Банкеръ Weekly

Управление и бизнес

НАПРЕДВАМЕ В ПРЕГОВОРИТЕ С ЕС, ИЗОСТАВАМЕ В УСЛОВИЯТА ЗА ИНВЕСТИЦИИ

Атанас Папаризов, заместник-председател на парламентарната Икономическа комисия, пред в.БАНКЕРЪГ-н Папаризов, независимо от по-добрата оценка за напредъка ни към Евросъюза еврокомисарят Гюнтер Ферхойген твърди, че България и Румъния ще пристигнат заедно на гарата. Как тълкувате тези противоречия?- Стратегическият документ е написан по начин, с който се прави жест към Румъния. В него изобщо се изпуска въпросът кога ще бъдат завършени преговорите с България и Румъния. Практиката на Европейския съюз е след приключване на преговорите да се подпише общ договор от всички държави, които се очаква да се присъединят. В този смисъл споменаването на 2005-а е само едно напомняне към нас и румънците, че това е крайната дата за подписване на такъв договор, за да станат те членки на Съюза през 2007-а. Но такъв текст не ни удовлетворява, тъй като не казва категорично ще има ли Еврокомисията политическа воля да приключи преговорите с тези страни през 2004-а. И правителството трябва да действа така, че на следващия съвет на премиерите и държавните глави от ЕС през декември със сигурност да бъде записана препоръка към комисията да проведе през 2004 г. преговорите с държавите, които са готови. Освен това от доклада не става ясно кога България ще получи предложение за финансова рамка за оставащите глави. След като се знае, както потвърди и Ферхойген, че принципите, по които ще се водят финансовите преговори, ще са същите, както и за десетте страни-кандидатки от първата вълна, няма никакво основание да се говори за рано догодина. Би трябвало да се поеме ясен ангажимент, че още през януари България и Румъния ще получат тези рамки, за да могат преговорите да се проведат през 2004-а. Обективно ли е оценен в доклада на Европейската комисия напредъкът ни в икономическата сфера? - Докладът на комисията дава обективна оценка. В икономическата му част се казва, че страната в краткосрочен план може да се справи с конкурентния натиск в общността, което много я приближава до изискването от Копенхаген. Но за да стане това реалност, е необходимо да докажем, че имаме нормална бизнессреда, в която могат да се развиват както чуждестранни, така и български малки и средни фирми. Трябва да се създаде такова законодателство, което не само на думи, а реално да подкрепя конкуренцията между компаниите. Затова е много важно да приключи работата по главата за конкуренцията - единствената, която остана извън финансовите глави. Част от страните, които от 1 май 2004-а влизат в ЕС, не са по-напред от нас в тази област. На правителството липсва управленски капацитет да води преговори с ЕС, заяви президентът Първанов. Вие споделяте ли това мнение? - Миналата година България по неочакван и за Европейската комисия начин затвори глава Енергетика, като прие прибързан ангажимент за трети и четвърти блок на АЕЦ Козлодуй, преди реално да се изяснят не само оперативната, но и проектната им безопасност. Още повече че точно когато приключиха тези преговори, изследванията на Международната агенция за атомна енергетика показаха, че има сериозни подобрения именно в проектната безопасност. Освен това повечето страни кандидатки си осигуриха петгодишен преходен период за изравняване на акцизите за цигари с европейските. Кой знае защо, ние приехме три години. В резултат промяната на акцизите е твърде рязка. Не се знае и до каква степен ще изпълним ангажиментите си в областта на околната среда. Странно е, че и тук кабинетът не е успял да се пребори за реалистични преходни етапи. Има немалко сфери, където приетите договорености поставят държавата пред огромен финансов натиск. Твърди се, че в земеделието вече са договорени квотите за производство на стоки, които се субсидират от общността. От това зависи каква субсидии ще получаваме следващите 20 години. Не приемам и създаването на нови агенции, например за обществени поръчки, след като правителството не може да увеличи административния си капацитет. Роенето им във връзка с преговорите създава страшно много проблеми на бизнеса. Няма такова искане на ЕС. Същото се отнася и до приемането на много нови закони, които не отиват по-далеч от устройствени въпроси и създаване на нови институции.Реалистично ли е да настояваме за индивидуална оценка?- България е длъжна да настоява за индивидуална оценка. Основният принцип на преговорите е всяка страна да бъде оценявана според собствения й напредък и достойнства. Нищо в сегашния доклад не отменя това ни право и не намеква, че няма да стане така. Медиите прекалено много насочваха вниманието към предвиждания общ договор с Румъния. Но това ще е, ако и двете страни успеят. А в края на 2003 г. никой не може да гарантира, че Румъния няма да успее да участва в този договор. В момента България много повече ще спечели, ако настоява да бъде записано това, което беше пропуснато в доклада - да се каже ясно, че държавата, която е готова за преговорите, трябва да има възможност да ги приключи в срок. Защото ако в последната година на своя мандат Еврокомисията не разполага с такъв запис, ако я няма тази форма на политически натиск върху нея, преговорите няма да завършат в срок. Да не забравяме, че се задава друг огромен проблем след май 2004-а, когато в ЕС влезат първите десет страни. В момента най-голямата от тях - Полша, е най-малко готова да се присъедини. Това създава страшни главоболия на комисията, която и при най-добро желание ще отклони внимание и ресурси за решаването на този въпрос.В действителност изпреварваме ли чак толкова много Румъния?- Румъния може да изостава от нас в много области, но тя представлява по-голям пазар от нашия. Много външни инвеститори предпочитат да ни заобикалят и да влагат капитали в нея. Тя може да е по-назад в преговорите с ЕС, но в условията за инвестиции е много по-напред. Неслучайно някои компании напуснаха България, за да отидат в Румъния. Основната ни задача е да подобрим бизнессредата, да създадем условия за конкуренция, да ликвидираме престъпността и влиянието на мафията върху икономическата активност, да извадим сивата икономика на светло. Ако не подобрим икономическата среда, дори и да влезем преди Румъния в Евросъюза, няма да можем да се възползваме от това. Административният капацитет и привличането на инвестиции са важни за България - но не точно с тези промени, които сега се правят в законодателството. Похвално е, че Лидия Шулева внесе два нови законопроекта - за предприемачеството, вместо за малките и средните предприятия и за инвестициите изобщо, вместо за чуждестранните инвестиции. Премахването на Закона за чуждестранните инвеститори обаче, който събираше на едно място всичко за чуждите фирми и им даваше сигурност, ще има обратен ефект. Не смятам, че икономическата активност у нас ще се повиши, и като се дават специални преференции на големите компании, например по-доброто им административно обслужване. В страната са са регистрирани над 700 хиляди малки фирми, от които само сто хиляди имат дейност. Ако за тях се направи нещо съществено, можем да разчитаме на по-сериозен икономически растеж. Но ако смятаме, че като създадем по-добри условия за големите и дискриминираме малките, ще обърнем потока на инвестициите от Румъния към България, значи се заблуждаваме.Възможно ли е да има ревизия на уговорката България и Румъния да подпишат общ присъединителен договор най-късно през 2005 г., ако Румъния не успее да навакса закъснението?- Ако Съветът на министрите ясно задължи Еврокомисията България да приключи преговорите през 2004 г., ако тя е готова, и наистина ги приключи, не виждам как новата бъдеща комисия няма да подготви договор за присъединяването ни към ЕС. Да не забравяме, че има още един кандидат - Хърватска. В крайна сметка все ще се наложи една от трите страни да влезе отделно в Евросъюза. Само че днес комисията не би могла да каже, че това ще е България. До каква степен бюджетът за 2004-а е съобразен с изискванията на Европейския съюз?- ЕС ще изисква друго съставяне на бюджета, което се базира на средносрочно програмиране. Това означава всички операции да минават през него, дори тези по външния дълг. Сега те са под черта и са в една формална глава финансиране. Тази година обаче Министерството на финансите тихичко се опитва чрез тази глава да включи и използването на огромни средства от фискалния резерв. Миналата година в този раздел под черта, който не се отразява в приходите и разходите, имаше 14 млн. лв., а сега те са над 775 милиона. Това са абсолютно непрозрачни операции, които никъде не са описани. Така се открива възможност за своеволни действия на правителството с ресурси на държавата.

Facebook logo
Бъдете с нас и във