Банкеръ Weekly

Управление и бизнес

НЕ ПОДЦЕНЯВАЙТЕ ПОДГОТОВКАТА ЗА ЧЛЕНСТВО В ЕС

Криста Рандзио-Плат, председател на Комисията по икономическите и валутните въпроси в Европейския парламент, пред в. БАНКЕРЪКриста Рандзио-Плат е родена в Ратибор, Германия, на 29 октомври 1940 година. Тя е юрист и социолог по образование с дипломи по сравнително право, политика на развитие и френска филология. Работила е като редактор, адвокат, а в периодите 1974-1976 и 1978-1989 г. е данъчен юрист към Департамента по приходите на Хамбург. В промеждутъка от 1976 до 1978 г. Криста Рандзио-Плат е заместник-началник на кабинета на генералния секретар на Съвета на Европа в Страсбург. Член е на германската Социалдемократическа партия и е председател на контролната й комисия. Член е и на Европейския парламент, където оглавява Комисията по икономическите и валутните въпроси. Г-жа Рандзио-Плат посети България на 18 и 19 април с делегация от комисията на Европейския парламент. Г-жо Рандзио-Плат, вие проведохте редица срещи в България. Според вас, доколко успяваме да изпълним изискванията за присъединяване към еврозоната и Европейския монетарен съюз?- Като делегация на икономическата и валутна комисия на Европейския парламент ние концентрирахме вниманието си върху икономическите въпроси, включени в подготвителната програма за присъединяване. Мисля, че има напредък в сравнение с предишния доклад за развитие, който Европейският съюз прие. Очевидно е, че съществуват ясни идеи и планове, а така също и решителност за изпълнение на предписанията. Проведохме много интересни разговори с колегите от българския парламент, с председателите на Комисията по икономическа политика и Комисията по бюджет и финанси, с управителя на БНБ. Доколкото разбирам, всички проблеми, свързани с конкуренцията, субсидиите, както и въпросите по сроковете на Централната банка около въвеждането на еврото са били изчистени. Успяхте ли да си изградите мнение за състоянието на българската финансова система по време на визитата си тук?- Не мога да дам оценка, защото не посетихме никакви банки, но от разговорите, които проведохме, останах с впечатление, че секторът вече е регулиран и добре позициониран. Това е много важно, защото ако финансовият сектор в която и да е страна по света не функционира добре, отражението върху инвестициите е пагубно. Биха страдали не само частните и професионалните инвеститори, но и обикновените хора, защото сега много от тях са длъжни да си осигурят доходи за пенсия чрез инвестиране на финансовите пазари.Във връзка с инвестициите - доколко има смисъл въвеждането на преходен период за либерализиране на движението на капитали в страните кандидатки за приемане в ЕС?- Според мен няма смисъл от въвеждане на преходен период, а и не е препоръчително за вашата страна, защото трябва да привличате инвестиции в България, а колкото е по-отворен пазарът, толкова повече инвестиции ще получите.Вие имате голям опит в областта на данъците. Как оценявате българската данъчна реформа?- Не обсъждахме данъчната система в дълбочина, защото тези въпроси страната сама трябва да решава. Вие трябва просто да въведете европейските стандарти за ДДС. Ставката по този данък у вас е 20%, което е в рамките на величините, утвърдени в Европейския съюз - между 15 и 25 процента. Българското правителство намали подоходния данък и данъка върху печалбата на фирмите, което е още една стъпка в развитието на данъчното облагане, защото предприятията се освободиха от част от данъчния товар. Кои са най-сериозните препятствия, които биха забавили предприсъединителния процес на страната към евросъюза?- България постигна монетарна стабилност чрез Валутния борд и фиксирания обменен курс. Това, разбира се, защитава хората, а също и инвеститорите. Страната обаче трябва да постигне и стабилност в социалната сфера и заетостта. Така че решаването на двата проблема за безработицата и сивата икономика са от огромно значение за България.Напоследък у нас се проведоха доста дискусии около Валутния борд и неговата функционалност. Съществува мнение, че той би трябвало да се отмени или промени. Според вас, необходими ли са подобни мерки?- Нашата делегация се заинтересува как работи Валутният борд тук. Зависи от България, а не от Европейския съюз да реши дали да има борд, или не. Една държава трябва да положи големи усилия, за да има Валутен борд, защото не би могла да прави девалвация на местните пари, без да подлага на риск сигурността на пазара. Така че България все още трябва да следва много строга дисциплина.Мислите ли, че би било разумно да се направи промяна на курса, по който е закотвен левът спрямо еврото?- Това решение е в ръцете на България. Но валутният курс не трябва да се променя в срок от две години преди присъединяването към еврото. Това обаче може да се окаже проблем едва след като влезете в Европейския съюз, тъй като членството в Европейския валутен съюз е възможно най-рано две години след това. Двегодишният период е необходим, за да се докаже стабилността на валутния курс на страната. А когато имате Валутен борд, обменният курс е стабилен по дефиниция.Според вас, добре ли е България да въведе двойна валутна система и еврото да стане паралелна валута преди влизането ни в съюза?- Това не е препоръчително и не е необходимо, защото не принадлежите към еврозоната и имате собствена валута. В противен случай е възможно да настъпи голямо объркване.Общата европейска валута не се представя особено силно спрямо щатския долар. Какви са причините за това?- Доларът е световната валута, докато еврото е все още млада валута, което се отразява на търговията. От гледна точка на рационалността обаче това не е много логично. Така е решил финансовият пазар и рано или късно нещата ще се променят, защото всички споделят мнението, че еврото е подценено. Може би все пак една от причините е, че американската икономика отбелязва по-добри темпове на растеж, отколкото европейската.Сравнявайки България с другите страни кандидатки за членството, кои области у нас имат най-голяма нужда от развитие и кога действително ще станем част от ЕС, според вас? - За всички реформи е необходимо време. Тук преходът започна по-късно, така че ще ви е необходимо повече време. Мисля, че плановете да се присъедините към евросъюза през 2007 г. са реалистични. Не смятам обаче, че датата наистина е най-важното. Периодът на подготовка не трябва да се подценява, за да не се окажете неконкурентоспособни, когато влезете в ЕС. България е все още зависима от селското си стопанство, което изисква и по-дълго време на подготовка в сравнение със страни, където е имало ниско развитие на индустрията или на сектора на услуги. Освен това имате и висока безработица, което съвсем не е без значение.По ваша и на колегите ви преценка успява ли България да използва достатъчно ползотворно възможната помощ по предприсъединителните програми ФАР, ИСПА, САПАРД?- Доколкото знам, има някои добри държавни проекти, но понякога начинът, по който се използват средствата, не е съвсем подходящ. Трябва да се подобри ефективността при използването на фондовете и добре да се преценяват приоритетните нужди на региона.Бихте ли дали някакви препоръки на правителството за политиката, която трябва да следва?- Подготовката за членство в ЕС не е самоцел. Тя ще е от полза за цялата страна. Вие имате много проблеми с бедността, с безработицата, много проблеми, допълнително предизвикани от разочарованието от промените - трябваше да бъдат затворени големите държавни предприятия, в които работеха хиляди хора. Необходимо е много внимателно да се подготвяте за членство и сами да направите реформата, независимо от конкурентния натиск отвън.Моето послание е, че реформа трябва да е непрекъснат процес и винаги промените трябва да се извършват с ясното съзнание, че не е достатъчно да има валутна и фискална стабилност, тъй като заетостта и социалната стабилност също са много важни. Според мен, България се намира на правилния път.

Facebook logo
Бъдете с нас и във