Банкеръ Weekly

Управление и бизнес

НАСЛЕДСТВОТО НА СОЦИАЛНИТЕ МИНИСТРИ

БИЗНЕСДАМАТА ШУЛЕВА МЕЖДУ ТРУДА И КАПИТАЛА


КАРДИОЛОГЪТ ФИНКОВ ЩЕ ПАЗИ ЗДРАВНАТА РЕФОРМА ОТ ИНФАРКТ

Новото правителство ще обсъжда възможностите да се повишат заплатите и пенсиите, бе първото изявление преди първото заседание на кабинета Сакскобургготски този четвъртък. Така той започна да изпълнява предизборните обещания на коалицията за подобряване на благосъстоянието на електората - макар и на думи. С колко и кога обаче ще се вдигнат доходите, ще стане ясно... когато му дойде времето. Новият финансов министър Милен Велчев не се ангажира с никакви срокове и размери, преди да се видят възможностите на държавния бюджет за такова решение.
Отговорът на гатанката: Кога доходите ни ще станат по-високи и как по-малко българи да минават под летвата на бедността? отсега нататък по право се пада на социалния министър и вицепремиер Лидия Шулева. С нея след мандата на синдикатите, реализиран от Иван Нейков, започва мандатът на работодателите. В министерството на труда трудът се заменя от капитала, казват на шега социални експерти.
Факт е обаче, че с влизането на Шулева в държавната власт кардинално се променя подходът за решаване на социалните проблеми. Новата министърка никак не се вписва в представата за Майка Тереза - за разлика от предшественика си Нейков. Успешна социална политика е невъзможна без добре работещ бизнес, затова акцентът ще е върху него - да се създадат условия икономиката да заработи по-добре, за да се вдигнат доходите. Такива са намеренията на социалната вицепремиерка.
Позовавайки се на опита й от управлението на реално работещи заводи от портфейла на Албена инвест холдинг, най-близките й съветници твърдят, че тя е напълно наясно - и то с точни разчети, как всеки процент данък и всеки лев разход на едно предприятие се отразяват върху заплатите в него. Тя знае и какво трябва да се направи в дадена фирма, за да се оптимизират както управлението, така и производството й, и работещите да получават повече пари. Шулева е вземала такива микромениджърски решения. Сега обаче въпросът е как ще приложи този опит в макромащабите на държавата.
Защото едно е като мендижър да съкращаваш хора, за да стабилизираш предприятието и то да не фалира (какъвто опит Шулева наистина има), друго е като министър да изпълниш обещаното на електората - по 100 000 нови работни места за всяка година от мандата на правителството. Царският екип обаче направи същата грешка, както и този на Костов. Хвърляйки на обществото съблазнителната бройка, той пропусна да уточни по колко хиляди работни места ще се закриват всяка година.
Няма съмнение, че Шулева ще бъде следена изкъсо от медиите и няма да бъде подмината от прецизното броене на заветните работни места - както бяха броени 250-те хиляди, обещани за разкриване по времето на Нейков. В края на мандата си той обяви, че този ангажимент е изпълнен, като отчете регистрираните в бюрата по труда вакантни щатове. Без обаче да приспадне съкратените. Така въпреки успеха на кабинета Костов, безработицата в страната се запази на 18 на сто. С подобна статистическа еквилибристика икономистката Шулева едва ли ще бъде убедителна.
С оповестените си виждания за по-гъвкав пазар на труда новата министърка направи и първия си гаф. Още в първото си изявление, след като бе избрана на отговорния пост, тя ясно изрази работодателските си позиции, като допусна възможността да се промени току-що ремонтираният и действащ едва от 1 април тази година Кодекс на труда. КНСБ тутакси прати на самия премиер отворено писмо против това й намерение. Въпросът е как оттук нататък Лидия Шулева ще успее да балансира между социалните партньори - представителите на труда и на капитала.
Такова равновесие ще й трябва и за да реши още един наследен от Нейков финансов ангажимент. Предишното правителство така и не успя да създаде фонда за гарантиране на вземанията на работниците при несъстоятелност на фирмите, въпреки че той бе сред законодателните му приоритети. Дискусиите как да изглежда този нов инструмент продължиха поне две години в работни групи от социалните партньори, но препъникамъкът оставаше един - откъде ще дойдат парите в бъдещия фонд? Основните опоненти бяха работодателските организации, според които по този начин фирмите с добри финансови и икономически резултати ще се натоварят на практика с още един данък, за да покриват дълговете на фалиралите. Синдикатите обаче твърдо са за това страната ни най-сетне да приложи в националното законодателство конвенцията на Международната организация на труда. КНСБ напомни в писмото си до премиера тази седмица и за фонда. Интересно как представителката на един от най-добре работещите в икономиката холдинги като Албена инвест ще отговори на тези очаквания.
Ако вицепремиерката наистина иска да активизира социалната политика и пазара на труда, една от първите й задачи ще е да се пребори с колегата си финансов министър за около 70 млн. лева. Както в. БАНКЕРЪ писа, точно толкова не достигат, за да се вържат сметките на фонда за безработица и той още е... без приет бюджет за 2001 година.
На този фон лансираното тази седмица пред обществото повишение на заплати и пенсии е само частична мярка. То и трудно може да стане преди Нова година, тъй като политиката по доходите за 2001 г. е договорена с МВФ. Там е фиксирано и поредното повишение на бюджетните възнаграждения с 10% и на минималната работна заплата - от 1 октомври.
Икономистката Шулева е наясно, че вдигането на най-ниското възнаграждение в страната на практика реално не повишава доходите на българите. Но за социалната министърка Шулева ще важи другата сметка - повишаването на минималната заплата увеличава базата, върху която трябва да се внасят осигуровки за пенсия и здраве, като качва долната, която е върху две минимални заплати, и горната граница, която е върху десет минимални заплати на облагания доход. Това пък е един от начините да се вземат повече пари от хората, които все пак се издължават на социалните фондове, за да могат те да се понапълнят. В крайна сметка на практика косвено се увеличава осигурителната тежест, която според Шулева и сега е голяма, макар и без формално да се променя размерът на вноските.
Всички тези проблеми тя ще трябва да решава и с нов екип. Със сигурност от министерството си отиват двете политически назначения сред заместниците на Нейков. Отговарящата за политиката по заетостта Мира Радкова преди да стане заместник-министър бе депутат от СДС, а Теодор Дечев е заместник-председател на БСДП. В първоначалните планове на Шулева възможността да запази мястото си е имала само заместник-министърката по социалното подпомагане д-р Татяна Василева, която обаче за беда активно защитаваше програмата на СДС в предизборните диспути.
За пари с финансовия министър трябва да се пребори и новият здравен министър доц. Божидар Финков. Предишното правителство отряза с 30-40% тазгодишните бюджети на най-големите национални болници, сред които Пирогов, Александровска, Националната кардиологична клиника. Техните шефове заявиха пред в. БАНКЕРЪ, че лечебниците ще закъсат, ако не им се отпуснат допълнително средства. В най-скоро време Финков ще трябва да поиска актуализация на бюджета им, но въпросът е дали ще я получи.
Новият здравен министър е добър специалист по инвазивна кардиология, но без никакъв административен опит, коментираха пред в. БАНКЕРЪ познаващи го директори на болници. Той е компромисно решение, изборът му е изненада и за самия него, твърдят здравни управленци. Може би затова Финков е твърде неразговорлив, за разлика от колегите си в кабинета. В деня на избирането на правителството здравният бос отказа да отговори на въпроси на в. БАНКЕРЪ, а единствената му публична позиция при приемането на властта в министерството е крайно предпазлива - че няма да прави сериозни промени в законодателството.
Това обаче влиза в противоречие с пред- и следизборните изказвания на д-р Антония Първанова и обявяваната тогава от нея здравна програма на царската коалиция. Според експертката са наложителни промени в статута и на здравната каса, и на лекарския съюз, и на болниците. Първанова обещаваше сериозни корекции и на механизмите за финансиране - и на джипитата (да отпадне плащането на глава записани пациенти), и на специалистите в ДКЦ-тата, и на болниците (да се въведе т. нар. разделно финансиране). Идеите предполагаха промени в трите основни закона на здравната реформа - за здравното осигуряване, за лечебните заведения, за съсловните организации.
Финков обаче още не е обявил кои от всички тези намерения ще влязат в неговата програма на управление. Разнобоят между първото му изказване и предварително оповестяваните идеи обаче само потвърждава факта, че спечелилата коалиция няма избистрена и единна здравна програма.
Въпреки нежеланието си Финков много бързо все пак ще трябва да се заеме със законодателни промени. Най-малко ще му се наложи да внесе проектозакон, за да се реши въпросът със собствеността на областните болници. През май Конституционният съд обяви за противоконституционно разпределението на капитала им като при ВиК-дружества - 51% на държавата и 49% за общините от областта. След това решение няма закон, който да определя, че те са 100% общинска собственост.
Финков има един месец, за да се подготви за новите финансови сметки. През септември трябва да започнат преговорите за Националния рамков договор за 2002 година. За да се заложи пък в него финансирането на системата и заплащането на лекарите догодина, трябва да са ясни рамките на бюджет'2002. Интересно е дали с тази рамка идващият от болница министър ще успее да се пребори с Милен Велчев и да издейства финансиране на национални програми, които да дадат допълнителен ресурс на болниците. Програмата за сърдечна хирургия например, пряко свързана и с досегашната работа на д-р Финков, така и не получи пари от Муравей.

Facebook logo
Бъдете с нас и във