Банкеръ Weekly

Управление и бизнес

НАДПРЕВАРАТА ЗА АЕЦ БЕЛЕНЕ ЗАПОЧНА

Освен въвеждането на енергоспестяващи технологии България се нуждае от модернизация и рехабилитация на съществуващите енергийни мощности, както и от изграждането на нови централи. Само по този начин ще можем да задоволим на 100% собственото си потребление, а и да запазим позициите си на най-голям износител на електроенергия в региона, заяви министър Милко Ковачев на конференцията на 30 септември за подходите за финансиране на АЕЦ Белене. Формулираните от него задачи са добре известни, и то не от вчера. Нееднократно дискутирани са и въпросителните около новите мощности - особено тези около изграждането на нова ядрена централа. Както и реалната заплаха от износител да се превърнем в нетен вносител на ток след 2006 г., ако страната ни спре вторите два малки реактора в Козлодуй в срока, определен от кабинета Сакскобургготски при затварянето на глава Енергетика.Изграждането на нова ядрена централа обаче не е решение, което може да се вземе еднолично. Освен предмет на широка публична дискусия то трябва да получи и международна благословия. За решаването на първата част от уравнението може да се гледа оптимистично - България има достатъчно опит и доказани специалисти в експлоатацията на такъв тип съоръжения, а и близо 80% от хората у нас гледат положително на ядрената енергетика. На този твърде предварителен етап, на който в момента е проектът за АЕЦ Белене, едва ли ще възразят и от Евросъюза. От Брюксел нееднократно са заявявали, че строежът на нови ядрени мощности е въпрос на чисто политическо решение. Така на практика нещата се свеждат до осигуряването най-вече на поне 1.5 млрд. евро за подновяването на строежа на централата, но досега дискусиите по темата наподобяват по-скоро на голям научно-технически форум.Проектът за АЕЦ Белене не е химера, а бъдеща реалност - смята шефът на парламентарната енергийна комисия Веселин Близнаков. - Първият реактор ще влезе в експлоатация през 2008 година. Съществуват и обективни проблеми - като избор на технологичен вариант, реализиране на произведената електроенергия, защита на съоръженията, съхранение на отработеното ядрено гориво. Всъщност на конференцията стана ясно, че вече има и финансови институции, които са изразили готовност да финансират строителството на новата атомна електроцентрала. Ако предварителните анализи и проучвания бъдат завършени в срок, конкурсът за избор на производителя на реактора ще е през първата половина на следващата година. Само че въпреки оптимистичните прогнози основните параметри на проекта продължават да висят. Днес никой не се наема да каже какъв тип реактор се търси и каква е единичната мощност, най-подходяща за българските условия.Ще търсим конкурентния и дългосрочен вариант, отбеляза министър Ковачев. По неговите думи делът на държавното участие в бъдещото дружество, което ще строи и експлоатира централата в Белене, ще зависи от структурирането на проекта, като държавен контрол върху ядрената енергетика винаги ще има. Любопитното е, че докато шефовете на българската енергетика формулираха общите принципи на проекта Белене, пет чуждестранни компании представиха своите предложения за първия реактор на втора атомна. Става дума за чешката Шкода, френската Фраматом, руската Атомстройекспорт, канадската АЕCL и американската Уестингхаус. Чуждестранните експерти са на мнение, че основният въпрос в случая е как ще се строи централата - ще продължи вече започнатото строителство или ще се използва напълно нов тип реактори? При всички положения първият вариант ще е по-евтин.

Facebook logo
Бъдете с нас и във