Банкеръ Weekly

Ботьо Велинов – Председател на съвета на директорите на "Булгаргаз" (в оставка), пред в. "БАНКЕРЪ"

Назначенията в "Булгаргаз" са реален конфликт на интереси

Г-н Велинов, преди повече от година в. "Банкеръ" излезе с публикация  на уводно място, озаглавена "Бивш служебен министър съсипва "Булгаргаз"". В нея  разказахме доста нелицеприятни факти около управлението на дружеството. Година по- късно  разбираме, че не само нищо не се е променило, но и отношенията в компанията стават все по-сложни. Научихме също така, че преди дни Вие сте подали оставка. Какви са причините?<!--[if--><!--[endif]-->

- Обяснението за моята оставка ще бъде малко по-обширно, но това ще даде по-голяма представа какво не беше направено въпреки многократните ми опити да съобразим бъдещето на дружеството с промените, присъщи на  един либерализиран пазар. В последните две години сме свидетели на една изключителна динамика, дължаща се на  изграждането на вътрешния газов пазар на европейската общност по смисъла на Трети енергиен пакет.<!--![endif]--><!--![if-->

<!--[if--><!--[endif]-->

Това намира израз основно в изградените интерконекторни връзки или на тези, които още са в процес на изграждане, в сключените междусистемни споразумения между операторите на преносни системи на България и Гърция, България и Румъния, и въвеждането в експлоатация на междусистемната връзка Русе - Гюргево. С приключването на процедурата между "Газпром" и Европейския Съюз "Газпром" заяви готовност да предостави  газ на компании, които имат сключен договор с руското дружество  на българо-румънската  граница при  Негру Вода и при определени условия.

Какво направи ръководството на "Булгаргаз", за да се възползва от всичко това?!<!--[if--><!--[endif]-->

- Въпреки многократно заявените намерения на Булгаргаз да играе роля на пазара на природен газ не само в България, но и в страните от региона, не се предприеха никакви опити  това да се реализира. Единственото, което прави ръководството на "Булгаргаз" в лицето на изпълнителния директор е да поддържа съществуващото положение, създадено  на базата на сключения дългосрочен договор с "Газпром Експорт", който изтича през 2022 година. Не се предприеха и действия за регистрация в Гърция, нито в Румъния.<!--![endif]--><!--![if-->

Как стоят нещата около  междусистемните споразумения, имаше ли някакво развитие?

- В зависимост от ценовите условия и наличието на капацитет  започна търговия на  малки обеми газ  от различни компании - и  големи международни, а и  от малки български компании. Гръцки компании също успяха да реализират газ в България, както и да получат такъв. Въпреки потенциала, който има "Булгаргаз" като дългогодишен участник на пазара на газ, не се предприеха действия за проучване на възможностите от тази търговия, която освен всичко не е на регулирани цени, и упорито  не се ползват контактите, които има дружеството с партньори от Румъния, Гърция и други европейски държави. Оправданието винаги е, че "Булгаргаз" няма достатъчно газ по съществуващия договор с "Газпром Експорт". Дори не се обсъдиха  възможностите, от които се възползват други компании за покупка на местен газ от Румъния и LNG от Гърция, когато цените са конкурентни на тези на руския газ. Да не говорим за наше участие на пазарите в Унгария и Австрия, каквато готовност ръководството на "Булгаргаз" заяви в становището си по делото на  Европейската комисия  с "Газпром".

Споменахте и  за  предложените  от  "Газпром" възможности за доставка на Негру Вода. Докъде стигнаха нещата там?

- До момента цената  по сключения договор с "Газпром Експорт" спомагаше да е трудно навлизането на други компании на пазара на газ в страната, но цените на петролните продукти се покачват, а повечето европейски компании търгуват газа по цени на газов хъб, т. нар. gas to gas. Те са по-гъвкави, използват и различни инструменти за хеджиране на цените и на валутния риск, могат да  предложат една твърда цена за годишен договор.

Досега говорихте за пропуснатите възможности и за несвършената работа от страна на ръководството на "Булгаргаз". В същото време обаче усилено се говори и за грубо кадруване в дружеството от политици, които назначават на ръководни постове свои близки, а  от държавното дружество се отстраняват доказани специалисти. Колко верни са тези информации и ако е така, можете ли да посочите конкретни примери?

- Изпълнението на подготвените проектозаповеди в "Булгаргаз", които бяха свързани с установяването на по-голяма прозрачност и ефективност, при завръщането на г-н Николай  Павлов на длъжността  изпълнителен директор  ( бел. ред. - Павлов беше министър на енергетиката в служебното правителство през 2017-а) беше спряно,  а някои от хората, участвали в този процес, бяха уволнени, независимо от високата им квалификация и опит в дружеството.

За какво се отнасяха те?

- Бяха свързани със съдебни процедури по събиране на вземания - в действие и приключили, с текущи вземания и предприети действия, механизми за валутните трансфери, с които да се минимизират и хеджират рисковете. Обсъждани бяха и възможностите за въвеждането на 20% при покупката на газ - хъбова цена. Всичко от това  беше спряно след връщането на г-н Павлов.

Защо ?

- Крайната цел беше решенията еднолично да се вземат  от г-н Павлов  както за трансферите на валута, така и за текущите вземания и за съдебните искове. С тези действия се създаде неравнопоставеност между клиентите на дружеството. По това време бяха отстранени сериозни специалисти като  Петър Филдишев, Динко Йопев, Деница Илиева и други.

Като казвате всичко това, как ще коментирате въпроса  защо  се стигна дотам  дълговете на "Топлофикация" - София, към "Булгаргаз" да стигнат 100 млн. лева. И как ще се реши този проблем?

- "Булгаргаз" винаги е имал проблем с вземанията си от топлофикационните дружества, затова тази ситуация в момента не е нова. Няма как да се  спрат доставките, тъй като тяхната дейност има социален и политически ефект. До момента решение се е намирало чрез продажба на вземания към Българския енергиен холдинг, но това не може да продължи. Крайно време е да се вземе решение какво да се прави с  "Топлофикация" - София ЕАД , а не да се прехвърля проблема към  "Булгаргаз" и към Български енергиен холдинг.

Преди дни председателят на АБВ Румен Петков  обяви публично, че ще  сезира премиера Бойко Борисов за конфликт на интереси при  назначенията  на кадри в енергетиката. Има ли такова нещо,  вярна ли е информацията му?

- Доколкото има или не конфликт на интереси при казуса с идването  на Петьо Иванов като председател на борда на "Булгаргаз", доколкото той  в същото време е изпълнителен директор на Българския енергиен холдинг  - на принципала  на дружеството "Булгаргаз" -  би трябвало по въпроса да се произнесе компетентната комисия, създадена за целта. Моето лично мнение е, че има конфликт на интереси, тъй като на практика става така, че една по-висша инстанция ще валидира собствените си решения.

Каква "диагноза"  за управлението на "Булгаргаз"  бихте сложили днес?

- Не бих желал да слагам диагноза, но  използвайки възможността да кажа публично мнението си, искам да се извиня на хората, които вярваха, че можем да изградим дружеството  съобразно с изискванията на един либерализиран пазар, но и понесоха негативи  (вкл. и уволнения) и да ги уверя, че в икономиката и в мениджирането има правила, които или прилагаш, или изчезваш от пазара. В такъв случай някой рано или късно ще носи отговорност  за действията или бездействията  и за последиците за българския данъкоплатец. Надявам се, че в България все още има хора, които мислят държавнически за една конкурентоспособна индустрия, когато става дума  за структуроопределящ отрасъл, а не само да се устройват на удобни позиции съученици и роднини на кръга  "Делян Добрев". Един продължаващ дуализъм в сектора енергетика може да се окаже с много тежки последици. Република България е с демократична конституция и разделението на властите трябва да се спазва.

Напоследък се заговори, че след като  още през есента на миналата година  собственикът на концесията  за търсене на газ на "Петрокелтик" (в акваторията на Галата около Варна) сам е  уведомил Министерството на енергетиката (след спирането на лизенза му) ,че  не е в състояние да продължи дейността си, все още не са предприети стъпки от страна на държавата да поеме  контрола  върху съоръженията, които според запознати трябва  да преминат безвъзмездно  под  нейно управление? Също така  се твърди, че загубите на държавата ни от неустойки  по  договора с   "Петрокелтик"  ще бъдат  от порядъка на 150 млн. щ. долара. Можете ли да дадете повече яснота по случая?

- Не съм достатъчно запознат с този проблем, за да коментирам.

 

<!--![endif]--><!--![if--><!--![endif]--><!--![if--><!--![endif]--><!--![if--><!--![endif]--><!--![if--><!--![endif]--><!--![if--><!--![endif]--><!--![if--><!--![endif]--><!--![if--><!--![endif]--><!--![if--><!--![endif]--><!--![if--><!--![endif]--><!--![if-->

Facebook logo
Бъдете с нас и във