Банкеръ Weekly

Управление и бизнес

НЕ БИЙТЕ ДЕПУТАТИТЕ ЗА КАКВОТО НЕ ТРЯБВА

Преди няколко седмици председателят на парламента Огнян Герджиков огласи публично единствената смислена идея, призвана да се пребори с проблема за вечно недостигащия кворум в пленарната зала. А именно - часовете за гласуване да бъдат предварително оповестени, та депутатите да знаят кога точно да изпълнят лично конституционния си дълг и да натиснат сакралното копче.Сбърка, че го огласи. Медиите и гражданството се нахвърлиха върху идеята и върху самия Герджиков като пате на прясна попара. И човекът се отказа. Вместо това измисли сложна система с многобройно натискане на копчета, която никаква работа няма да свърши. Спомена и за монтиране на някакви сензорни везни под депутатските дупета, които да регистрат физическото присъствие на гласуващия. Последната идея се стори достатъчно екзотична дори за италианския вестник Кориере дела сера, та той осведоми с подходяща ирония читателите си за нея. Да се позабавляват.Всъщност, екзотично е отношението на българските медии и гражданство към дейността на политиците. Малко ги интересува начинът на вземане на политическите решения, качеството на законодателството се оценява, включително и от медиите, постфактум, когато кусурите му бръкнат в джоба на населението или образуват тайфун от обществено-административни недоразумения. Ала всички са безумно чувствителни към това дали депутатите са в пленарната зала между 9 и 14 часа и колко са празните столове. Независимо какво се дискутира.Вестник БАНКЕРЪ не е бил и няма намерение да става депутатски адвокат, но все пак ще си позволи да отбележи, че парламентът е политически орган и върховна власт, а не бригада в ТКЗС, където се начисляват трудодни за присъствие. Както и че народните представители са хора с различна квалификация в различни области и обсъждането, примерно на данъчен законопроект малко би спечелило от участието (или присъствието) на депутати актьори. Истинската работа се върши в комисиите, сред избирателите, та дори на улицата - по примера на приказния Харун ал Рашид, да речем.Ама не - обществото иска да види избраниците си зад банките, да са му под око, да си отскучават надниците. От което губят и депутатите, и избирателите им - щото това е просто чиновническото схващане за работата като седене. Е, сега може да мерят и тежестта на седящите със сензори - и какво от това? Който не е работил - няма и да работи. Ще си седи.Добре ще е Огнян Герджиков пак да обмисли старата си идея - тя просто е политически и управленски смислена. Останалото е като детска игра на жмичка - кой кого ще хване.

Facebook logo
Бъдете с нас и във