Банкеръ Weekly

Управление и бизнес

НАЗНАЧЕНИЯТА НА ДЪРЖАВНА СЛУЖБА ЩЕ СТАВАТ ЗАДЪЛЖИТЕЛНО С КОНКУРС

Снежана Димитрова, директор на дирекция Държавна администрация към Министерския съвет, пред в. БАНКЕРЪГ-жо Димитрова, в общественото съзнание работата на администрацията почти винаги се свързва с бюрокрация и мудност и за съжаление - много чест основателно. Как може да бъде променено подобно схващане?- Подобно отношение към администрацията е характерно за всички държави, дори и в ЕС. Тя влиза в контакт с гражданите и с бизнеса най-често при предоставянето на някакви услуги и когато те се забавят, естествено се поражда и недоволство. Ако искаме да променим схващането за мудност, единственият начин е да повишим качеството, бързината и ефективността, с която работим. Другата стъпка е да превърнем общественото мнение в истински коректив. За целта е нужно периодично да се провеждат социологически проучвания и допитвания. Все пак в България има държавна служба едва от 2000 г., когато влезе в сила Законът за държавния служител, и това е един твърде кратък срок за постигането на добре функционираща администрация.В доклада на Европейската комисия за напредъка на България обаче администрацията бе едно от най-силно критикуваните звена. Приемате ли тези упреци и като оценка за работата на вашата дирекция?- За по-голяма яснота трябва да отбележа, че в частта за общата оценка за работата на администрацията изводът на Комисията е, че България е постигнала допълнителен напредък. Дава се положителна оценка на изменението на законодателната рамка в тази сфера и приемането на Стратегията за модернизация на държавната администрация. В документа обаче има и множество препоръки за това, какво още не сме направили. Ние приемаме тези препоръки. Нещо повече - бяхме анализирали посочените пропуски доста преди публикуването на доклада на Европейската комисия. Една от основните критики в него например е, че не сме въвели прозрачни конкурси за набиране на персонал в държавната администрация, а освен това те все още не са задължителни. Досега тази възможност бе оставена на преценката на работодателите. Статистиката обаче сочи, че през 2000 г. са проведени едва 30 конкурса, а през миналата година те са били петдесет. Този пропуск ще бъде отстранен с промени в Закона за държавния служител. Проектът е включен в програмата на Министерския съвет и ще бъде обсъден най-късно до края на ноември.След одобрението му от Народното събрание назначенията на държавна служба ще стават изцяло чрез състезание.В законопроекта ще бъде ли прецизирано понятието държавен служител, което засега не е особено ясно дефинирано?- Да. С промените в Закона за държавния служител ще бъде казано достатъчно ясно кой в България е такъв. В момента това е лице, което заема платена длъжност в администрацията. Текстът обаче е изключително некоректен. Работещите по трудови правоотношения в администрацията също са платени, но не са държавни служители. Неговите отличителни белези са несменяемост, стабилност и политическа неутралност. Освен това той изпълнява управленски функции или подпомага изпълнителната власт. Тези детайли ги няма в сегашния закон и затова той ще бъде допълнен.От Брюксел често критикуват българската изпълнителна власт и за това, че възнаграждението на чиновниците не е обвързано с резултатите от дейността им. Какво предвиждате в тази насока?- Действително, досега трудно можеше да бъде направено разграничение в заплащането за тези служители, които работят по-добре от останалите. Предстои обаче правителството да приеме Наредбата за атестиране. Тогава всеки от държавната администрация ще подлежи на оценка и ще бъде повишаван в зависимост от това, което е извършил. Какво означава на разбираем език препоръката за укрепване на административния капацитет?- Подходящи структури, които са устойчиви и могат да обслужват гражданите. Освен това означава и наличие на висококвалифицирани и добре обучени служители, както и ясни правила за работата им. От гледна точка на Европейската комисия административният капацитет не е липсата на човешки или на финансови ресурси, както често се смята у нас, а изпълнението на приетото вече законодателство. Първата стъпка към спечелването на доверието на Европейския съюз и на гражданите е да направим входа към държавната служба конкурентен. Хората трябва да се убедят, че в администрацията влизат действително най-добрите кадри, и то след провеждането на сериозни конкурси.Според вас, мотивирани ли са достатъчно младежи да работят на държавна служба?- В държава като България с висок процент на безработица хората все още са мотивирани да влизат в администрацията. Проблемът вероятно ще дойде в момента, в който се развие силно частният сектор и той започне да предлага примамливи възнаграждения и ясни перспективи за израстване на младите и висококвалифицирани специалисти и така ги всмуче. Тогава действително държавната администрацията би била застрашена. Една от промените в Закона за държавния служител например предвижда и създаването на стажантски длъжности във ведомствата. Те ще бъдат заемани от завършващи студенти по критерии, разработени от Академичните съвети на висшите училища. В медиите се е наложило и схващането за сериозен отлив на кадри от нас към частните компании. Данните обаче не показват подобна тенденция. Въпреки това в новия вариант на Закона за държавния служител лицата, които са преминали курс на обучение с държавни средства, ще трябва да поемат дългосрочен ангажимент да работят в администарацията или при напускане да възстановят част от вложените за подготовката им пари.Една от мерките за икономическо оживление, предложени от вицепремиера Николай Василев, е да се въведе принципът на мълчаливото съгласие вместо на мълчаливия отказ. Готова ли е администрацията за тази радикална промяна?- Проблемът с мълчаливото съгласие е свързан най-вече с традициите в българското административно право. Чака ни дълъг път за преодоляване на нормативните ограничения, защото очевидно такива има. Успоредно с това трябва да бъде проведена и много сериозна работа за промяна на нагласите на служителите. Ако досега мълчанието е означавало, че администрацията просто е отказала да изпълни своите задължения, занапред тя ще бъде заинтересована да действа и да бъде активната страна в процеса. Докато това стане факт, ще мине време.На какъв етап е практическото прилагане на решението на кабинета за отмяна на 30 лицензионни и ограничаването на още близо 300 регистрационни режима?- Точна статистика не бих могла да дам. Ресорните министри представиха вече съответните законопроекти за промяна на регулаторната рамка и те са залегнали в програмата на правителството. Това, което ще направи нашата дирекция, е, че в регистъра на администрацията, който е публичен и до него има достъп и по електронен път чрез ИНТЕРНЕТ, ще има специален раздел за регистрационните и лицензионните режими. Там ще бъдат публикувани и всички необходими формуляри, които фирмите трябва да попълват. Така всеки, който се интересува от условията, ще има възможност да си ги изтегли максимално бързо.Доста се говори и за обслужването на едно гише. Кога това може да стане реалност?- Тази практика на един вход и изход при обслужването на гражданите и фирмите за услуги, предоставяни от различни служби и ведомства, вече е въведена в някои общински и областни съвети. В края на миналата година започна работа и пилотен проект за обслужване на едно гише в Дирекция Национален строителен контрол, Главната инспекция по труда, Министерството на труда и социалните грижи, Агенцията по заетостта и Националната служба по социално подпомагане. До края на ноември пък предстои в Министерския съвет да бъде внесена за разглеждане Концепцията за подобряване на административното обслужване на едно гише. Реални резултати обаче могат да се очакват в края на 2003 година.

Facebook logo
Бъдете с нас и във