Банкеръ Weekly

Управление и бизнес

НАТО В ТЕРИТОРИЯТА НА ПОЛИТИЧЕСКИЯ РАЗУМ

За първи път в историята си НАТО действа извън Европа, или както се казва, извън територията (out of area). Всъщност, терминът извън територията се употребява за втори път след 1994 г., когато НАТО трябваше да се намеси, за да спре кръвопролитието в бивша Югославия. Разликата е, че съюзът вече може да действа не само извън територията на страните членки в Европа, но навсякъде и по всяко време. На 11 август 2003 г. НАТО пое командването от ИСАФ (Международните сили за поддържане на сигурността в Афганистан) и съответно осъществява военния контрол над тази страна, която едва ли е заемала сериозно място във военните планове на пакта. Много е съмнително и звучи почти невероятно от гледна точка на историята точно Кабул да е възбуждал някога щабните или политическите чувства на стратегическите мислители в Брюксел. А причината това все пак да се случи със сигурност е станалото в Америка на 11 септември 2001 година. Тогава обаче Съединените щати решиха да свършат работата сами и да приключат самостоятелно с талибаните и мрежата на Осама бин Ладен в Афганистан, въпреки изразената готовност на страните членки да се притекат на помощ. Непосредствено след зловещите атентати европейските съюзници на Съединените щати обявиха неограничена солидарност и задействаха член пети от Вашингтонския договор на НАТО. Брюксел изглеждаше като квартал на Ню Йорк, също толкова засегнат от примитивната логика и действия на тероризма. Толкова невероятен бе и фактът, че точно Афганистан промени политическата география на НАТО и даде възможност да се появят първите координати на новото стратегическо мислене. Кабул стана мерилото за обявената война срещу тероризма и обедини седемдесет държави. После обаче наред с призрака на саудитеца Осама бин Ладен се появи реалната физиономия на диктатора от Багдад, която беше като лакмус за обемистия каталог от различия от двете страни на океана. НАТО изглеждаше като първата жертва, която падна в тази война. Сега, две години по-късно, когато режимът на Саддам Хюсеин е минало, неограничената солидарност на европейските съюзници на Съединените щати по отношение на Афганистан придоби плът. Афганистан е първото сериозно изпитание пред този нов НАТО, написа германският вестник Зюддойче цайтунг и прогнозира, че Ирак вече се очертава на хоризонта като следващо предизвикателство. НАТО, изглежда, отново придобива голяма стойност и се предписва като трансатлантическо лекарство, което има допълнителен ефект - то може да подейства благоприятно за разрешаване на дилемата Ирак, която скара съюзниците от Стария континент и Америка. Пактът оперира военно извън територията на Европа, но афганистанските измерения на това действие връща отношенията между Европа и Съединените щати в територията на здравия политически разум. Това е третата и може би най-важната причина, поради която ангажиментът на НАТО в Афганистан може да се определи като знаменателен факт. По всичко личи, че от двете страни на Атлантика се опитват да водят нова политика. Най-изразителни в това отношение са Берлин и Вашингтон. Особено Берлин, който по всичко показва, че след войната в Ирак се връща към нормализиране на американската си външна политика. През последните седмици Германия и Съединените щати отчетливо прекратиха публичните си спорове заради Ирак, потиснаха емоцията от нанесените взаимни обиди чрез мълчание и се отказаха да коментират представите си за войната и мира. След всичко, което се случи преди и по време на войната в Ирак, всяко необмислено изречение може да нанесе нови щети на американо-германските отношения. Всъщност мълчанието бе първата и най-трудната крачка към нормализиране на отношенията. След като Бундесверът помогна на Пентагона с ангажимента си в Афганистан, американският президент Джордж Буш неочаквано похвали германското правителство и дипломатично благодари лично на германския канцлер Герхард Шрьодер. Това не може да се интерпретира иначе, освен че президентът Буш проявява готовност да прости на германците. Джордж Буш каза още, че е много признателен на Германия заради ролята й във възстановяването на Афганистан. По думите на Буш поетата отговорност дори е надхвърлила очакванията на Съединените щати. Това става точно навреме. Първо, оказа се, че следвоенният иракски период е по-труден, отколкото се предполагаше. Второ, самата афганистанска кампания струва скъпо, за да се носи само от Съединените щати. Трето, само след 14 месеца предстоят избори и Джордж Буш ще трябва да доказва на американците, че е изпълнил своите цели в Ирак и Афганистан. Очевидно е, че оттук нататък предстоящите избори в Съединените щати ще играят все по-голяма роля в американския анализ на международните събития и ще бъдат призмата, през която ще се пречупват международните решения на Белия дом. Това включва и отношенията с европейските съюзници, и действията в организациите ООН и НАТО, които подреждат международните отношения. Точно преди една година през август администрацията на президента Буш бе в непосредствена близост до отговора на въпроса каква е вярната стратегия срещу режима в Багдад. Сега въпросът е друг - каква е вярната стратегия след свалянето на режима на Саддам Хюсеин? Въпросът не е много сложен, при положение че когато възможностите на оръжието са се изчерпили, започва да говори дипломацията.

Facebook logo
Бъдете с нас и във