Банкеръ Weekly

Управление и бизнес

Накъде тръгва нефтът?

През първите ноемврийски дни се очерта новата нефтена карта на Евро-азийския коридор, Балканите, а и на цяла Европа. Заслугата за прекрояването бе на политици, енергийни експерти, икономисти и финансисти от съседни нам страни. Представители на България сред тях все още няма, нищо че в края на миналата седмица министри от кабинетите в София и Атина официално обявиха възраждането на проекта Бургас - Александруполис. Независимо от обещанията новият меморандум за петролопровода да бъде подписан през декември и от Москва трасето все още не присъства на новата европейска нефтена карта. Затова пък на нея ясно са очертани други два маршрута паневропейски (който да задоволи потребностите от черно злато на рафинериите на Стария континент) и магистрален - за достъп на суровия петрол до световните нефтени пазари. Първият минава през Румъния, Сърбия, Хърватска, Словения и Италия, а вторият пресича територията на нашата страна. В случая обаче не става въпрос за промоцираната от министър Валентин Церовски тръба Бургас - Александруполис, а за трасето до албанското пристанище Вльора. По информация на БАНКЕРЪ през последните две седмици документите по проекта на американската компания АМВО, подмятани между официалните институции повече от година, отново са актуални. Но указанията за бързото им придвижване не са от ресорния министър Церовски, а директно от Дондуков 1. Оттам тръгва и новият текст за тристранен меморандум София-Скопие-Тирана, който в момента се обсъжда във всички заинтересовани ведомства. Плановете са през следващата седмица (най-вероятно на 18 ноември) документът да бъде разгледан от Министерския съвет, а до 15 декември представители на трите правителства да сложат подписа си под него. А инак проектът за нефтопровода Бургас - Скопие - Вльора е на финалната права, подчерта специално за БАНКЕРЪ Уорън Филипс, финансов директор на АМВО. Той съобщи и че мениджър на начинанието ще е американската компания Келог Браун енд Рут (Kellogg Brawn Root), строителството на съоръжението ще се извършва основно от аржентинско-италианската фирма Текинт (Тechint) - един от основните изпълнители на транссредиземноморската нефтена магистрала от Алжир до Италия, а докладът за въздействие върху околната среда ще се изготви от американската Уолш (Walsh). С американската експортна агенция OPIC и щатската Ексимбанк (Eximbank) са договорени заеми в размер на 900 млн. щ. долара. Синдикираният кредит ще се обслужва от щатската банка Креди Сюис Фърст Бостън (Credit Suisse First Boston). Целият проект е на стойност около 1.2 млрд. долара като оставащите 300 млн. долара ще бъдат осигурени от частни инвеститори. Договорени са също така и първите 200 хил. барела петрол дневно за новата тръба, каза Уорън Филипс. Водят се разговори и за запълване на максималния капацитет на трасето от 750 хил. барела дневно (35 млн. т за година).По думите на Филипс вече са набрани 50% и от акционерния капитал на дружеството, което ще е собственик на съоръжението. Заявките за останалите акции в момента се обработват от авторитетна лондонска финансова институция, която преговаря с потенциалните инвеститори. Всеки от тях може да придобие максимум 5% от капитала. Българските кандидати са двама - Алианц България и Индустриален холдинг България.Българската част от тръбопровода ще е на стойност около 450 млн. долара, 200 млн. от които ще са за строителни и инженерингови услуги. Колко от тях ще останат в български фирми, зависи от самите тях. Според Уорън Филипс парите за подизпълнителите (които могат да са и наши фирми) ще са около 100 млн. долара.Представителят на АМВО у нас Румен Николов отбеляза, че щатската компания планира веднага след официалното подписване на меморандума в София да бъде организирана среща между наши строителни и инженерингови фирми и основните изпълнители на трасето. На нея българските мениджъри трябва да докажат възможностите си да изпълнят качествено и в срок необходимите дейности. Същия проблем ще имат и кандидатите за строителството на паневропейския нефтопровод Констанца - Триест, по който до страните от ЕС ще се транспортират около 60 млн. т суров петрол годишно. Суровината ще се доставя от Каспийският регион, а трасето ще преминава през територията на пет държави (Румъния, Сърбия, Хърватска, Словения и Италия) и ще е свързано с трансалпийската система (Trans Alpine Pipeline) за транспорт на гориво в Австрия и Германия. Предвижда се още едно отклонение - към рафинериите в Северна Италия. Преди броени дни международният комитет за реализация на проекта окончателно е съгласувал интересите на участниците в него и е подписан финалният протокол, потвърди главният секретар на румънското икономическо министерство Андрей Григореску. Той съобщи, че са определени пет компании, които ще бъдат ангажирани със строителството, но отказа да назове имената им. Експертите в северната ни съседка обаче са категорични, че един от участниците със сигурност ще е австрийската група OMV, купила неотдавна най-голямата румънска нефтена компания Петром (Petrom). Междувременно поради екологични съображения участниците в проекта са се отказали да стиковат паневропейската тръба с хърватското пристанище Омишвали, както предвиждаше първоначалният вариант.Изборът на маршрута е твърде изгоден за Букурещ, защото освен допълнителни количества нефт за Румъния той ще позволи да се използва и изградената в страната транспортна инфраструктура. За съседите ни не е без значение и фактът, че през тяхната територия ще преминава повече от половината от нефтопровода (630 км от всичките 1360 км на съоръжението).За разработка на технико-икономическата експертиза на проекта ЕС вече отпусна 2.1 млн. евро, но те са само част от обещаното европейско финансиране. От неговата реализация са заинтересовани и САЩ Значителна част от разходите по предпроектното проучване пое американската агенция за търговия и развитие USAID. Привлечена бе и Световната банка, помогнала на сръбските власти да формират специален секретариат към енергийното министерство в Белград, който да координира действията с Букурещ и Загреб.По предварителните разчети строителството на новите почти 400-километрови участъци по трасето и модернизацията на съществуващата 800-километрова тръбопроводна мрежа ще струват около 1 млрд. щ. долара. През седмицата от Букурещ официално съобщиха, че изграждането на нефтопровода ще започне още в началото на 2005-а и ще завърши през 2012-2014 година.Бургас-Вльора и Констанца-Триест са двете трасета, по които със сигурност ще тече руски и каспийски петрол, смятат анализатори. Според тях шансовете на двата най-кратки байпаса на Босфора (българския Бургас-Александруполис и турския Каиркьой-Ибрикбаба) засега са нищожни. Причината е, че нефтът от двете изходни пристанища може да достигне само до европейски потребители, а суровината за рафинериите на Стария континент и в момента е гарантирана. Нещо повече, на 18 октомври президентът на Транснефт Семьон Вайншток изтъкна, че неизползваните мощности на руските магистрални нефтопроводи са за около 13 млн. т годишно. През близките години обаче руските нефтени компании едва ли ще прибегнат до тях, дори и при значителен ръст на добиваните количества.Два милиона тона годишно са свободните мощности на нефтопровода Дружба в участъка Унеча - Мозир, 4.5 млн. т са те при тръбопровода Самара - Лисичанск и още 6.8 млн. т могат да поемат преносните съоръжения между Омск и Павлодар. Перспективите за пълно натоварване на всяка от тези тръби са пряко свързани с реализацията на някой от големите руски нефтотранспортни проекти.Южният клон на нефтопровода Дружба доставя руски нефт за Германия, Полша, Чехия, Унгария и Словакия. До неотдавна тясното място на съоръжението бе участъкът Унеча-Мозир. Пропускателната му способност обаче е напълно достатъчна, за да задоволи потребностите на всички рафинерии в изброените пет централноевропейски страни, твърдят експертите на Транснефт. Разширение ще се наложи само в случай, че тръбите на Дружба бъдат продължени към Западна Европа или в посочения регион се появи нов голям потребител на суров петрол. През 2004-а Транснефт разшири тесния участък на Дружба, разчитайки, че такъв голям потребител ще стане хърватското пристанище Омишвали след реализацията на идеята за свързването на нефтопроводите Дружба и Адрия. Споразумението за осъществяването й бе подписано между Беларус, Русия, Украйна, Унгария, Словакия и Хърватска още в края на 2002-ра, но реализацията още не е започнала. Най-сериозното препятствие се оказа съгласуването между шестте държави, петролните им компании и консуматорите на нефт по трасето. Затова пък през седмицата Русия подписа окончателния протокол за петролопровода от Констанца до Триест.Свободните мощности по трасето Самара - Лисичанск се появиха през 2001 г., когато Транснефт построи заобикалящия Украйна байпас Суходолная-Родионовка. Технически новата тръба може да се използва за доставка на руски петрол до Одеса, но икономически транспортът по нея е крайно неизгоден. Също толкова призрачни са перспективите за използване на свободните мощности на руско-казахстанския нефтопровод Омск-Павлодар-Чимкент. Единственият консуматор при него е Павлодарската рафинерия (около 3 млн. т годишно). Големи обеми руски петрол по това направление може да бъдат транспортирани едва след реализацията на един от двата проекта - тръбопровода Русия-Казахстан-Узбекистан-Туркменистан-Иран или на този между Казахстан и Китай. Бъдещето на иранския проект на този етап е повече от съмнително. Колкото до нефтопровода Казахстан - Китай, строителството му вече започна, но през близките години тръбата от Омск няма да бъде свързана към това съоръжение. Така че руският петрол от каспийските находища засега ще тече на Запад, към нефтопровода Дружба и бреговете на Черно море. Част от количествата могат да преминат и през нашата страна.

Facebook logo
Бъдете с нас и във