Банкеръ Weekly

Управление и бизнес

НЕ ЕКСПЕРИМЕНТИРАЙТЕ С УПРАВЛЕНИЕТО НА ВЪНШНИЯ ДЪЛГ

Пламен Орешарски - заместник-министър на финансите, пред в. БАНКЕРЪ

Г-н Орешарски, кои са най-големите рискове при управлението на българския външен дълг?
- Най-големият риск е да се преобърне сегашната тенденция - т.е. държавният дълг да не се намалява. Да се вземат пари назаем, за да се покриват временните финансови потребности на държавата, а натрупването на дълга да води в перспектива до увеличаване на правителствените разходи. И ако моментният интерес надделее над бъдещия, външната задлъжнялост на страната ни може да започне да расте. Но публичните финанси не могат да понесат едно ново разрастване на държавния дълг.

Кои операции с външния дълг бихте квалифицирали като експеримент?
- Например самоцелното заменяне на един външен дълг с друг, особено ако се използват техники, изгодни само за инвеститорите. Но нека да тръгнем по въпроса от една по-обща постановка. Приемаме, че международният пазар на дълг във всеки един момент оценява една държава или един неин инструмент по справедлив начин. Ако стъпим на тази теза, ще стигнем до фундаменталния въпрос: Можем ли да надиграем пазара? Според мен, по правило пазарът не може да бъде надигран. Възможни са конюнктурни изключения, но те само потвърждават правилото, без да го елиминират.

Въпросът е дали България може в определен момент да надиграе пазара?
- Съгласете се, че управлението на правителствения дълг и на държавните финанси по дефиниция се подчинява на по-консервативни правила в сравнение с инвестиционните фондове. В този аспект, надиграването с пазара не може да бъде цел на управлението на държавния дълг, то е само една потенциална възможност.

Приемате ли упреците, които напоследък бяха отправени към финансовото министерство, че то не е управлявало достатъчно активно външния дълг?
- Не съм съгласен, че до момента дългът е управляван пасивно. През изминалите четири години успяхме да изчистим външен дълг към Международната инвестиционна банка (МИБ) и Международната банка за инвестиции и сътрудничество (МБИС) от 948 млн. щ. долара, без да броим натрупаните наказателни лихви, и уредихме задължения за около 500 млн. щ. долара към кредитори, които преди ни създаваха проблеми.
Ако някой твърди, че извършването на тези операции за над 1.4 млрд. щ. долара при общ размер на държавния дълг от 8.6 млрд. щ. долара е пасивно управление на дълга, аз бих казал, че сделките в по-големи обеми граничат с хазартно управление.
Освен това не смятам, че структурата на задълженията на България се нуждае от значителна промяна. В средата на деветдесетте години бяха подписани споразуменията за разсрочване и намаляване на дълга ни с държавите кредиторки от Парижкия клуб и с банките кредиторки от Лондонския клуб. Задълженията ни към тях бяха преоформени при едни сравнително благоприятни условия за България. Средният срок за погасяването им в момента е 13 години. Това е доста завидно постижение, ако го сравним с условията, които имат други развиващи се страни, и не смятам, че е разумно структурата на държавния външен дълг да се променя драстично. Основният принцип в случая е да гледаме на дълговия портфейл в неговата цялост и да го оценяваме по комплекса от показатели, а не по отделно взети.

А защо България не успя да договори редукция на дълга си към държавите кредиторки от Парижкия клуб?
- Ние разсрочихме задълженията на България към държавите кредиторки. Никой не си е поставял за задача ги редуцира. Членовете на Парижкия клуб не са склонни да намаляват вземанията си от своите длъжници, тъй като пазят интересите на собствените си данъкоплатци. Историята познава много малко случаи, когато, при благоприятни политически условия, определени страни са извоювали редукция на дълга си към Парижкия клуб. Например в началото на 90-те години това направи Полша. Преди нея редукция получи Египет като награда за добро политическо поведение, и то под индиректна форма - заменяйки голяма част от дълга си срещу ангажименти да инвестира спестените средства в развитие на икономиката и в опазването на околната среда.

В началото на 1997 г. финансовият министър от служебното правителство на Софиянски - Светослав Гаврийски, заяви, че ще иска разсрочване на плащанията ни към Парижкия клуб. Проведоха ли се подобни преговори?
- Малко хора знаят, че през 1997 г. страната направи частичен мораториум на плащанията към Парижкия клуб. В началото на годината бяхме спрели плащанията по неразсрочените дългове към държавите кредиторки, но ги възобновихме през лятото на 1997 г., като изчистихме направените просрочия. До преговори за разсрочване не се стигна, тъй като бързо успяхме да договорим стабилизационно споразумение с Международния валутен фонд.

През 1999 г. правителството на Иван Костов предложи част от плащанията на България към Парижкия клуб да бъдат заменени с ангажимент за инвестиции. Защо тази идея не бе възприета от нито една от държавите, които са наши кредиторки?
- В международните финанси, и в частност при дълговите взаимоотношения, всеки се пази от прецеденти, тъй като се страхува, че ако отстъпи пред един длъжник, всички останали ще започнат да го притискат за сходна промяна на техните дългове.

Но Египет е успял да извоюва редукция.
- Тази държава са я наградили.

А нас не можеха ли да ни наградят за поведението ни по време на Косовската криза?
- Очевидно всички са възприемали нашето поведение по време на Косовската криза като напълно логично. Пък и замислете се, имаше ли в този момент България алтернатива да води друга политика. И каква?



В края на миналата година германския министър на финансите Ханс Айхел заяви, че до 10% от плащанията на България по дълга й към Германия могат да бъдат заменени срещу инвестиции, които държавата ни да направи в икономиката си. Защо тази замяна не бе осъществена?
- Тогава Германия се озова под пресата на руските задължения към Парижкия клуб. Когато започнахме преговорите за замяна на част от дълговете на България към официалните й кредитори, няколко държави, между които и Русия, бяха в дългова криза. И това се отрази на позицията на членките на Парижкия клуб по отношение на нашите предложения.

Има ли България неуредени задължения към чуждестранни кредитори?
- За изминалите четири години успяхме да подпишем споразумения с всички кредитори, които имаха основателни претенции към нашата държава. Освен че изчистихме огромното си задължение от 948 млн. щ. долара към Международната инвестиционна банка и Международната банка за инвестиции и сътрудничество - двете банки на бившия Съвет за икономическа взаимопомощ, уредихме и дълговете си за близо 500 млн. щ. долара към Германия, Австрия, Италия, Полша, Холандия и Испания. Но най-важното постижение е, че съотношението между външен дълг и брутен вътрешен продукт, което през 1997 г. бе 114%, сега вече е малко над 72 процента. С други думи, ние последователно се доближаваме до изискването на ЕС това съотношение да не надхвърля 60 процента.

Защо решихте точно през 1998 г. да направите операцията по изкупуването на задълженията ни към двете СИВ-овски банки?
- През есента на 1997 г. България пое ангажимент към двете банки да уреди взаимоотношенията си с тях и близо една година се водиха преговори за разсрочване и обслужване на нашите дългове от 948 млн. лв. към МИБ и МБИС по модела на Лондонския клуб. През август 1998 г. руската криза предизвика сътресение на международните капиталови пазари и вземанията на чуждестранните кредитори от МИБ и МБИС се обезцениха. Това ни даде възможност да изкупим изключително евтино дългове на тези две банки и да ги заменим срещу нашите задължения към тях. Операцията струваше на България около 158 млн. лв., но благодарение на нея изчистихме шест пъти по-голям дълг.

Но през 1998 г. паднаха и цените на българските брейди облигации. Защо не изкупихте част от тях, така както направихте с дълга ни към двете банки на бившия СИВ?
- Когато се вземат решения за мащабни покупки, трябва да се държи сметка и за ликвидността на държавата. През 1998 г. фискалният ни резерв не позволяваше да изчистим дълга към двете банки и в същото време да изкупуваме значително количество брейди облигации. Ако го бяхме направили, щяхме да подложим на риск текущата платежоспособност на държавата. Извънредни разходи за 158 млн. щ. долара не са никак малко за страна като нашата. Ние просто трябваше да изберем дали да изчистим дълга към МИБ и МБИС, или да изкупим български брейди облигации. Убеден съм, че взехме правилното решение.

Вярно ли е, че България предварително е погасила своите задължения по брейди облигациите с отложено плащане (т.нар. дисконтбондове)?
- С известна доза условност - да. През 1994 г. страната ни емитира дисконтбондове с общ номинал от 1.85 млрд. щ. долара. По същото време тя закупи тридесетгодишни американски сконтови съкровищни бондове със същия номинал, за които плати много ниска цена. С всяка изминала година тя се повишава и през 2023 г. ще достигне 1.85 млрд. щ. долара, колкото трябва да платим на собствениците на българските дисконтбондове. С други думи, този дълг е предварително погасен и до 2024 г. държавата ни трябва да издължава само лихвите по него.

Ако страната ни замени дисконтбондовете с друг вид облигации, какво ще стане с американските тридесетгодишни ценни книжа?
- Те ще останат собственост на българската държава и тя ще може да ги продаде или съхрани. В момента цената им е около 30 цента на долар и за тях ще получим над 550 млн. щ. долара.

Защо държавата не извърши замяна на брейди облигациите с друг вид ценни книжа?
- Защото сметката при подобна операция не излиза. Изчисленията са доста сложни, но в общи линии се получава, че замяната на дисконтбондове с общ номинал от 1.85 млрд. щ. долара ще ни струва над 900 млн. щ. долара. При тези сметки отчитам и положителния ефект от освободеното обезпечение - американските тридесетгодишни ценни книжа.
Тези 900 млн. щ. долара, които ще похарчим за операцията, ще трябва да ги вземем назаем, като емитираме нови облигации. Ако срокът им за погасяване е поне десет години, лихвата, която ще трябва да плащаме по тях, няма да е по-малка от 12% годишно. А лихвата, която плащаме по брейди облигациите, в момента е под 5% годишно. Има и чисто стратегически причини, поради които това не е за препоръчване да се прави в следващите 1-2 години.

По какви причини България въобще не емитира еврооблигации през изминалите четири години?
- Аз не смятам, че това е недостатък. Човек трябва да се гордее, че не е задлъжнял допълнително, а не че е направил нов дълг. Нашият и без това е много голям, пък и имаме горчивия опит от осемдесетте години, когато се емитираха много облигации, като например японските бондове, които издаде МИНЕРАЛБАНК и след това не успя да ги плати. С това ли трябва да се гордеем?

През изминалите десет години ние взехме значителни по размери нови кредити?
- Да, но тези заеми бяха много по-евтини от кредитите, които можем да получим от частните кредитори в момента. Заемите от МВФ са десетгодишни, а размерът на лихвата, която плащаме по тях, е около равнищата на Лондонския междубанков лихвен процент (ЛИБОР). Кредитите от Световната банка са двадесетгодишни с пет години гратисен период при погасяването на главницата. А лихвата, при която ни се отпускат, също е около ЛИБОР-а.
През 1998 г. можехме да емитираме от три до петгодишни еврооблигации, по които щяхме да бъдем принудени да плащаме лихва, която е два пъти по-висока от ЛИБОРА. Сега по една петгодишна емисия евробооблигации ще трябва да плащаме около 10% годишна лихва. Сами си направете сметката кое финансиране е по-изгодно за България.

Защо тогава в момента МВФ ни подтиква да емитираме еврооблигации?
- Това е така, въпреки че Фондът не е много настоятелен. Не забравяйте, че в очите на международната финансова общност България вече не изглежда като малко дете. През 1997 г. ние бяхме безпомощни и затова всички ни помагаха, като отпускаха заеми в подкрепа на платежния ни баланс. Тогава и МВФ, и Световната банка, и ЕС осъзнаваха, че ако не ни отпуснат достатъчно заеми и ни принудят да излезем на международните финансови пазари, впоследствие ще бъдем принудени да плащаме лихви, които ще бъдат убийствени за страната ни. Пример в това отношение е Румъния. През 1995-а и 1996 г. тя емитира еврооблигации. През 1998 г. МВФ отказа да й отпусне рефинансиране, с което тя да покрие плащанията си към частни кредитори, и Румъния се принуди отново да пусне еврооблигации с лихва от порядъка на 16-18 процента. Тя бе принудена в съкратени срокове да продаде и Ромтелеком, за да обслужи дълговете си.

Какъв е максимално допустимият размер на емисията еврооблигации, които може да пусне България в момента?
- В бюджета за тази година ние сме предвидили емисия от еврооблигации, чийто номинален размер да не надвишава 250 млн. евро. При този обем ценни книжа можем да постигнем сравнително по-приемливи лихвени условия.

Но ще бъде ли достатъчно това финансиране, за да покрием плащанията си по външния дълг?
- През следващите три-четири години размерът на плащанията ни по външния дълг е около по 1.2 млрд. щ. долара годишно. В момента България разполага с фискален резерв от 2.7 млрд. лева (около 1.2 млрд. щ. долара) и не се нуждае от допълнително финансиране, за да обслужва успешно задълженията си. Размерът на този резерв не трябва да пада много под годишния размер на плащанията към чуждестранните кредитори, но и не трябва да го надвишава чувствително, тъй като тогава логично се поставя въпросът защо толкова много пари стоят депозирани при ниски лихви. Затова казвам, че размерът на фискалния резерв, който е по-различен от валутния, трябва се движи около годишните плащания по външния ни дълг. И изрично подчертавам, че нито едно правителство не бива да си прави експерименти, гледайки на фискалния резерв като на източник за финансиране на разни програми.


Разговора води Петър Илиев

Facebook logo
Бъдете с нас и във