Банкеръ Weekly

Управление и бизнес

НАРЕДБИТЕ СЕ ПОЯВИХА, СДЕЛКИТЕ ИЗЧЕЗНАХА

Четири месеца след приемането на новата раздържавителна стратегия на правителството и последвалите изменения в приватизационния закон най-сетне бял свят видяха и обещаните поднормативни актове. Дългоочакваните три нови наредби - за воденето на преговори с потенциални купувачи, за задължителната информация, която трябва да им се предоставя, и за даването на информация, представляваща служебна тайна, получиха този четвъртък одобрението на Министерския съвет. Трудът на нормотворците и в трите документа е отразен на две странички и половина. Общо взето, в тях няма нищо различно от онова, което се съдържаше в проектите за тези наредби, огласени още през ноември 2000 година. Може да се каже, че духът им намери най-находчиво обобщение в един от коментарите на изпълнителния директор на Агенцията за приватизация (АП) Левон Хампарцумян. Според него с потенциалния купувач продавачите трябва да се отнасят като към птиче, което държат в ръка си - хем да бъде достатъчно стиснато, за да не избяга, и хем да не е силно, за да не бъде убито.
Наредбата за условията и реда за провеждане на

преговори с потенциални купувачи

е първият акт, с който се създава единен регламент за тези пазарлъци. Сега вече с него ще трябва да се съобразяват всички органи по чл. 3 от приватизационния закон, оторизирани да продават държавна и общинска собственост. От тях се изисква, преди да вземат решение за приватизация чрез преговори с потенциални купувачи, задължително да проведат съответния маркетинг, за да привлекат по-голям инвеститорски интерес към обекта. Продавачите се задължават и да обявят предварително критериите, по които ще оценяват подадените оферти. След провеждането на преговорите с всички допуснати до състезанието участници приватизиращият орган класира офертите им, но ако крайните комплексни оценки на кандидатите не се различават съществено, той има право да ги покани да участват в процедура по подобряване на финансовите предложения. Както е отбелязано в наредбата, тази процедура съдържа елементи на търг с явно наддаване и при нея окончателният избор на ексклузивен купувач се прави на базата на цените, предложени за приватизационния обект. Всъщност и без наредба точно този метод бе приложен от икономическото министерство през март 2001 г. при продажбата на Бороспорт. Въпреки изказаното тогава недоволство от неуспелите кандидат-купувачи, министър Петър Жотев бе доволен от постигнатата по-висока цена за туристическото дружество.
Интерес за потенциалните инвеститори без съмнение ще е и

Наредбата за задължителната информация

която трябва да получават. С нея на практика се разширява съдържанието на досегашните традиционни информационни меморандуми. Там наред с правното, финансово-икономическото и техническото състояние на обявеното за приватизация предприятие ще има данни и за неговото организационно и екологично състояние, и което е по-важно - за броя и характера на бизнесдоговорите, с които разполага. Изказват се обаче съмнения доколко партньорите по такива договори ще са доволни от разпространяването на корпоративната информация. Авторите на наредбата също са оценили това неудобство, но смятат, че договорите за поръчки на едно предприятие със сигурност се отразяват върху неговата пазарна стойност и е коректно кандидат-купувачът да е наясно с тях.
Отделна наредба пък определя границите на публичността на приватизационния процес. Според нея

служебна тайна представляват

оценките на обектите, информацията, свързана с подготовката на актовете, издавани от органите по чл. 3 от приватизационния закон, резултатите от различните етапи на преговорите с потенциалните инвеститори, бизнесплановете им и всяка друга информация, която е търговска тайна.
Освен на новите наредби Министерският съвет даде зелена светлина и на проекто-измененията в наредбите за провеждане на търгове и конкурси и за оценка на обектите, подлежащи на приватизация. Предвижда се приватизиращите органи, съвместно с Министерството на външните работи и Министерството на финансите да извършват проверка за установяване на действителните права на собственост върху задграничните имоти на търговските дружества, обявени за продан.
Съществена е и промяната, според която предложенията и заключенията на консултантските екипи, изготвили оценките и правните анализи на съответните обекти, ще имат само препоръчителен характер за приватизиращите органи. Както поясни вицепремиерът Петър Жотев,

не бива повече да се робува на минималната цена

записана в оценките. С това, каза Петър Жотев, на пръв поглед се гарантира една увереност на продавача, че като достигне до тази минимална цена, никой в бъдеще няма да го обвинява, че е разпродал държавно имущество под реалната му стойност. На практика обаче с минималната цена се създава лош стимул за оценителските екипи. Те в някои случаи се свързват с потенциалните купувачи, защото всички знаят, че тази минимална цена, общо взето, е решаваща в приватизационния процес. Вицепремиерът благослови Бога, че продажбата на банките не върви по каноните на приватизационния закон, налагащ досега ограничението минимална цена. Ако трябваше да продаваме банките по този закон, щяхме да получим значително по-малки постъпления от банковата приватизация, обобщи вицепремиерът. Както неговият екип от икономическото министерство, така и този на приватизационния шеф Левон Хампарцумян би трябвало да са доволни, че с приемането на новите приватизационни наредби и с измененията на старите раздържавителният мотор ще се завърти на пълни обороти, защото от началото на тази година, поне в АП, нищо съществено не се случва. А според приватизационната програма за 2001 г., одобрена в четвъртък от Министерския съвет, през тази година трябва да се сключат минимум 477 сделки, платени с всички позволени от закона платежни средства, от които се очакват приходи за 640.144 млн. лева. Интересно ще е каква част от тях ще капнат в държавната хазна през следващите два месеца.

Facebook logo
Бъдете с нас и във