от Харвардския университет в САЩ (1999 г.).
Бил е управител на CEE Marketwatch - анализаторска агенция за пазарите от Централна и Източна Европа, Африка и Близкия изток. От 2000 до 2004-а е член на борда на директорите на Internet Securities Inc., Варшава - компания от структурата на Euromoney Institutional Investor plc. От 1997 до 1999-а работи в анализаторска агенция за пазарите от Централна и Източна Европа. В периода 1992-1995 г. е бил журналист във в. 24 часа, отдел Политика и анализи.

Г-н Кадиев, може ли да се твърди, че данъчната политика през 2006 г. представлява разхлабване на примката за бизнеса и населението?
- Направихме две много важни и положителни стъпки в тази посока. Едната е намаляването на осигурителната тежест, което Министерството на финансите предлага да е с 6 процента. Втората е рязкото вдигане на необлагаемия минимум от 130 на 180 лева. Последното ще засегне пряко 450 хил. души, т.е. близо 20 на сто от работещите 2.2 млн. българи.
Какъв ще е ефектът от обявените от правителството облекчения?
- Падането на осигуровките ще остави в бизнеса около 620 млн. лв., които могат да формират печалба, да бъдат инвестирани или да се използват за вдигане на заплатите на работниците. Всъщност ние се надяваме, че именно заплатите ще стават все по-нормални и по-голяма част от доходите ще останат на светло. Ако бизнесът не реагира по този начин и се окаже, че НОИ губи тези 620 млн. лв., те ще бъдат покрити от държавния бюджет. Но при това положение догодина ще трябва да се направи преоценка и да се предприемат съответните мерки.
Тоест, не е изключено през 2007-а отново да се вдигнат осигуровките?
- Да се върнем обратно ли? Много е рано да се каже това. Мисля си, че бизнесът ще реагира по правилния начин. Досега работодателите твърдят, че са склонни да инвестират в работниците си.
Вярна ли е тезата на финансистите около ОДС, че от данъчните промени всъщност ще спечели хазната - в смисъл че намалението на преките налози ще се компенсира от по-високите ставки на акцизите и увеличената данъчна оценка на недвижимите имоти?
- За жалост не може да водим по-либерална данъчна политика. Да речем, че фискът губи 600 млн. лв. от осигуровките и други 160 млн. лв. от вдигането на необлагаемия минимум. Освен това все още няма решение на парламента за вдигането на данъчната оценка на имотите. Но приходите от тази мярка са много малки - около 20 млн. лв., и те ще останат на разположение на общините. С други думи, бюджетът не печели нищо.
Що се отнася до акцизите на цигарите - за 2006 г. вече е била предвидена стъпка на увеличение от предишното правителство, която да носи приход от 111 млн. лева. Ние правим и още една - изтегляме стъпката от 2008-а напред. Така двете общо носят на бюджета допълнителни приходи от 311 млн. лева. Отделно от изтегленото напред увеличение на акциза на спиртните напитки очакваме още 60 млн. лева. А от плановото покачване на ставките на горивата - още 60 млн. лева.
Виждате, че в единия случай говорим за 760 млн. лв, загубени за фиска, а в другия - за 430 млн. лв. допълнителни приходи.
Има обаче и идея да се качи и максималният осигурителен доход на 1400 лв. - така също ще инкасирате приходи?
- Има такова предложение, но то не е на финансовото министерство и все още е на ниво обсъждане.
Не ви ли притеснява, че инфлацията може да надхвърли прогнозираните 4.9% и да достигне, да речем, 10%, както предупреждават работодатели и синдикати?
- Това няма как да се случи. Поне за момента работим с цифрата 4.9 процента. Възможно е да има малко повишение, в зависимост от движението на цените на горивата през годината. Но в никакъв случай не може да има 10% инфлация.
Не е ли вярно, че предишният кабинет на практика замрази ставките на акцизите през 2005-а, тъй като това беше годината на избори в България?
- Предишното правителство беше направило план, при който логиката беше: акцизите за горивата да се вдигат всяка година по малко, на цигарите - да се вдигнат през 2006-а, на алкохола - 2007 г., а през 2008-а - пак на цигарите. Това, което ние правим в момента, а именно изтегляме напред всички акцизи и ги събираме в една година, е доста рязка мярка. Проблемът е, че предишният кабинет не се е съобразил с факта, че искаме да въведем еврото през 2009 година. При тази ситуация е необходимо всички проинфлационни фактори да се изтеглят напред - през 2006-а, тъй като през 2007 и 2008 г. инфлацията не бива да надхвърля 2.3 процента.
Ако след три години ние не въведем еврото, а около нас вече са направили това - всички инвестиции ще отидат в тези държави. Най-малкото защото е нормално инвеститорът да предпочете място, където няма валутни разлики.
Заради увеличените цени на цигарите и алкохола опонентите ви веднага предрекоха разцвет на контрабандата.
- Тук вече ще е ролята на данъчната администрация и на митниците - да затворят тези пролуки. Има изготвен план за затягане на режима, специално по отношение на цигарите без бандерол, но тези неща трябва да се правят комплексно - не само да проверяваме малките магазинчета, които са последни по веригата, а да се опитаме още на границите да засечем масовата контрабанда.
Имаше ли вариант, при който БСП да спази предизборните си обещания за въвеждане на нулева ставка на реинвестираната печалба, намаление на ДДС с 2% или въвеждане на структуриран данък добавена стойност?
- Падането на ДДС беше в програмата на БСП, но като пожелание за втората част на мандата и при възможност то да се направи. В никакъв случай не сме се отказали от това обещание. Даже си мисля, че е изпълнимо след около две години. Но всичко зависи от движението на дефицита по текущата сметка, тъй като намалението на ДДС оказва допълнителен натиск върху него. Тази година той вероятно ще достигне 13 процента. Тенденцията на постоянното му задълбочаване през последните години е доста обезпокоителна. От чисто фискална гледна точка в момента нямаме проблем - в смисъл че събираме повече приходи, отколкото правим разходи и има бюджетен излишък. Но имаме проблем от макроикономическа гледна точка. Точно затова едно от изискванията на МВФ е сега да спестяваме повече и да не наливаме допълнителна ликвидност в системата. Сега, когато имаме силен икономически растеж. Защото икономиката винаги се движи на цикли. Когато достигнеш върха - имаш висок икономически растеж. А когато вървиш надолу - т.е. си в стагнация, трябва да имаш резерви, с които да стимулираш растежа. Това е т.нар. прегряване на икономиката, но дългосрочната цел - в рамките на 20 години - е балансираният бюджет.
Казано по-простичко, как ще стопявате дефицита по текущата сметка, при положение че икономиката не произвежда хладилници, автомобили и телевизори? А постъпленията от туризма вече не са в състояние да попълнят тази дупка в бюджета?
- Вярно е, че туризмът компенсира само някаква част от дефицита. Голяма част от него се дължи на цените на горивата, но ние, като вносител, нямаме избор. Така че наистина е необходимо да преструктурираме икономиката, за да започне тя да изнася все повече. Нашите данни показват, че днес над 2/3 от вноса е в машини, съоръжения и технологии. Тоест в един момент те трябва да започнат да произвеждат стоки, които да се изнасят навън или поне да заместят тези, които сега са на местния пазар.
Кога да очакваме този прелом?
- Това е неизбежно, но няма начин да се прогнозира кога ще стане. Всяко предприятие има индивидуална програма, а колко време ще е нужно на икономиката като цяло не мога да кажа.
А възможно ли е прегряването на икономиката да предизвика финансова криза - нещо, за което вече намекват някои опоненти на властта?
- Няма подобна опасност. Нещата, които са предвидени като политика от макроикономическа гледна точка, са доста добри. Ние намаляваме приходите и разходите, т.е. има отдръпване на държавата от икономиката, тъй като публичните й разходи са по-малки. Тази година разходите на държавата ще бъдат около 42.5% от брутния вътрешен продукт. За 2006-а се стремим те да паднат до 40%, а това са над 900 млн. лева. Много по-лесно би било да караме по досегашната схема - с по-високи разходи. Тогава ще има повече пари за различни дейности, но пък няма да можем да намаляваме данъците.
Правят се опити Националната агенция по приходите да започне дейността си от 1 януари 2006 година. Ако стане това, какви са прогнозите за увеличение на приходите от данъци и осигуровки?
- Имаме разчети колко трябва да са приходите в бюджета, независимо дали агенцията ще започне да функционира от 1 януари, или от 1 март, да речем. Работим много ударно за въвеждането й от началото на 2006 г. и откровено мисля, че в случая предишният кабинет има вина за забавянето й. Парламентът вече прие на първо четене данъчноосигурителният процесуален кодекс. Надяваме се, че до втората половина на ноември той ще бъде гласуван от парламента. Чувствително забавяне има и по отношение на сградата. През 2003-а реконструкцията й е оценена на 15 млн. евро, като има споразумение със Световната банка да финансира половината от проекта. Но оттогава нищо не е направено. Новата оценка, при сегашните цени на строителството и услугите в България е 35 млн.евро. С други думи, ние трябва да намерим още 20 млн.евро, които обаче ги нямаме. Ето защо работим по варианта Националната агенция по приходите да започне дейността си с разпръснати звена, като търсим начини в крайна сметка да завършим сградата на бул.Цариградско шосе.
Много важен проблем е и софтуерът. Според френската фирма Бул, част от информационната система ще е готова през март 2006 г., а цялата - през август. Това означава, че известно време агенцията ще работи със системата на НОИ. Но не съм убеден, че и през август всичко ще е наред, тъй като, изглежда, има подценяване и от страна на френската компания. Факт е обаче, че без добър софтуер нещата ще станат много трудно.
Предвиждат ли се промени във връзка с патентното облагане на търговците?
- Предвиждаме през 2006 г. данъчните служби да продължават да събират патентните такси, след което финансовото министерство да ги превежда на общините по техни сметки. Общините настояваха патентният данък да остане за тях като компенсация за пътния данък, който им беше взет с винетките, но стигнахме до общото разбиране, че самите те нямат ресурси да го събират.
Доколко данъчната и изобщо финансовата политика се предопределя на принципа на консенсуса между трите партии от управляващата коалиция БСП-НДСВ-ДПС или социалистите са водещите при вземането на решенията?
- Не мога да кажа как стоят нещата в правителството, защото не съм присъствал на заседания на Министерския съвет. Но ние тук във финансовото министерството се опитваме да направим някакво сечение, което да има здрава икономическа логика. И което, ако не е същото като това на някоя от политическите партии, то поне да не противоречи грубо. Тъй като познавам най-добре програмата на БСП, смятам, че изпълняваме повече от нещата, заложени там. Разбира се, възможностите ни не са безгранични, но не сме направили нищо икономически неразумно. Нищо, което да докара държавата до фалит.

Facebook logo
Бъдете с нас и във