Банкеръ Weekly

Управление и бизнес

НАСЛЕДНИЦИТЕ НА МЕЛЪН ИЗЛИЗАТ НА СВЕТЛО

Всичко в дома на Сюърд Просър Мелън е точно такова, каквото човек очаква от един от най-богатите наследници на богати фамилии в САЩ. Кабинетът, в който Прос работи, се намира в изискано ранчо, построено в колониален стил в югозападната част на Пенсилвания. От френския прозорец се разкрива гледка към стръмна ливада, а в далечината се виждат заснежените върхове на планинската верига Алегени. Шейсетгодишният Прос Мелън прекарва почти цялото си време в усамотение. Последното си интервю е дал преди повече от десет години. Сега обаче той излиза от убежището си, за да покаже на света своя подготвян в тайна план, който трябва да опази огромни ивици земя във всички краища на Съединените щати. За да обезкуражи алчните и ненаситни продавачи на имотите, той прибягва до подкрепата на природозащитни организации.От 1988 г. досега Прос и неговият брат - 63-годишният Ричард, са похарчили 400 млн. щ. долара, за да купят 400 000 хектара земя - пустини, ливади, бойни полета от времето на Гражданската война, във всичките 50 американски щата. Повечето парцели са предадени в ръцете на местните и федералните правителства, за да бъдат превърнати в паркове и в места за отдих. Това е може би най-голямата частна инициатива за опазване на земята в Америка. Фондацията Дейвид и Лусил Пакард например проведе кампания за опазването на 200 000 хектара земя в щата Калифорния, която й струваше 175 млн. щ. долара.Парите за проекта на двамата братя Мелън се движат от фондацията Ричард Кинг Мелън, на която Прос е президент, а Ричард - председател. Те я наследяват от баща си, който е неин създател и увеличава активите й до 1.4 млрд. щ. долара. Фондацията на семейство Мелън се нарежда сред двайсетте най-значими частни благотворителни дружества в цяла Америка. По ирония на съдбата родът Мелън натрупва състоянието си в Питсбъргсред облаците пушек и димкоито бълват индустриални гиганти като Алуминъм къмпани ъф Америка (Aluminum Co. of America), Питсбърг коул (Pittsburgh Coal) и Гълф ойл (Gulf Oil). Всеки ден населението на Америка и на света се увеличава - размишлява Прос Мелън. - В същото време все по-малко са местата, където продължават да живеят животните и птиците. Много скоро ние няма да имаме нищо друго освен огромни търговски комплекси, асфалтови магистрали и тонове бетон около себе си. Затова естествената природа трябва да бъде запазена на всяка цена.С риск да разгневят по-войнствено настроените защитници на околната среда братята Мелън канят няколко дървообработващи компании да изсекат дърветата в купените гори, при условие че това няма да породи никакви отрицателни екологични последици. Изсичането на горите довежда до създаването на нови работни места, осигурява приходи от данъци и такси за местните управи и поддържа активността на стопанствата, обясняват идеите си братята. За да ги осъществят, те обединяват усилията си с американския природозащитник Патрик Нунън и с организацията Консървейшън фънд (Conservation Fund), която той създава през 1985 г. с цел опазване на природата в Арлингтън, щата Вирджиния. До средата на 90-те години на ХХ в. Мелън и Нунън се състезават с публично търгувани компании и участват в търгове съвместно с пенсионни фондове, използвайки парите на Мелън, за да спечелят на своя страна местните управи. Най-заплетената сделка те сключват през 1998 година. Тогава се съюзяват с групировката Ханкок тимбър рисорс груп (Hancock Timber Resource Group) и заедно купуват 113 000 хектара гори и ливади по протежението на залива Чесапийк. Първоначално Ханкок тимбър, която управлява използването на 1.2 млн. хектара горски масиви в различни щати на Америка и Австралия, преговаря за купуването на земите срещу цена от 180 млн. щ. долара. Тогава Нунън изявява желание да участва в сделката, за да спаси парцелите от унищожение. За целта обаче Ханкок иска от него 40 млн. щ. долара възможно най-бързо. Нунън получава от братята Мелън обещание, че ще помогнат. По тяхно настояване той убеждава първо щатската управа на Мериленд да се присъедини към тяхната оферта, а след това привлича в проекта и щатските власти на Делауеър. Когато сделката най-накрая е сключена, Ханкок задържа част от горите за добив на дървен материал, а двата щата получават 24 000 хектара, разположени по Източното крайбрежие, които да използват предимно за построяването на паркове и по-малко за добив на дървесина. Прос, Ричърд и двете им сестри - Касандра и Констанс (които умират през 1983 г.), са представители на четвъртото поколение на рода МелънВсички те са осиновени. Благотворителността е черта, която семейството винаги е демонстрирало. Прачичото на Прос - Андрю Мелън, поставя основите на Националната художествена галерия във Вашингтон, окръг Колумбия. От своя страна бащата на Прос - генерал Ричърд Кинг Мелън, изиграва основна роля за възстановяването на Питсбърг. Когато пък през 1952 г. Джонас Салк разработва ваксина срещу детски паралич в Питсбъргския университет, Ричърд Кинг Мелън предлага неговите деца да бъдат ваксинирани първи. Така той поставя началото на кампанията за популяризиране на ваксината. Накараха ни да бъдем първите доброволци, спомня си с кисела гримаса Прос. Когато той навършил двайсет години, баща му предложил на децата си да използват част от полагащите им се по наследство пари, за да основат свои собствени фондации. Прос дарява на своята 1 млн. щ. долара. В обсега на нейния интерес са всички каузи, свързани по някакъв начин със земята и животните. Ние бяхме отгледани сред природата - разказва Прос. - Около нас имаше миещи се мечки, елени, лисица и невестулка. През 1978 г. всички фондации на синовете и дъщерите на Ричърд Кинг Мелън се сливат, за да намалят разходите си.По-голямата част от живота си братята Мелън посвещават на семейните благотворителни каузи. През 1965 г. Прос се дипломира и започва работа като борсов анализатор в банка Мелън. Но когато през 1970 г. умира баща му, той се присъединява към фондацията Ричърд Кинг Мелън, където вече работи и брат му.На плещите им се стоварват много задачи. По-голямата част от активите, предназначени за благотворителност (на обща стойност 250 млн. щ. долара), са под формата на семейни акции в банка Мелън и в компаниите Гълф ойл и Алкоа (Alcoa). Двамата братя наемат мениджърската компания Франк Ръсел Ко. (Frank Russel Co.) и инвестиционния консултант Кеймбридж асоушиътс (Cambridge Associates), за да измислят нов инвестиционен план. Те диверсифицират бизнеса чрез инвестиции в нови компании и влагат близо четвърт от активите си в чужбина. През 2000 г. активите на фондацията Мелън вече възлизат на 1.9 млрд. щ. долара, а братята харчат по 90 млн. щ. долара годишно за дарения. Половината от тях са предназначени за опазване на парцели земя. Значителна част от парите на братята отиват за спонсориране на университета Карнеги Мелън и на центъра за борба с рака към Питсбъргския университет. Сега, когато са постигнали най-важната си цел - да спасят от унищожение 400 000 хектара земя из всички американски щати, братята Мелън и останалите съдружници във фондацията имат намерение да намалят разходите си по опазване на земята. В наскоро отпечатан лъскав каталог те представят досегашната си работа и се надяват други благотворителни организации, на които е изпратен каталогът, да се присъединят към техните усилия. Следващото нещо, към което братята ще обърнат поглед, е земята, на която са родени и където е натрупано богатството на техния род. Едва ли обаче името на който и да е от тях ще се появи по първите страници на вестниците.

Facebook logo
Бъдете с нас и във