Банкеръ Weekly

Управление и бизнес

НАЙ-СТРАШНИТЕ НИ ПРОБЛЕМИ СА ДЕМОГРАФСКИЯТ СРИВ И СИВАТА ИКОНОМИКА

Александър Хаджийски, председател на Националния статистически институт, пред в.БАНКЕРЪНа 25 юни отбелязва 125-годишния си юбилей една от най-старите български държавни институции. На тази дата през 1880 г. с княжески указ 296 се създава Статистическото организационно отделение към Министерството на финансите. А на 19 август 1881-ва, с Указ 712 на Народното събрание, е основана българската държавна статистическа институция, която има задачата да събира, обработва и обнародва всяка година статистически данни по всички клонове на управлението и всички явления, отнасящи се до физическото, икономическото, интелектуалното и моралното състояние на държавата. Първият шеф на Статистическото отделение е Михаил К. Сарафов - от 1 август 1880 г. до 27 април 1881 г. В днешния си вид Националният статистически институт (НСИ) е от 1991 г., когато Седмото Великото народно събрание го учредява със закон. От май 1998 г. негов председател е Александър Хаджийски. Роден е преди 59 години в несъществуващото вече село Горни Пасарел, което сега е на дъното на язовир Искър. Завършва геодезия в Университета по архитектура, строителство и геодезия (бившия ВИСИ). Години наред работи в БАН, занимава се с геодинамика, космическа геодезия и прилагане на математическа статистика в тези области, като изминава пътя до старши научен сътрудник. През 1990 г. защитава дисертация на тема Използване на изкуствените спътници на Земята за целите на геодинамиката. Два мандата (1991-1998 г.) е общински съветник в Столична община. На парламентарните избори през 1997 г. е избран за народен представител от квотата на ОДС, година по-късно вече е шеф на НСИ. Женен е, има дъщеря и внучка. Г-н Хаджийски, кое от всички видове изследвания се смята за най-тежко в 125-годишната история на българската статистика? - Първото преброяване на населението в България е станало през 1881 година. Веднага след това е било последвано и от първото проучване на домакински бюджети у нас - в Самоковския край. Именно този вид статистическо изследване и до ден днешен се смята за най-важно и най-тежко, защото е свързано с посещения и пряк контакт с огромен брой хора. В момента се обикалят три хиляди домакинства - общо към девет хиляди души, по два пъти всеки месец. А за да се пресметне инфлацията, трябва да се обиколят хиляди и хиляди магазини и да се наблюдават цените на повече от 530 стоки. Няма кой друг да оцени инфлацията освен Националния статистически институт и той носи отговорност за това. Всеки месец между 10-о и 14-о число публикуваме инфлацията за предишния. Дефлацията от 0.5% за май говори, че нещо не върви гладко в икономиката.Какви са изискванията на ЕС към съдържанието на потребителската кошница, по която вие пресмятате инфлацията? - Директни изисквания няма, тъй като всяка страна сама определя кръга на стоки и услуги, които наблюдава, т.нар. кошница, но има определен принцип. Той е следният: когато разходите за потреблението на дадена стока надхвърлят един процент от разходите на домакинския бюджет, тя влиза в кошницата. А когато те паднат под един процент, излиза от нея. Затова стоките в кошниците на отделните страни са доста сходни. Кошницата се променя с около десетина стоки годишно - едни изпадат от нея за сметка на други, но общият им брой си остава около петстотин и трийсет. Тези данни се публикуват всяка година в страницата на НСИ в ИНТЕРНЕТ. Има ли голяма разлика между българската кошница и тези на страните от ЕС?- Като структура няма никаква разлика, тъй като нашата структура на потреблението все повече се приближава към европейската. Допреди десетина години над 55% от това, което хората заработваха, отиваше само за храна. Сега този процент вече е спаднал под 40, а в Европа той е трийсет. Следователно по-голяма част от парите на хората вече отиват за услуги, за образование, здравеопазване, развлечения. Делът на храната се намалява, но не като качество. Означава ли това, че качеството на живота в България е станало по-добро?- Ако човек може да отделя повече средства за услуги и за развлечения, а не за насъщния, естествено че качеството на живота му е станало по-добро. Това се вижда и от брутния вътрешен продукт, който за тези години се вдигна много. Наистина темпът не е такъв, какъвто ни се иска - не е 10%, за да настигнем Европа след 30 години, а е 5 на сто, при който ще я настигнем след 50, но това е положението. Португалия е член на ЕС над 20 години и все още не може да го постигне. Това не може да стане с магическа пръчка. Но все пак, ако в продължение на седем-осем години той нараства с по пет на сто, това вече започва да се чувства - по потреблението и по стоките, които се купуват. Все по-голяма част от БВП - 18-20%, се отделят за инвестиции. Кой е най-страшният проблем за България - демографският срив или сенчестата икономика, за чийто дял има различни мнения...?- И двата са еднакво страшни. Демографският срив ме тревожи в дългосрочен план - какво ще стане с българите след 30-40 години. Що се отнася до сивата икономика, по определение тя е това, което статистиката не наблюдава по различни причини. Контрабандата, наркотиците, оръжията не са нейна работа. Но наша работа е да покажем къде е тя. Тя си личи в колосалните разлики във вноса и износа с някои страни като Русия, Украйна, Германия, Македония... Как могат да изчезват цели танкери! Данните показват, че там нещо не е в ред. Но не е работа на статистиката да прави детайлни проверки. Ние само казваме в кои области може да има сива икономика. Миналата година делът й беше около 13 процента. Ние я оценяваме по два начина - единият е чрез безработицата и броя на заетите работни места, а другият е според потреблението и производството. Никой обаче не може да ме убеди, че делът на сивата икономика у нас надхвърля 20 процента. В най-мътните времена тя надминаваше 25 на сто. Искам да подчертая, че особено ме безпокои проблемът с образованието. Той поражда бедност, той се възпроизвежда и се получава страхотен омагьосан кръг. За да се разкъса този кръг, трябва да се обърне специално внимание на качеството и обхвата на основното образование, което задължително да обхване всички деца, включително ромите. Там трябва да се хвърлят сериозни средства. Ако се изтърве началното образование, след това става трудно. Какъв е основният недостатък на българската статистика по отношение на бизнеса? Отчита ли се например междуфирмената задлъжнялост? - Да, но процесът е бавен. Основният недостатък на статистиката като цяло в света е неособено бързото произвеждане на данни. За да излезе резултатът, е необходимо технологично време. Именно тук е основната разлика между американската и европейската статистика. Американската се опира главно на експертни оценки. Още на петия ден от месеца експертът съобщава каква е инфлацията и чак след две седмици статистиката казва точно колко е била. Това е нужно на бизнеса, за да има той практическа полза от тези данни. Американската статистика е в по-голяма степен децентрализирана и подчинена на изискванията на бизнеса. Твърди се, че качествената статистика струва скъпо. Какво не ви достига в момента - пари, технологично оборудване, образовани кадри? - Най-сериозният проблем в момента са парите и той се задълбочава. Статистиката хронично не получава достатъчно пари. Всяка година те отиват за заплати, за изследвания, но най-малко средства отиват за закупуване на компютри. Един компютър има най-много три-четири години живот. Вторият ни проблем са комуникациите. Сега ние наемаме редовни линии от БТК до всеки областен град, но това ни струва луди пари. Само арендованите линии излизат около двайсетина хиляди лева на месец. Другият проблем са хората, но не в смисъл на експерти - тук има страхотни специалисти на всички нива. Все още хората не са променили начина си на мислене. За да се промени самата статистика, трябва да променят манталитета си и нейните потребители, т.е. редовите граждани, и онези които се занимават с нея. Тук непрекъснато идват европейци. Те имат друг начин на мислене, при тях правилата са над всичко. Какви пазарни форми използвате в работата си с клиентите?- Статистиката произвежда услуги, които се заплащат, както е например в Дания. Ако въведем официално този принцип у нас, веднага ще ни кажат - тогава за какво получавате субсидии? А информацията, която статистиката предоставя, е безплатна. Но ако трябва да се осигурят допълнителни данни, то те трябва да се заплащат. Едно строително предприятие например си поръчва специално изследване за даден регион - да речем, по Черноморието, то трябва да се заплати. Банките поръчват доста изследвания. Подписваме договор за изследване на определени параметри. Важно е, първо, дали разполагаме с тази информация, и второ, да не се изнасят индивидуални данни. Това означава, че не мога да давам информация, от която стават ясни хора и фирми. Въпросът допълнително се усложнява, защото понякога възниква т.нар. вторична конфиденциалност. Сами по себе си данните могат да не са конфиденциални, но като се съпоставят, може да изплува нещо. Това е много трудно за проверка и е една от спънките за бизнеса. Страхотен проблем ще възникне през 2007 година с премахването на митниците, тъй като силно ще се затрудни отчитането на обмена между държавите. През 2008-а пък ЕС ще смени всички класификации и номенклатури, за да ги уеднакви с американските. Това ще бъде невъобразимо тежък период за статистиката. За известно време данните ще трябва да се публикуват и по двете класификации. Въпреки това обаче НСИ се подготвя за тези предизвикателства. Бих искал отново да подчертая, че по мое лично убеждение статистиката ни е най-европейската част от нашата администрация.

Facebook logo
Бъдете с нас и във