Банкеръ Weekly

Управление и бизнес

НАРЕДБА ЗАТВЪРЖДАВА МОНОПОЛА НА АГЕНЦИЯТА ПО ЗАЕТОСТТА

Министерството на труда и социалната политика ще слага ред сред българските гастарбайтери. Подготвена е наредба за реда, по който Агенцията по заетостта ще предоставя посреднически услуги на чуждестранни работодатели, когато наемат на работа български граждани. В тази нормотворческа инициатива на екипа на министър Христина Христова нямаше да има нищо необичайно, ако тя не утвърждаваше за сетен път монополното положение на агенцията на пазара на труда. От друга страна, с приемането на една такава наредба две години и половина след обнародването на Закона за насърчаване на заетостта (публикуван в бр. 112 на Държавен вестник от 29 декември 2001 г. и влязъл в сила в сила от 1 януари 2002-ра) най-после се признава, че досега ведомството е работело нелегално като посредник в полза на фирми зад граница, посочи секретарят на Асоциацията на лицензираните информационни посредници Сребрин Илиев. На свой ред пък юристи определиха голяма част от текстовете й като правно недоразумение и коментираха, че хвърленият труд е бил напълно излишен, тъй като цяла глава от бъдещия устройствен правилник на Агенцията по заетостта е посветена на този въпрос. Макар че не носи гриф секретно, нормативът се оказа строго пазена тайна. За голяма изненада на в. БАНКЕРЪ в Агенцията по заетостта така и не се намери експерт, готов да коментира текстовете му. В понеделник от пресцентъра й заявиха, че такава наредба няма и препоръчаха на репортера на вестника да се обърне към Министерството на труда и социалната политика. Това, меко казано, не отговаря на истината, тъй като още на 2 юни тази година членовете на Националния съвет за насърчаване на заетостта - експерти от социалното ведомство, представители на синдикатите и работодателски организации, са коментирали разпоредбите й. В сряда и изпълнителният й директор Сотир Ушев отказа интервю по темата за в. БАНКЕРЪ, преди наредбата да бъде приета от правителството в края на месеца. Далеч по-словоохотливи се оказаха от Асоциацията на лицензираните информационни посредници (АЛИП), чиито членове първоначално приветстваха бъдещата наредба. От три години организацията настоява пред бившия и пред сегашния социален министър да се въведе регламент за дейността на Агенцията по заетостта, тъй като, според тях, чуждестранните работодатели трябва да ползват услугите й само по ред и на цени, определени от Министерския съвет. Сега разходите й за информиране и наемане на работна сила се плащат от бюджета, което поставя частниците в неравностойно положение. Нашите членове приветстват проекта за наредба, но това далеч не означава, че са удовлетворени от съдържанието й, в което откриваме редица корупционни механизми, посочва председателят на АЛИП Младен Недков. Смятаме, че след първия й член, който гласи, че документът урежда реда, по който Агенцията по заетостта оказва посреднически услуги на чуждестранни работодатели при наемане на работа на български граждани, всичко трябва да бъде зачеркнато и написано отново, добавя секретарят Сребрин Илиев.Според бъдещата уредба ведомството на Сотир Ушев ще бъде единственият посредник при наемането на работна ръка, предвидено по международните договори, сключени от правителството. И досега единствено агенцията ползваше тази привилегия, въпреки че нямаше никакво законово основание договореното в двустранните спогодби, подписани от предишния или от сегашния социален министър, да елиминира останалите (частни) посредници. Факт е обаче, че в единайсет от сключените дванайсет споразумения изрично е записано, че само Агенцията по заетостта може да ги прилага. Конституцията не поставя посредническата дейност сред тези, за които е допустим държавен монопол. Въпреки това двустранните спогодби превърнаха агенцията в монополист, подчерта Илиев. Проектът за наредба предвижда също ведомството да сключва договори с чуждестранни работодатели за изключително посредничество на територията на България. На този текст гледаме единствено като на признание, че една изпълнителна агенция, натоварена по закон да провежда държавната политика по заетостта, извършва и ще извършва стопанска дейност, като подписва договори, без да е регистрирана по смисъла на Търговския закон, коментират частни посредници. Освен това държавното ведомство няма да има правото да сключва посреднически договор с работодател, с когото друго физическо или юридическо лице вече е подписал такъв. Според АЛИП този текст е недопустим, тъй като ограничава свободната конкуренция. Специалисти твърдят, че звучи абсурдно и изискването чуждестранните работодатели да обявяват работните си места у нас и да превеждат трудовите договори на български, френски, немски, испански, руски или английски език. Обичайната практика в тези случаи е договорът да е написан на официалния език на приемащата страна. Накрая в проектонаредбата е отбелязано, че ангажиментите на агенцията приключват с подписването на трудовия договор между работника и работодателя. Нещо, което правят и частниците, но тях ги обвиняват, че не защитават интересите на българските си клиенти, работещи в чужбина.Единственият приветстван от АЛИП текст е този, който регламентира минималните изисквания към всеки посреднически договор, гарантиращи правата на потребителите. Организацията отдавна намеква, че социалното министерство трябва да изготви образци, валидни за всички посреднически фирми, а не само за Агенцията по заетостта. Появата на Агенцията по заетостта (която е изпълнителен орган към социалния министър и като такъв няма право на стопанска дейност) на пазара на труда беше регламентирана от Закона за насърчаване на заетостта. Формално тя е равнопоставена на всички 95 частни фирми, които също посредничат за намирането на работа на българи в чужбина. Конфликтът на интереси обаче е очевиден. Той произтича от законовите разпоредби, според които агенцията, от една страна, се състезава с частните фирми, но пък, от друга страна, определя правилата, по които те да играят. По силата на закона, за да бъдат регистрирани, дребните частници плащат на държавното ведомство 900 лв. такса и по още 90 лв. за всеки сключен договор с чуждестранен работодател. Абсурдно е изискването частните фирми да представят всички параметри на договорите пред най-големия си конкурент. На всичко отгоре практиката показва, че сключваните от социалния министър двустранни спогодби за трудова миграция постепенно изтласкват от пазара частниците.

Facebook logo
Бъдете с нас и във