Банкеръ Weekly

Управление и бизнес

НАДНИЧА ЛИ РЕАЛНИЯТ КУПУВАЧ НА БТК ЗАД КАБЕЛАРКИТЕ

Никой все още не може да каже категорично ще се сдобие ли БТК с нов собственик, или не. Правителството неизменно демонстрира твърдата си решимост този път да доведе приватизационната сделка докрай. В сравнение с предишния опит, сега има трима реални кандидати, а не само един. Но с изключение на консорциума между турския Коч холдинг и Тюрк телеком другите двама потенциални купувачи са само едри посредници. Нито щатският инвестиционен фонд Адвент интернешънъл, нито застрахователният гигант Ей Ай Джи (AIG) могат да претендират, че именно те са стратегическият инвеститор, който ще реорганизира и обнови националния ни телеком. Зад гърба им се мяркат други играчи които никак не е изключено да се окажат едни и същи. Така че, ако не спечелят турците, приватизационната сделка ще има белезите на раздържавяване чрез продажба на акции на БТК на международните фондови борси, само че през по-специално подбран посредник. Преди подаването на окончателните оферти, по всичко личи, че предстои бърза, болезнена и неизбежна реорганизация на компанията, със закриване на нерентабилни поделения и съкращаване на работна ръка, при което държавата ще прехвърли ролята на лошия на новия собственик (както ставаше не един път в най-новата ни история). Следователно най-вероятно на първо време истинският купувач ще остане в сянка Още повече ако той е правил опити да стъпи на българския телекомуникационен пазар или вече реално присъства на него.Може би не са далеч от истината тези, които се опитват да открият истинския бъдещ собственик на БТК някъде зад гърбовете действащите в момента кабелни оператори. Защото кабелните далекосъобщителни мрежи, изградени вече във всички по-големи населени места на страната, много бързо могат да се превърнат в реална конкурентна среда на фиксираната мрежа на БТК. Необходима е не много голяма допълнителна инвестиция за осигуряване на двупосочна връзка. Появата на услугата кабелен ИНТЕРНЕТ означава, че операторите вече са преоборудвали своите мрежи и чакат само да отпадне монополът. Битката за бъдещото преразпределение на пазара стана явна преди малко повече от две години. През пролетта на 2000 г. с шумна пресконференция в хотел Шератон бе оповестено стъпването на българския пазар на Кейбъл България Дружеството обедини кабелните мрежи на Глобо (поделение на Ем Джи корпорация) и Юниън телевижън, както и на 20-ина по-малки оператори в страната. Версията бе, че операцията се финансира от американския магнат Джордж Сорос. После бе съобщено, че българските оператори са изкупени и консолидирани на са направени не от американския милиардер с унгарски произход, а от ирландци, ръководещи американски капитали. През 2000 г. председателят на съвета на директорите на Кейбъл България Дон де Марино обяви, че управляващата го Генли груп ще инвестира 50 млн. щ. долара през първите три години и общо 200 млн. щ. долара за цялостното изграждане на далекосъобщителна мрежа, дублираща тази на БТК. В края на септември същата година кабинетът на Иван Костов даде институционална подкрепа на проекта, основавайки се на Закона за чуждестранните инвестиции. А Антони Славински, тогава министър на транспорта и съобщенията, дори намекна, че правителството е трябвало да избира дали да приватизира БТК, или да подкрепи чужденците. Да приемем, че Джордж Сорос не стои зад проекта. Между специалистите от тези среди цари убеждението, че реализацията му е възложена на Пламен Василев Петров, аспирант на дясната ръка на Сорос у нас Георги Прохаски и в момента министър на транспорта и съобщенията. Пламен Петров даже бе вписан сред акционерите на Кейбъл България. Този факт бе използван неотдавна и от синия депутат Благой Димитров, който от парламентарната трибуна обвини министъра, че с доскорошния си статус поражда конфликт на интереси. Самият Пламен Петров отрече да притежава акции в Кейбъл България. Специалистите в бранша пък започнаха да гадаят доколко кабелната фирма може да разчита на неговите протекции. И да пресмятат какво е построено с инвестираните в компанията 10 млн. щ. долара. Впрочем тази сума бе съобщена, без да се пояснява откъде точно са парите и че вероятно милионите не са само ирландски.Известно е също така, че българските собственици са запазили не само акциите си (дори и индиректно), но и лостовете за управление на дружеството. То вече има близо 150 000 абонати в 24 населени места и... се продава. Кандидат-купувачи обаче до момента няма.Една година след старта на Кейбъл България Джордж Сорос отново напомни за себе си. Промоцията на поредния проект този път беше в хотел Хилтън. По-скромни бяха и заявените амбиции - в Евроком кабел да се инвестират до 40 млн. щ. долара. Огласиха се и намерения за създаването на единна технологична платформа, включваща и други балкански страни, чрез която да се предлагат съвременни телекомуникационни услуги по кабел. Само че не минаха и няколко месеца от старта на рекламната кампания, когато се разбра, че нещата не вървят, както трябва В Комисията за защита на конкуренцията срещу Евроком кабел бяха заведени две дела: едното за нелоялна конкуренция, а другото за заобикаляне на законовите изисквания при концентрация на бизнеса. Но най-неприятната за Сорос новина дойде от Софийския апелативен съд. По искане на отстранени съдружници в края на март тази година Софийският апелативен съд налага запор на Евроком кабел. Разпоредено бе извършването на опис и оценка на всички негови активи, както и на влелите се в него предприятия. Запорът е обжалван пред Върховния касационен съд, но без резултат. В същото време в медиите бе съобщено, чешефът на Евроком кабел Филип Ромбаут напуска поста сиДруг е въпросът, че Ромбаут въобще не е бил вписван в борда на дружеството, както сочат съдебните регистри. Там фигурират старите собственици Росен Илчев, Петьо Стайков и Злати Златев. Все пак странен е начинът, по който се оттегля Ромбаут - този път без пресконференция, а само с кратки публикации в някои вестници. Не е известно и кой ще поеме функциите му. Според хора от бранша, скоростното му напускане прилича на бягство от потъващ кораб. Първите 10 млн. щ. долара от инвестициите вече били похарчени, но следващият транш ще бъде преведен едва след като се докаже целесъобразността на направените до момента разходи. Интересно кой сега ще отговаря пред Сорос за безразсъдно налетите долари в запорирано дружество? И кой ще докаже колко точно са инвестираните средства?Има само едно логично обяснение за този неспирен стремеж на лица и организации от обкръжението на Сорос да заемат позиции в българските телекомуникации. Милиардерът здраво се е прицелил в този пазар и няма намерение да го отстъпва другиму, дори ако за това се наложи да изгуби сериозна сума пари. Ето защо той, изглежда, играе на сигурно: чрез министър Петров (а най-вероятно и чрез други държавни чиновници от висш ранг) и ще търси такава приватизация на БТК, която да доведе до свиване на компанията, разделянето й на части и овладяването само на перспективните звена и активи. Същевременно ще държи ръка върху слабите и разединени частни български кабелни оператори, недопускайки каквато и да е заплаха от тяхна страна. В краен случай, ако се наложи, БТК ще упражни легален рекет върху непокорните оператори чрез договорите за ползване на подземните кабелни канали. Тях националният телеком може да прекратява едностранно - само с едномесечно предизвестие. За цените в тези договори пък да не говорим - те се повишават без излишни коментари поне един път годишно. Засега това е единственият законен начин за преминаване на кабелите на частните оператори през населените места и Сорос го знае много добре. Министър Петров също го знае. Така че да му мислят потребителите. След приватизацията на БТК цените на далекосъобщителните услуги няма да паднат, с изключение може би на международните разговори.

Facebook logo
Бъдете с нас и във