Банкеръ Weekly

Управление и бизнес

НЕ Е ВАЖНО КОЙ КАКВО ПИШЕ, ВАЖНОТО Е КОЙ КАК ГО ЧЕТЕ...

Все повече външни наблюдатели придобиват български черти. Те не гледат позитивно на обществено-икономическите процеси в страната, проявяват все по-голяма злонамереност и упорито не искат да видят как хубавите неща вече са започнали да се сбъдват (както неотдавна ни уведоми царят-премиер). В конфронтационната кампания срещу българското правителство се включи и американската информационна агенция Ю Пи Ай. Ето какво казаха и какво не казаха те:- След еуфорията от победата на НДСВ на изборите през 2001 г. България била потънала в пълно униние. В случая американците явно проявяват пълно неразбиране на простото обстоятелство, че след всяка бурна веселба идва махмурлукът... - Държавата ни е като притисната от скандали. Да, но за това не е виновно правителството, което не дава никакви поводи за тях. Предизвикват ги мрачни сили в обществото ни, които не искат да загърбят омразата, негативизма и безсмислените противоборства. От тази гледна точка скандалите не са никакви скандали, а форма на обществено съгласие по приоритетите на кабинета. Съединението прави силата, както каза премиерът-монарх и силата прави съединението, както не каза премиерът-монарх...- Стремително растели цените на енергоносителите. Това е така, само че повишаването на цените се компенсира от значително по-бавното увеличение на заплатите. От което следва, че България е на път да преодолее бедността, а и най-бедните вече удвоиха доходите си. - Бюджетът ни бил несигурен, макар и одобрен от МВФ. Как несигурен, когато това е бюджетът на растежа, на социалните грижи, на добрите традиции и модернизацията, на прозрачността и на прогнозния оптимизъм? С други думи, на лявото и дясното, влети в едно.- Увеличавал се дефицитът по текущата сметка. Само номинално. Докато реално ситуацията е обратна - ако отчетем факта, че вече се върнахме на арабските и руските пазари, и ако калкулираме целия потенциален експорт към тези страни, който засега не сме реализирали, но със сигурност ще реализираме след края на мандата на това правителство, то дефицитът автоматично се превръща в излишък. - Безработицата нараствала. Това вече е неинформираност. От няколко месеца безработицата е на най-ниското си равнище в сравнение с бъдещите три години, а и 100 хил. души не бяха безработни за този период и се чувстваха по-полезни със своите нови безполезни занимания. Впрочем и това вече е стара информация, защото същите 100 хил. души вече пак са безполезни в Бюрата по труда, но вероятно други 100 хил. души ще станат полезни, като бъдат ангажирани в същите безполезни инициативи.- Приватизацията била замряла. В действителност през цялата изминала година властите много оживено се опитваха да свършат неща, които не им се удават особено - спазване на законови и регулаторни процедури, които сами си написаха. Вместо заключение ето още един пример за зловредни слухове, разпространявани вън от страната. Според данните на КАНСТАТ, средната заплата в България в средата на миналата година била 124 щ. долара, а в Румъния - 162.4. Е, и какво от това? Не чак толкова отдавна двете страни имаха сходни позиции по този показател и румънците искаха да вървим заедно към Брюксел. Сега ние си имаме наша пътна карта, защо да следваме румънската...?И така, не е важно какво се пише, важното е как се чете... За да не допуснем песимизмът да ни завладее...

Facebook logo
Бъдете с нас и във