Банкеръ Weekly

Управление и бизнес

НЕ ИСКАМ ДА МЕ ОБИЧАТ, А ДА ПРАВЯ БИЗНЕС

Димитър Тадаръков, заместник-президент на Булгарлизинг, пред в. БАНКЕРЪГ-н Тадаръков, докъде стигнаха пазарлъците ви с кандидат-купувача на Инкомс - регистрираната във Виена фирма с малайзийски капитали Це Ес И Ханделс унд Бетайлигунгс? Успяхте ли да се договорите с нейния шеф Бисер Димитров как ще се уреди въпросът с дълговете на холдинга към Булгарлизинг? - В момента г-н Димитров е в Щатите. От наша страна нещата се движат в рамките на стратегията на Булгарлизинг. Трябва да ви кажа, че сме подновили делото за несъстоятелността на Инкомс Телеком холдинг. Въпреки че в продължение на една година правихме известни опити за споразумение, така и не можахме да го постигнем.При миналогодишната неуспешна процедура за продажбата на Инкомс Агенцията за приватизация бе поставила пред кандидат-купувачите условието да постигнат такова споразумение с вас. При сегашната сделка агенцията съобразила ли се е с претенциите ви?- Във всички приватизационни сделки за предприятия, които имат задължения към Булгарлизинг, е записано, че новите собственици трябва да се договорят с нас. Само че това условие не се изпълнява и впоследствие всички сделки или са провалени, или са под въпрос. Такъв е случаят с Рулон - Гара Искър, такъв е и този с Дунавска коприна. Списъкът е много дълъг.Затова ли не ви долюбват мениджърите в страната?- Значи, аз не искам да ме обичат. Мениджърите на тези предприятия въобще не са съществували, когато Булгарлизинг правеше инвестиции за тях. Затова не искам някой да ме долюбва. Аз искам в тази България за нас и за тях да има бизнес. На тази основа ли се надявате да уредите взаимоотношенията си с бъдещите собственици на Инкомс?- Ние сме дали на Бисер Димитров предложение с няколко варианта. В случай че представляваната от него фирма стане собственик на холдинга ние сме заявили готовността си да заменим 50-процентното му участие в благоевградския завод Инкомс - Електроника и механика срещу нашите вземания както от това предприятие, така и от поделенията на Инкомс в Белоградчик и Шумен. Сега Булгарлизинг държи 40% от капитала на благоевградския завод. Съгласни сме да станем съакционери и с новите собственици на холдинга, но ако се увеличи нашето дялово участие в Инкомс - Електроника и механика. Всички тези възможности сме ги предоставили на Це Ес И Ханделс унд Бетайлигунгс. И чакаме - да ги проверят, да си ги калкулират, да ги изчислят и да излязат със свое предложение.И колко време чакате това контрапредложение?- Първоначалният срок беше една седмица, станаха две седмици, вече тече трета, а предложението още го няма. Аз съм етичен и възпитан човек, аз чакам. Както чаках дълго време, докато оправя глобалния дълг на Булгарлизинг. Явно имате предвид споразумението, което постигна вашата фирма със СИБАНК, на която дължахте над 50 млн. щ. долара. Но преди да поговорим за тази сделка, нека довършим темата за дълговете на Инкомс. Има ли и други варианти за уреждането им?- Възможен е и трети вариант, на който както сегашните мениджъри на холдинга, така и неговите кандидат-купувачи не гледаха много сериозно. Подценяваха го, като мислеха, че аз до безкрайност ще се отказвам от това дело за несъстоятелност на Инкомс Телеком... Кога го подновихте и пред кой съд?- Делото бе на 19 септември в Софийския Апелативен съд, а следващото заседание е насрочено за 21 ноември. Ако съдът уважи нашия иск, не ми се ще Бисер Димитров да се окаже купувач на обявено в несъстоятелност предприятие.Той обаче смята, че и вие имате вина за това. И че вместо дългът на благоевградския завод, в който фирмата ви държи 40%, да намалява, той се увеличава.- Значи, Бисер е човек, когото дълбоко уважавам, но той просто не в час за нещата. Защото не е бил в България през последните 12 години, не е участвал в българската икономика. Той може да говори много сладки и красиви думи, но всички те трябва да бъдат реализирани и изпълнени със съдържание, когато седне на стола и започне да мениджира.Безспорно вашият опит в това отношение е значително по-голям, но и по-горчив. Нарочен бяхте за човека, който хем успя да сложи ръка на Булгарлизинг, приватизирайки го без приватизация, хем да стане зъл кредитор на десетки предприятия и на всичкото отгоре да осигури фалита на бившата Стопанска банка. Как, според вас, се роди тази легенда?- Тези приказки и твърдения са от непознаването на материята. Първо, инвестициите на Булгарлизинг, направени в българската икономика са най-чистите инвестиции. Защото са направени преди 1989 г., взети са от западни банки, без участие на държавата, без участието и на българските банки. Тези заеми не са гарантирани от държавата, не са гарантирани от нашите банки, не влезнаха нито в Парижкия, нито в Лондонския клуб като дълг на България. Тези пари бяха гарантирани единствено чрез Булгарлизинг. Създаденият през 1985 г. Булгарлизинг никога не е бил сто процента държавна собственост. В самото начало в дружеството с 15% участваше ЦКБ, участваха отделни общини. След промените от 1989 г., в периода 1992-а и 1993 г., Булгарлизинг успя да изкупи част от външния си дълг, който имаше към чуждестранните банки, с което стана собственик на тези инвестиции. Затова не му достигнаха средства и взе този кредит, за който споменахте, от Стопанска банка. Срещу главницата на кредита от 23 млн. щ. долара Булгарлизинг заложи свои вземания от лизингови договори за 69 млн. щ. долара. Държа да подчертая, че не говоря за вземанията от всички лизингови договори, нито за всичките вземания. Част от главницата изплатихме с лихвите. След това настъпи голямата драма, която удари всички ни. Настъпи тоталният срив в българската икономика. Българските банки започнаха да фалират, а предприятията започнаха да не плащат задълженията си. Говоря за времето, когато уникалният промишлен министър Климент Вучев от кабинета на Жан Виденов каза на държавните директори - не плащайте на Булгарлизинг и на българските банки. И това бе много изгодно на г-н Вучев, защото като генерален и заместник генерален директор на бившето ДСО Електрон той взе 20 млн. г. марки инвестиции от Булгарлизинг....А вие се оказахте гробокопач на Стопанска банка?- Да, заради такива уникати, които управляват България. Но въпреки всичко, благодарение на силата и устойчивостта си, Булгарлизинг успя през тези десет години да докаже, че е гъвкава организация. Вероятно е такава, след като успя да оправи взаимоотношенията си със СИБАНК, която получи тежкото наследство на Стопанска банка. Ще разкриете ли подробности около споразумението, което постигнахте с новите мениджъри на кредитната институция?- Няма да кажа нищо, такава е договорката ни с банката.В уреждането на дълга на Булгарлизинг има ли някакво участие американската компания Ню Йорк Бей Инвестмънт, чиято управителка Нанси Шелдън, както се твърди, ви е доста близка?- Не, фирмата няма никакво участие в сделката със СИБАНК. С американците ние работим, партнираме си, и то в дългосрочен план. Сделката с банката е много професионално направена. Както предишното ръководство на СИБАНК начело със Славчо Христов, така и новото й ръководство в лицето на Цветелина Бориславова подходи много професионално, много точно, перфектно към уреждането на нашия дълг. Затова всичко приключи успешно, на 27 септември получихме официалното писмо от банката.Във всяка договорка има някакъв компромис, вие какъв направихте?- Компромис има и от двете страни. Ние сме се разбрали, че подробностите по тази сделка, организирана от нас, се запазват в тайна. Мога само да кажа, че от Освобождението насам българската икономика не помни такава операция. Става въпрос за 100 млн. щ. долара. Една професионална операция, която не се прави за един ден.А как се развиват нещата с другия ви сериозен кредитор - фалиралата Банка за земеделски кредит, която иска несъстоятелността на Булгарлизинг заради дълг, който надхвърля 11 млн. лева?- Там нещата нямат развитие. Синдичката на БЗК изчакваше да види как ще уредим отношенията си със СИБАНК...И както добре ги уредихте, ще направите ли възможното по същия начин да разрешите и проблема на Булгарлизинг с БЗК?- Разбира се.

Facebook logo
Бъдете с нас и във